Разграждал Желю система...

“Само в две страни от източния блок имаше организирана антикомунистическа опозиция в навечерието на Голямата промяна от 1989 година - Полша и България”.

                        Бившият президент Желю Желев в Берлин – пред форум, посветен на двадесетгодишнината от промените в Източна Европа

Само у нас и в Полша... Хавел трици да яде, Харта 77 е комунистическа фантасмагория, Националните фронтове за защита на гласността и преустройството в прибалтийските републики (отдето Желю взе модела за своя “дискусионен клуб”) – също. Ние сме сред първите, единствените, големите антикомунисти!

Точно в думичката “антикомунизъм” е големият парадокс. Сякаш декларацията за подкрепа на Юлския пленум на Партията и поздравителната телеграма до Горбачов не бяха първите приети документи на Клуба за защита на гласността и преустройството; сякаш сам първият лидер на СДС вече като президент на България не твърдеше, че бил марксист; сякаш друг сътрудничеше на ДС генерала Бригадир Аспарухов за свалянето на първото демократично правителство на България!

Бедният Желю! Мисли си, че думите ще го спасят от паметта, че лъжите на Румен Данов и Митко Луджев в “Култура” ще подменят реалността, ще отменят личния му позорен принос за тази реалност... Няма, уви. Не само защото има хора, които помнят и малодушието му от балкона на Студентския дом на 14-ти декември 1989, и признаването на фалшифицираните избори през 1990, и тайните сгляди с Луканов, и опита за преврат в СДС през 1991, и предателството му от Боянските ливади, и много още публично незнайни предателства. Но защото днес берем плодовете на неговото малодушие, на неговото “национално съгласие”.

Ето го това национално съгласие  днес, в него живеем – ето го резултатът от действията на организираната “антикомунистическа” опозиция, според която преходът трябваше да бъде извършен заедно... заедно с кого? Ами с комунистите, разбира се! Бяха се изпокрили по миши дупки в първите месеци на 1990 – Желю им даде да дишат, като се съгласи и с подмяната на изборните резултати, и с формулата: изпълнителната власт за вас, президентството – за нас.

Правителството на Луканов банкрутира – заедно с държавата – Желю собственоръчно, бидейки уж първият демократично избран президент и лидер на опозицията в България, раздигаше тротоарните плочки от барикадата, която студентите бяха издигнали срещу Луканов – и отново спаси комунягите, като уреди България с “правителстгво на националното спасение”, това на Димитър Попов – коалиционно между СДС и БСП.

Неговият лик се мъдреше на плакатите на едно от СДС-тата с тирета – това на най-близкия му приятел Петко Симеонов – тези подставени коалицийки, спретнати от “бащите на Конституцията”, изядоха седем процента от демократичните гласове в изборите през 1991 – и станаха причина спечелилата изборите синя партия да управлява в коалиция с ДПС – с всички произтичащи от това последствия.

От неговия кабинат излезе порядъчно пийналия Ахмед Доган и обясни на журналистите, че щял да прави завой на ляво и да раздава депесарски шутове. И ги раздаде наистина – като част от комплота, режисиран от любимото Желюво ченге Бригадир Аспарухов. С дружни усилия свалиха правителството на Филип Димитров и възкачиха първото правителство с мандата на ДПС, подкрепяно с гласовете на комунягите, начело с неговия съветник Любен Беров. И това беше правителството, по време на което българската мафия натрупа мускули, продавайки петрол на ембаргова Югославия, в което се рояха кухи банки и кредитни милионери, в което се подготвяше новото голямо ограбване на България...

И когато това ограбване се състоя – и повлече със себе си червеното правителство на Жан Виденов, а комунягите отново, за втори път в историята на прехода, се изпокриха в миши дупки - кого мислите, че подкрепяше бившия вече президент Желю Желев? Студентите, дето ги биха на площада пред Народното събрание, гражданите, дето мръзнеха по барикадите в януарския студ, създадения от самия него СДС, който правеше ежедневни митинги с десетки хиляди участници?

Не. Първо подкрепяше създадената около Ахмед Доган коалиция “Обединение за национално спасение” – и беше планирано да се яви като неин кандидат – но се отказа поради антимонархическите си убеждения, когато разбра, че коалицията се подкрепя и от Симеон Секскобургготски. Яви се на изборите със собствената си партия “Либерална алтернатива” и взе 0,32% от гласовете.

И ето ви го сега – тръгнал по Божия свят да обяснява, че бил антикомунист, че само в България и Полша било имало организирана антикомунистическа опозиция. А горчивата истина е, че България и Полша са просто на различни полюси в съвременна Европа. В Полша кагебисткия сценарий за прехвърляне на политическата власт на икономически релси почти не успя, в България успя почти напълно. Полша е уважавана страна, достоен член на ЕС, а ние се славим като най-корумпираната и най-бедната в общноста – и като Троянски кон на Русия в същата.

Някога – в първите дни на демокрацията – Васко Кръпката пееше една песничка – “Разграждал Желю система” – която пародираше популярната “Градил Илия килия”. Та в тази песничка отдолу идеше Луканов – и молеше Желю да го вземе в своята система, но той гордо му отказваше. Пееше Кръпката, а ние му пригласяхме по площадите...

Какви наивници сме били! Ами те тия двамата заедно са разграждали – и заедно са градили сградата, която обитавамe днес – и в която вони на мухъл и на комунизъм.