Национални идеали и предатели

Предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция.

Из личния тефтер на Левски.

Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"

В станалият известен вече тефтер на Левски намираме преписано Ботевото стихотворение "На прощаване". Явно последните шест стиха синтезират веруюто на революционерите от цялата онази епоха. Свободата като идеал оправдава всяка тяхна лична драма. Не просто ранната им и героична смърт, а именно осъзнатият идеал и неговата ценност и важност превръщат революционерите в безсмъртните национални икони, както днес ние ги възприемаме. Техният героизъм не беше интуитивен, импулсивен и необразован. Тяхното посвещение към националният идеал и свободата беше осъзнато, добре артикулирано и идеологически обосновано.

Колко от това свободолюбие е останало в нас днес? Колко важно е свободолюбието за нас като хора? Без да влизам в излишни емоционализми и драматизъм, каня ви да помислим заедно по тези важни въпроси.

Ако свободата и създаването на едно свободно и справедливо общество най-добре изразяват националният идеал - онзи за който загинаха тези достойни мъже и жени в края на 19 век, колко ли са националните предатели от тогава насам? Фашисти, комунисти и всякакви разновидности и производни техни - колко ли са негодяите, които са предавали отново и отново идеала, за който дадоха живота си хора като Левски и Ботев? И какво занимава основно едно "свободно" общество? "Правда и свобода" са всъщност условията и климата, които позволяват на отделните личности в едно общество да се развият като личности, да се реализират, да се погрижат за себе си и в по-далечен план да създадат семейство, както показва цялото наше човешко битие.

Или да не създадат такова, ако това е техният избор.

Народни водачи като Левски и Ботев са били водени от много ясна визия именно за осигуряването на едно такова общество, в което българите ще могат да устроят живота си според своите въжделения и интереси, национални специфики, но и разбира се универсалните принципи на свобода и справедливост за всеки. Именно едно такова общество създава своите институции - държавни, военни, образователни и други. Само тогава категории като "национален интерес" и "национална сигурност" имат смисъл и придобиват значение. Трябва да има нация, за да има тя свои интереси и сигурност. А нацията е изградена от отделни личности, които създават семейства и деца, които приемат щафетата на своите предци и на свой ред изживяват своето време.

На дневен ред е въпроса каква роля играят бракът и семейството в опазването на нацията, в нейното правилно и достойно развитие и какво задължение има държавата към брачната (семейната) институция.

Аз, както и много други, дори бих казал повечето българи, сме убедени в това, че запазването на брачната институция е въпрос не само от личен и субективен характер, а въпрос засягащ също националният интерес на България. Следователно, ако някой работи против националният интерес, не би ли бил той определен като предател?

Това е сериозно обвинение, но в същото време аргументирано.

Днес мнозина спекулират с фрази като "национален интерес" и "национална сигурност". Свързвайки казуса за опазването на семейната институция с националния интерес не е някаква евтина спекулация. Въпроса има своите емоционални, правни, философски и дори чисто екзистенциални измерения. В една кратка статия като тази можем само да докоснем върха на айсберга, без непременно да прибягваме да изчерпателни факти, да цитираме изследвания и да се обосноваваме исторически. Спешността на проблема налага за сега просто заемането на ПОЗИЦИЯ, точно както са направили нашите опоненти, които без да зачитат фактите засягащи темата, атакуват фронтално цялостта и статута на семейната институция.

По една или друга причина (най-вече идеологическата пропаганда на комунизма), ние сме приели за нормално да разглеждаме семейството само в неговият личен план, или дори само като юридическа фикция. Интересно е как пропонентите на "фактически съжителства" не са толкова ревностни за това да просветят народа относно статута на самата държава само като юридическа фикция. Интересно е колко лично и на сериозно се възприемат власт имащите и колко бързо заговорват за "национална сигурност" тогава, когато някой започне да критикува властта, да предизвиква статуквото и дори законите. Тогава се затварят сайтове и усти на дадени хора и всякаква друг лов на вещици се устройва бързо и с много ревност.

На хората се втълпява как да си лоялен на държавата и да плащаш данъци (колкото се може по-големи!) е равнозначно на родолюбие, тогава когато държавата и нейните институции са нищо повече от юридическо лице - правна фикция, която черпи своите правомощия от Конституцията и произтичащите от нея закони.

Но когато стане дума за юридическият субект "брак" и институцията "семейство", ние сме лесно податливи на пропагандата, която ни е убедила, че това е изключително и само лична сфера, която не може да бъде фактор в обществото или не дай си Боже, националната ни доктрина.

Нека си припомним някои изключително важни факти - момента, в който един мъж и една жена като самостоятелни личности се свържат в брачен съюз, те формират една нова институция - семейството! То не е правна фикция като държавата. То е съставено от две много реални физически личности, които обаче от сега натам придобиват специални и конкретни права заедно като двойка, както и като личности в живота един на друг и в този на своите деца. Държавата няма такива. Тя е юридическа фикция, както и всяка друга такава, създадени на базата на закон, чрез общата воля на дадена група от хора, сумарно наречена "народ".

Истината е, че семейството е най-важната институция в обществото!

Този концепция обаче била остатъчна от времето на комунистическата пропаганда, каза някой от депутатите от трибуната на Народното събрание наскоро по време на дебатите около приемането на промените в Семейният кодекс.

Какво невежество!

Истината е, че Маркс би се усмихнал, ако можеше да надникне от ада в днешната наша реалност и да види какви поправки ни подготвят именно неговите възлюбени ученици от БСП и приятели. Маркс, още в "Комунистически манифест" визира семейството като пречка за налагането на неговият комунистически строй, елиминирането на всяка собственост и оттам и семейството, което той третира като такава.

"Когато буржоата започнат да вдигат шум за семейството и образованието, за тази толкова свята между тях връзка между родител и дете, от това още повече ми се повдига" (Карл Маркс, "Комунистически манифест").

Странно ли е тогава, че Любен Корнезов като председател на парламента, прави следните пояснителни изказвания по време на дискусиите между депутатите: "Маркс и Енгелс говорят за премахване на буржоазния брак." Корнезов и такива като него, които явно са много наясно с постулатите на Маркс, са именно тези, които внесоха на първо четене поправка в Семейният кодекс, която ще узакони т. нар. "фактическо съжителство". Тази противоконституционна, срамна и никому ненужна недосмислица е може би едно от най-големите посегателства срещу националният интерес на България, който преди всичко е здравото семейство, което е фундамент на истински успешното и свободно общество.

Днес от стените на учреждения, малки и големи, ни гледат ликовете на истинските титани на българският национален идеал - свободно и справедливо общество, в което всеки е достатъчно свободен и защитен да живее достоен живот. Биха ли наредили вносителите на тази поправка собствените си ликове до тези на Ботев и Левски? За република основана на примитивната форма "фактически съжителства" ли умряха тези войводи, които платиха с кръвта си за свободата, която днес май е останала само поетична фикция в умовете на повечето българи, но не и кауза и национален или личен идеал?

Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"

ПРАВДА ли е узаконяването на "фактически съжителства", които практически ни връщат в примитивни форми на обществено устройство. Форми на съжителство, които позволяват кръвосмешение, полигамия и по-натам и хомосексуални "бракове"? Не бяха ли такива примитивни форми на "съжителство" характерни за общества като Османската империя, основана на Исляма? Не претендират ли над 90% от българите да са християни (православни, католици и протестанти взети заедно)? Кой и защо е решен да се опит един а да извърши подмяната на ценности, съхранили този народ за векове, ОСНОВНАТА от които е семейството и брака между мъж и една жена?

Предателството спрямо брачната институция и семейството не е ли най-върховно национално предателство, преди дори предателството на националният суверенитет? Кому са нужни силни граници, войска и национален "просперитет", тогава, когато обществената тъкан се разпада под бремето на хедонистичната аморалност, от която произлизат и насилието и престъпността на всяко ниво?

Архаични звучали на някои депутати, като Огнян Герджиков, идеите за брак. Ще има ли той достойнството да сложи своя портрет до този на Левски и Ботев с аргумента, че ни предлага по-добра визия за бъдещето на България?

С думите на Хенирк Сенкеевич: QUO VADIS, Българио?

Чия визия за бъдещото развитие на този народ ще приемем?

На хедонистите, които визират България като някакво "модерно" (разбирай неограничавано от "старовременнни морали")общество, в което:

• на всеки ъгъл има казина - инкубатори на неморалност и разоряващи хора всеки ден

• проститутки по улицата, които развяват с "достойнство" трудови книжки издадени им от същите институции, които плащат заплата и на учителите на децата в държавните училища

• хомосексуалисти, които са готови да те осъдят ако кажеш на децата си, че да си гей не е нормално

• многодетни семейства от многоженци, които имат по една законна съпруга, няколко "фактически" любовници и цял куп деца, които зависят на държавна (разбирай от твоите данъци) издръжка, понеже един "фактически" баща няма да има как да издържа всички тези деца.

Или всички ще се стремим към изграждането на общество, което се стреми към идеали, към които са се стремили нашите майки, бащи и деди. Идеали, които са мотивирали хора като Ботев, Левски и всички други наши герои да дадат живота си за едно общество, основано на ПРАВДА И СВОБОДА? Общество, в което:

• отговорни и пълноценни мъже и жени влизат с достойнство в привилегията и предизвикателството на брачната институция

• семейства, които реално, освен постигането на собствените си мечти, отглеждат пълноценни деца, които един ден ще са бъдещите пълноценни хора, които съставляват нацията

• семейства, които освен достойнството, което имат от личният си живот, могат да разчитат и на държава, която зачита и насърчава хората като съпрузи, родители и деца, с всички техни права и задължения. Но толкова много хора са преживели провал в своя брак и семейство, ще каже някой!

Нека помислим - това достатъчно добра причина ли е да отнемем този идеал от едно цяло поколение и да го подменим с примитивното, обидно и нелегитимно "фактическо съжителство"? Сама по себе си Конституцията също обрисува по-скоро идеала на едно общество, а не непременно неговата реализирана същност. Това не е лицемерие. Такова е естеството на един идеал - бил той национален или личен. Защо да го отнемем и да принизим себе си до практиката на изключенията?

Конституцията и законите произтичащи от нея, осъждат криминалните деяния, които застрашават цялостта и сигурността на гражданите. Но някои хора вършат такива криминални деяния така или иначе. Трябва ли да отнемем на обществото идеала, към който всички ние се стремим, като общество, само понеже има хора, които са избрали да са престъпници?

Трябва ли само поради провалите на някои хора в сферата на брака да дадем на скрап самият идеал за брак и семейство? Не би ли било по-добре държавата да подкрепи брака и семейството като институция на едно държавническо и законодателно ниво, така, че ние като нация да имаме увереност в това, че сме заложили на именно този идеал и модел, а не на езически, полигамни и други низсши форми на семейно и оттам и обществено устройство?

Не е ли по-добре, вместо да изхвърляме "бебето заедно с мръсната вода", да дадем шанс на самото общество чрез неговите вътрешни механизми - образователна, консултативна и социална дейност да помогне на брачните и семейните в тяхното търсене към един по-добър живот? Време е да се чуе гласът на истинските родолюбци и патриоти. Не само на тези, които с еднакво лицемерие палят свещи в храма и после окачват портретите на нашите национални герои, само за да подменят самите техни идеали в името на ползи, които им обещава едно или друго лоби.

Време е нашата интуитивна, исторически обусловена консервативност да стане осъзната, добре артикулирана и отстоявана такава. Време е да направим нашият избор за това какво общество искаме да оставим на нашите деца!

Произведението Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция. създадено от www.politicalmavericks.com ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.

Базирано на следната творба:www.politicalmavericks.com.

За разрешения извън обсега на този договор, проверете на http://www.politicalmavericks.com/contact/contact.php.

Бел. Ред.: коментарният сайт “Свободата” е готов да публикува и други мнения по повдигнатите от автора въпроси.