Може ли Сергей Станишев да се превърне в Пламен Юруков?

Колкото и странно да е – може. Ако например смяната му все пак се състои, каквито индикации има. Тогава тази смяна би противоречила на партийния устав и не би получила съдебна регистрация – твърдят запознати с казуса юристи.

Избор на нов лидер при невъзможност смяната да бъде вписана в съдебните регистри предтавлава опасен юридически капан: точно в него падна СДС непосредствено преди парламентарните избори. Възможността огорчения и неизбран стар лидер да се възползва от юридическата неразбория, за да прецака собствената си партия, е наистина голяма. И пасва като ръкавица на ръката на хора като Юруков и Станишев.

В същото време е напълно възможно това юридическо плашило да се въздига като преватнивна мярка за туширане на евентуални лидерски амбиции на предстоящия конгрес. Нищо по-лесно от това просто да се каже: не можете да издигате кандидатури, защото попадаме в капан. Ще ни се случи същото, каквото се случи със СДС: двувластие и разигранване до сто и едно по съдилищата – за ужас на и без това оределите ни избиратели. Ау!

И има всички шансове плашилото да проработи, защото самото трибуквие “СДС” е взето отдавна в арсенала на червените плашила. Някога в прекия смисъл на думата: ще видите какво ще ви се случи, като дойдат брадатите! Сетне в контекста на негативната съпоставка: БСП ще пропадне, както пропадна СДС. Автор: Татяна Дончева. Поразяващата уста.

Смятана за един от близките до Румен Овчаров хора, Дончева е мислена вече като алтернатива на Станишев. И не случайно. Дълго време беше мислена като персонификация на свободомислието в столетницата – тъкмо поради цветистия си речник: иначе когато след думите идваше ред на действията, изненади нямаше – освен за тези, които вземаха думите й насериозно. Гласуваше като войник на партията – и внесе някои от най-нелицеприятните й законопроекти. Натириха я отвсякъде след скандалите, които предизвика в ДАНС – именно покрай тези скандали изплува “Галерия” – и Сергей Станишев почувства любимото си институционално чадо застрашено.

Поразяващата уста се оттегли обидена. И сега си връща. По-интересно е – как.

Например като се появява пред левия форум на Янаки Стоилов, известен в БСП като “Алтернативата”. Политическата диагноза в речта й пред “истинските леви” социалисти е била следната: “БСП е в клинична смърт”. А рецептата – да се приложен електрошок. Сиреч – смяна на цялото ръководство. Не някъде в бъдеще неизвестно време, не когато уставът позволи, а веднага, на предстоящия конгрес. При което вестта за клиничната смърт на любимата партия е била приета с оглушителни ръкопляскания.

Впечатляващо, нали? В друга ситуация червените бабички щяха просто да я линчуват. След Станишев – не. Което е доста категоричен показател за правотата на нейната диагноза. И още нещо впечатляващо: речи от подобен характер са предизборни речи. Те са знак за това, че Дончева наистина е решена да се бори за поста. Както между впрочем и левия домакин на срещата – Янака Стоилов.

До този момент изглеждаше, че битката ще си остане подмолна – между Станишев и двамата Руменовци. И че става дума за преразпределение на властови ресурси – чрез промяна в Изпълнителното бюро и Висшия партиен съвет. Че двамата бивши регенти се опитват да обезсилят бившия си питомник – с оглед да го катурнат окончатално на извънреден конгрес през пролетта.

Сега вече не изглежда така. Особено след като двамата съсипаха кворума на последния пленум на ВПС – благодарение на което партийните документи за конгреса останаха негласувани. Очевидно битката ще се състои сега, а не в някакво неопределено бъдеще. Поради което и преките играчи за избор на нов лидер започнаха да се вадят от ръкавите. Освен Поразяващата уста и Янаки Стоилов, вероятно ще бъда разиграна и гласуваната вече кандидатура за кметските избори в София – Георги Кадиев – като основно протеже на Румен Овчаров, а може би и на двамата Руменовци – една публикувана напоследък снимка показва, че те контактуват активно помежду си. При добре известната им взаимна нетърпимост подобни контакти могат да се обяснят само по един начин – като временно примирие въз основа на общ интерес: да скроят шапка на “момчето, което си отива”.

Дали наистина ще си отиде обаче, ще покаже бъдещето. По-важното е, че става дума за обречена битка. Със Станишев партията ще пропадне – и ще има дълго да се мотае на ръба на изпадането от политиката, докато някой се сети да направи по-нормална левица – и я бутне окончателно в политическото небитие. При победа на неговите опоненти в контекста на мисления сега модус на “олевяване”, БСП просто неизбежно ще се разцепи. Просто твърде дълго беше партия на българската престъпна олигархия, за да може без разпадане да превключи отново на класова борба и социална политика.