НА КАКВО ЛИ НЕ Е СПОСОБЕН ЧОВЕК ОТ ЛЮБОВ КЪМ ВСЕВИШНИЯ – НАЛИ ДРУГАРЮ ОВЧАРОВ?

Славната човешка история е изпълнена с чудесни примери за хора, които, осенени от Божията Светлина и Истина, загърбват лошите привички и грешния живот, замествайки ги с християнските добродетели. А ние се чудим и маем на това тайнство и може би тихо завиждаме за чудодейното претворяване на иначе нищо и никаквите мухльовци в ангели небесни с бели крилца и прочие тарикатски придобивки.

Та, през Лето Господне 2005-то православното християнско войнство на българите в Париж има честта и привилегията да присъства на едно такова Чудо, чийто обект биде не някой случаен минувач с тъповато изражение на лицето, ами негово партийно величество настоящият червен жрец и бившият сергов министър Румен Овчаров.
В този прекрасен за Светата Църква ден бай Овчаров се изтърси насред Божия Храм и заръча на присъстващите да го кръстят набърже, защото изгаряше от желанието да бъде причислен към лоното на християнското братство. Видимо разочарован от прибързания характер на покръстването отец Емилиян все пак склони да пръстъпи към свещенодействието. Една от хористките обаче не можа да преглътне внезапната поява на червен шаман в църквата и затова малко се поразсърди и напусна хора с думите “ Аз на комунисти няма да пея!”

И тогава се случи немислимото – след десетилетия гонения и преследвания българските християни видяха как един от най-важните представители на техните палачи - комунистите се покръсти. Ликуй народе, Овчаров се върна в Божието стадо! А накрая дори даде 50 евро за църковните дела.

Любов към Всевишния – да, но всичко зависи от това кого сме си избрали за Всевишен и с каква цел. На бай ви Овчаров погледът му едва ли може да надскочи стряхата на партийния дом, а и сърцето му прилича повече на спестовна книжка, отколкото на Храм на Чистата Душа, така че сигурно вече се досещувате за реалната причина, накарала един толкова важен другар да измени на Маркс, Ленин и Гюро Михайлов.

Оказа се, че и в този тържествен случай болшевишкото същество е проявило склонност към прагматизъм. Защото същия ден бай Овчаров е трябвало да кумува на строителя Георги Георгиев в парижкия хотел Риц (2200 евро нощувката), а човек не може да е кум, ако предварително не се е сдобил с тапия за християнство. Та, поради тази причина може би Румен Овчаров се престраши да прекрачи прага на парижката ни църква въпреки солидната миризма на тамян и хорска ненавист. Няма как, християни сме и трябва да си прощаваме! А иначе мотивацията на Овчаров е съвсем материална, земна и дори иззидана с тухли – Румен Овчаров става приятел със строителния предприемач Георги Георгиев покрай видния гешефтар Росен Асенов, който пък през 2008 година подарява на дъщерята на Румен Овчаров гарсониерка с площ от 117 кв.м. За други подобни божествени дарове не съм чувал да се говори, но нещо все ме кара да мисля, че Влъхвите-строители може да са раздали и още някое имотче на завърналия се блуден син и домочадието му.

И после нека казват, че християнската вяра не е добра инвестиция...

 

 

...

 

...

 

Снимка - уикипедиа