Атанас ЧобановНе е вярно, че Бойко Борисов се върна с празни ръце от Париж. Върна се поне с една похвала за успешно опазване на външната граница на ЕС.
Тази заслуга не е нито на новото правителство на Борисов, нито на предишните десет, а на комунистическия режим, който опаса цялата ни сухопътна граница с триметрови мрежи, наклонени навътре, за да затруднят гражданите на народните демократични и социалистически републики да ги прескачат.
Днес този кльон е манна небесна за еврограничните ни полицаи. Без него те щяха да са в режим на перманентен патрул, за да ловят нарушители от Афганистан, Иран, Ирак и други проспериращи демократични страни.
Европейският Съюз, който се гласи да чества 20 годишнината от падането на Стената признава ползите от нейните най-южни разклонения. Той даже инвестира в укрепването на концлагерната инфраструктура, на която са оставили кости неизвестен брой бегълци, застреляни в гръб от гардовете на развития социализъм.
Неотдавна депутатите ни решиха, че поради кризата няма пари да се направи Институт за националната памет, който да отдаде заслужената почит на жертвите на комунизма. За едно няма, но за друго има. Вдъхновените от постиженията си български джандари кандидатстват за еврофинансиране, с което да изградят на наша територия модерен концлагер за бежанци. За целта ще получат подкрепа от Франция. Това съобщи самият Борисов пред камерите след срещата със Саркози.
Така благодарение на построеното от Тато имаме добри шансове да спечелим този горещ картоф, който си подхвърлят всички стари европейски демокрации.
Блогът на Атанас Чобанов - http://www.atanas.fr/