Вот на недоверие в политическия бестиариум

Опозицията има основание да иска нов вот на недоверие: всъщност това е последнияj й шанс да демонстрира нарастналия си с появата на БНД ресурс, да развие съответната предизборна реторика и да се възползва от огромното количество гафове, което правителството натвори на прощаване с властта. Това, което опозиционните партии нямат право да правят в случая, е да проиграят този шанс. Да организират политическо наддаване за това кой пръв е предложил вота и кой е бил по-радикален в предложенията си, да се цупят, защото  тази или онази партия била ги изпреварила или този и онзи лидер не бил говорил с тях предварително. Да разчитат на силно говорене вместо на реален политически ефект – и да се репчат наедро – като по този начин сплотят тройната коалиция, вместо да я разединят.

Не е време за мислене от типа на: вотът е обречен, но ние да си кажем какви негодници всички управляващи. Вотът е политически жест, който може да има един или друг ефект – и не е нужно непременно той да се измерва само с падане на правителството. Вотът е сполучлив, когато отнема политически ресурси от управляващите, когато оголва достатъчно убедително основни техни гафове и когато предотвратява възможността за реинкарнация на наличната властова конфигурация в бъдещия парламент. И когато вотът се провежда непосредствено преди парламентарните избори, той може да се превърне в опасно оръжие, а резултатът да бъде различен от предвижданията на политици и наблюдатели.

В конкретния случай до изборите се простира времето, в което плъховете напускат потъващия кораб. Тези мили животинки са метафора за суетнята на онези политически сили, за които е очевидно, че с досегашната си политическа идентификация просто нямат бъдеще. Които са изправени пред нещо като цивилизационен избор: или да се променят – като примерно от птеродактили еволюират в птици, или просто да изчезнат – както е станало с останалите динозаври.

Има ли в българския политически бестиариум такъв вид застрашени от изчезване политици? Има – и това са тези от НДСВ. След тъй дългото им присламчване на държавната трапеза и тъй юнашкото им бранене на царските имоти днес е съвършено ясно, че ако не сменят гарда, нрава, чипа и кожата си, изчезват изведнъж и завинаги – както динозаврите.  За другите от тройната коалиция това не важи – те могат да си динозавърстват още дълго – защото първо са повече, и второ – никой не е и очаквал от тях да се държат по различен начин.

Проблемът при НДСВ е, че спечелиха гласовете си, като твърдяха, че никога няма да се съюзят с БСП. След което го направиха с аргумента, че “жертват” себе си, своята собствена политическа идентичност, за да бъде приета страната ни в ЕС. Няма обаче обяснения защо тогава остават на власт в една компания, която прави всичко възможно да опорочи, изврати и в крайна сметка предотврати евроинтеграцията на страната ни. Това е тяхната ахилесова пета – и не случайно те се опитват да се разграничат от БСП и ДПС именно по отношения на действия, които влизат в конфликт с императивите и принципите на тази евроинтеграция.

Могат ли депутатите от НДСВ да бъдат накарани да гласуват по начин, различен от утвърдителния? Не само че могат, но и трябва да го направят, ако имат поне малко ум в главата – и ако някоя коронована гарга не им го е изсмукала с дълга коктейлна сламка. Защото ако не го направят, нямат абсолютно никакви шансове да влязат в следващия парламент. Ако обаче гласуват против или просто не гласуват и предизвикат остро разцепление в коалицията непосредствено преди изборите, биха имали все пак някакъв шанс – макар и минимален.

При какви условия биха го направили? Логично е, тъй като това очевидно ще бъде последния вот в рамките на този парламент, той да бъде поискан за цялостната политика на правителството. Логично е, но не е целесъобразно. Защото такъв вот неизбежно би сплотил трите участващи в управлението партии. Резултатът би могъл и да не бъде сплотяващ, ако вотът бъде за провал в процесите на евроинтеграция – свързан, разбира се, с корупция и управленска неграмотност.

Би могъл – защото реално отговорните за това министри са тези на транспорта (БСП), на земеделието и на околната среда(ДПС) – плюс “експертния” Орешарски (защо ли ми се струва, че по едно време беше зам. председател на СДС?). НДСВ – поради много особената специфика на схемата 3-5-8 – не е чак дотам уязвима в това отношение. Следователно може да пожертва камъка на шията си, в който се е превърнала сегашната й политическа идентичност –и да се опитад да излезе на слудващата сцена от театрото цялата в бяло.

Подозирам възраженията срещу подобен тип мислене. На първо място правителството може да оцелее и само с гласовете на БСП и ДПС, плюс някой купен независим депутат; на второ място не е морално да се разчита на НДСВ и да се позволява на тази партия да се измъкне под формата на някаква финална мнима опозиционност.

Не е, съгласен съм. Само че не съм съгласен да се стигне до ситуация, в която да ни управлява нова троица със същия нрав – примерно пак БСП и ДПС плюс ГЕРБ или плюс ЛИДЕР – ако на Бойко Борисов случайно му скимне да си държи на думата. И не съм съгласен, защото още някоя и друга година подобно управление – и ЕС ще намери начин да се раздели с нас, колкото и невъзможно да изглежда това на този етап. Защото разконспирираните троянски коне едва ли ги държат на площада в крепостта: разпознатите данайски дарове обичайно се връщат обратно. В случая получателят е известен: Русия. След като генералният план да бъдат опапани европейските пари пропадна, това изглежда е новата цел на БСП & Со: антиевропеизъм, прерастващ в  национализъм, с краен ефект превръщане на България в руски сателит.

Що се отнася до оцеляването – да, навярно кабинетът ще оцелее. Но пък ще получи такъв предизборен шамар, че БСП ще трябва да се раздели с още няколко процента от и без това оределите си избиратели. Плюс ефекта от паниката, която неизбежно ще настъпи, и ще изкара вечно тлеещите противоречия в столетницета на повърхността – ще ги направи видими за всички.

Срещу подобен план никой не бе трябвало да бъде особено придирчив. Би трябвало да бъде използвано всичко, да бъде потърсена всякаква помощ. Да не бъда пропускана нито една възможност за пробиви и вътрешни конфликти в лагера на противника – с когото и да се налага да се преговаря с тази цел. Защото залогът е твърде голям. Залогът е нашето общо бъдеще.