Пламен АсеновРазговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
16.10.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ Сериозна вътрешно-партийна битка, която се очаква да доведе до маргинализиране, а, както смятат някои, включително дори и до разпад, се води през последните две седмици в Българската социалистическа партия. Този процес е израз на отдавна съществуващите и доскоро едва сдържани вътрешни противоречия в партията, които бяха стимулирани от провала, претърпян на изборите през отминалото лято и най-вече – от загубата на властта.
В края на тази седмица БСП, доскоро най-голямата и влиятелна партия в страната, ще проведе поредното заседание на своя постоянно действащ конгрес и основният конфликт се оформя по въпроса трябва ли да бъде сменено сегашното ръководство, начело с бившия министър-председател Сергей Станишев.
Самият той още след изборната загуба каза, че не смята да подава оставка, но ако партийният конгрес поиска това от него, той ще се съобрази с решението му. По-късно Станишев уточни, че е готов да участва и в евентуалната процедура за избор на нов партиен лидер. В същото време той и неговите хора тръгнаха на обиколка из страната, за да си осигурят колкото е възможно по-голяма подкрепа от страна на редовите членове на партията и ръководствата на местните структури.
Атаката срещу Сергей Станишев идва по различни линии от няколко негови вътрешни критици. Основни фигури сред тях са бившите министри Румен Петков и Румен Овчаров, които в средата на правителствения мандат бяха сменени по неогласени и досега съображения от министерските постове, но запазиха силни позиции и възможности за влияние в партията. Те и двамата водят кампания за смяна на лидера, но макар да заявяват, че нямат лични амбиции за председателския пост, не споменават и името на човека, когото виждат като алтернатива на Станишев.
Татяна Дончева, считана за един от “вечните” дисиденти в БСП също е твърде активна в настояването си за смяна на партийното ръководство и дори заяви, че би се кандидатирала за лидерския пост, за да отговори на очакванията на редовите социалисти нещо на върха да помръдне. Тя обаче атакува Станишев някак от другата страна, като например го обвинява, че не е взел мерки за разкриване на хипотетично съществуващи банкови сметки на бившия министър Овчаров в офшорни зони.
В тази разгорещена ситуация дистанциран на пръв поглед остава президентът Георги Първанов, който, въпреки многократно заявяваната си “надпартийност”, всъщност винаги е бил силна фигура в БСП. Самият той преди години наложи младия Сергей Станишев за лидер на партията, но по-късно, когато протежето му застана начело на правителството, между тях се породи и разви едва прикриван конфликт, свързан с редица теми от управлението.
- Пламен, какви са основните обвинения към Сергей Станишев от страна на неговите съпартийци и какво казва той в своя защита?
- Изказванията са твърде остри, Фили. Например бившият министър и от доста години председател на градската организация на БСП в София Румен Овчаров призова – “Станишев, иди си с мир”, реплика, в която очевидно звучи и заплахата за вътрешно-партийна война, ако това не се случи. Овчаров каза също, че партията е в “катстрофален срив” и в “почти клинична смърт”.
Според Татяна Дончева, която през последните дни обикаля поред всички медии, за да излага позициите си, през последните 20 години БСП никога не е била в по-тежко състояние от сега. Като се има предвид състоянието, в което партията остана след управлението на другия бивш премиер-социалист, Жан Виденов, през зимата на 97-ма година, това е една доста сериозна оценка.
От своя страна Сергей Станишев почти не отговаря на опонентите си, с изключение може би на една нарочно изтървана реплика, че някои от тях, които той е защитавал по време на управлението, сега търчат в Министерския съвет да правят договорки с новия министър-председател. Станишев каза, че ще запази мълчание до самия конгрес, но там ще говори. Очакванията са, че на конгреса той ще разкрие поне част от истинските причини за това да уволни преди време двамата си най-силни министри.
От друга страна обаче, като слуша цялата полемика, страничният наблюдател остава с впечатление, че конкретните обвинения към Сергей Станишев са доста половинчати и беззъби. Те се свеждат главно до две неща – че е загубил изборите и не е поел достойно вината за загубата чрез подаване на оставка, както и че самата партия се намира в тежко положение. По този начин представени, обвиненията увисват, защото им липсва нещо твърде съществено. Външен човек не би разбрал нито защо БСП загуби изборите, нито защо една изборна загуба води до толкова тежки последици за партия с над стогодишна история, която би трябвало да е обръгнала на подобни ситуации.
А истината е проста – всичко това се случи, защото поредното управление на социалистическо правителство в България беше поредният пълен провал. Да си спомним каква България остана след двете правителства на Луканов. Да си спомним какво беше след Жан Виденов. Защото страната и сега, както става ясно и от поредицата разкрития, идващи от новото управление, на практика е оглозгана до кокал. Нещо повече, заложени са финансови, институционални и юридически бомби, които предстои да гръмнат тепърва.
- Никой ли от вътрешните опонентите на Сергей Станишев не говори за това?
- Всъщност – не, Фили. В сегашната ситуация всички знакови фигури в БСП изглеждат като глутница вълци, глутница, която вече е прогонила стария си водач, но още не се е подчинила на силата на новия. Те продължават да са загрижени пак за себе си, пак за своята партия. Пак се опитват да занимават целия български народ с темата за това колко трагично ще бъде, ако левият мастодонт изчезне от българската политическа сцена, както твърди бившият премиер. Но той твърди също, че управлението му е било много добро за страната, само че никой не го е разбрал. И в действителност донякъде е така, в думите на Станишев всъщност прозира истината – никой така и не разбра колко добро за страната беше неговото управление. Но не защото, както пък смята Татяна Дончева, “в обществото има глухота” по тази тема, не защото хората отказват да разберат думите. Просто защото хората предпочитат да виждат и разбират реалностите.
В интерес на истината, най-далеч по въпроса за стандартите на отминалото социалистическо управление отиде Румен Овчаров, който заяви, че “ако по времето на Жан Виденов беше разбита тезата за най-компетентните управници, които притежаваме, сега беше разбита моралната теза, че БСП има правото да управлява”. Друг е въпросът дали и доколко точно Овчаров като човек и политик има правото да говори от позицията на морала.
- Но, всъщност, Пламен, като се вземе предвид цялата ситуация и се види поведението на другите основни политически сили в момента, сякаш има здрава политическа логика в твърдението на Станишев – ако изчезне БСП, ГЕРБ остава на практика без опозиция и това би било лоша новина за демокрацията в България.
- Определено логика има, Фили. Не че БСП в момента е някаква реална опозиция, но теоретично би могла да бъде. Другите две бивши управляващи партии – НДСВ и ДПС, на практика мълчат и се снишават, поведение, което показва, че не горят от амбиции да бъдат припознати като категорична опозиция, а ако може – напротив.. Традиционната десница, СДС и ДСБ, предпочита да бъде близко до управлението, вероятно защото и от Европейската народна партия така ги съветват. Другите две по-значими формации – “Атака” и партия “Ред, Законност, Справедливост”, се държат като присъдружни на ГЕРБ организации. Така че опасност има, тя е реална. Само че това е друг разговор. И в него няма как да участва Сергей Станишев, който преди време публично, на стълбите в Министерския съвет, нарече лидерите на цялата опозиция “циркаджии”. Неговата загриженост за демокрацията в случая изглежда да е точно толкова искрена, колкото загрижеността на Румен Овчаров за моралния авторитет на социалистическата партия, спомената по-рано.
- И все пак, доколко реална е възможността БСП да се разпадне и какви сътресения може да предизвика това?
- Струва ми се, Фили, пък и сякаш повечето наблюдатели тук мислят така, че приказките за възможен разпад на БСП са повече опит на всяко от вътрешно-партийните лобита да мобилизира най-твърдото партийно ядро точно в своя полза, а не непосредствена, истинска заплаха.
От чисто политологическа гледна точка всъщност БСП е партия, която не би трябвало да може да съществува. В нея са събрани хора от толкова различни обществени прослойки, с толкова различни и противоречиви интереси, че нейната цялост вече две десетилетия се поддържа изкуствено. И все пак е достатъчно силна като формация, та вече трето социалистическо управление докарва страната до ръба на националната катастрофа.
В този смисъл като по-правилен въпрос в случая ми изглежда не какви сътресения са възможни заради евентуалния разпад на БСП, а какви още сътресения очакват българското общество, ако този разпад отново не се случи и след някоя година левицата реши, че си е възстановила и управленския капацитет и моралния авторитет толкова достатъчно, че да поиска пак да се упражнява с властта.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com