Срамнителен анализ

Предлагам ви сами да си направите сравнителния анализ, като стравните два текста по една и съща тема. Първо прочетете мнение, разпространен от Дойче веле, а после го сравнете с мнението да звездата на българската журналистика, колегата Бреков.

Доче веле ( ЦИТАТИ ПО БГНЕС)

Берлускони дойде в България по покана на премиера Борисов. Предишния път италианският министър-председател посети София заради своя приятел и колега Сакскобургготски. И тогава, както и сега, поведе много журналисти със себе си в чужбина, по-скоро за да решава вътрешни проблеми с тях. Предишната визита роди понятието „български декрет”: Берлускони разкритикува в София трима популярни журналисти от телевизия РАИ, които по-късно бяха уволнени. Прегрешението? Критики към него.

Между двете държави има стари симпатии. Е, поне от българска страна. Датират още от времето на Вито Позитано, виценконсул в София от 1876 г. По време на Руско-турската война при приближаването на отряда на ген. Гурко Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция и Австро-Унгария, отказал да напусне града и така предотвратил опожаряването му. След изтеглянето на османските части от София организирал въоръжени отряди срещу мародерите и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Днес той е почетен с улица и паметник в София.

. Освен любовта към храната, виното и футбола, двата народа споделят и култа към мачото. А какъв по-ярък пример за това от дуета Берлускони – Борисов. „Мисля, че италианците се припознават в мен. Аз съм един от тях. Бях беден. Интересуват ме нещата, които интересуват и тях. Обичам футбола. Усмихвам се. Обичам другите, а най-много красивите жени“, казва Берлускони за себе си.

Днес италианският премиер е със свален имунитет. Но пък рейтингът му е висок. „В момента имам 68,5% подкрепа сред италианците и моля Бойко Борисов да не преминава този ръст, за да не ми е конкурент”, предупреди шеговито Силвио Берлускони. Късно е. Българският премиер още в края на август бе подкрепян от 71% от българите, а според друго проучване 73% вярваха, че ще обуздае престъпността в страната.

„Сигурен съм, че премиерът Бойко Борисов има силни мъжки рамене, на които да изнесе всички трудности, които предстоят пред правителството”, каза още Берлускони по време на софийската си визита. Той е първият чужд правителствен ръководител, посетил България след избора на новия кабинет. Като пожела на своя колега успех в „модернизацията на страната”, италианският премиер декларира, че е неин адвокат пред ЕС. Много точна дума, защото България е във вечно нарушение на правилата на съюза.

Дебатът за свободата на словото в Италия се ожесточи и стигна до Европейския парламент. Борисов не задушава пресата в България. Не му се налага. Медиите сами му се слагат.

„Въпреки заплашителната си физика често може да бъде видян да потупва журналисти по рамото и да им говори на първо име или с прякори, като приема провокативни забележки и шегички с усмивка и чувство за хумор”, писа миналия месец за Бойко Борисов „Дейли телеграф”. Бившият кмет на София и сегашен премиер е цар на българските медии. Той е нон-стоп в ефир. Това му носи критики, че пренебрегва задълженията си в името на имиджа, но гласовете на неговите опоненти са много слаби. Цели медийни групировки, традиционно критични към властта, безкритично го подкрепят.

Макар и опасни като тенденция, PR акциите на Борисов не са най-големият проблем на българските медии. Сред тях е монополът на едно политическо движение, което с размах пазарува вестници и телевизии като фолк-певица, женена за футболист по бутиците на „Витошка”. То прави предложения, на които собствениците на медии в България – във време на криза – очвидно трудно могат да откажат.

Държавните медии традиционно са на командно дишане от властта, а изключенията се дължат на професионалната доблест на отделни журналисти. Напоследък е модно да не бъдат сплашвани – като в тоталитарните времена, а пренасочвани към водещи на развлекателни формати и тотално обезвреждани. Проблем е и това, че от далечните 1996-1997 г. и протестите срещу Виденов българските журналисти не намериха нито един повод за колективно възмущение, а целият публичен дебат е преместен в интернет.

Като влезеш в сайта на Българския журналистически съюз, вместо за опасните тенденции в българския печат и електронни медии, можеш да прочетеш за проблемите в гръцките такива. А регулаторният орган СЕМ вместо да се самосезира по редица възмутителни казуси, „глоби” Мадона за обръщението й на английски език към българските й фенове в ефира. Пълна буфонада. Впрочем, за понятието отново трябва да благодарим на италианците.

А ето и буфонадата, за която говори Дойче веле, за която обаче не трябва да благодарим на италианците. Следват извадки от възторга на Николай Бареков в собствения му блог:

„Политиката е шоу, но и преди всичко е работа за интересите на хората. Той(Берлускони, б.р.) сподели своите простички четири правила за успеха. Ето ги: работа, уважение, доброта, справедливост. Много мъдрост и сила има в този човек.
Това е и основното послание, което десен лидер номер едно на Европа ни остави. Ей, български политици, просто бъдете хора и стойте близо до нас. И да си знаете гьола, както правят жаб/ар/ите.
Идването му в България е сериозен успех на новото правителство. С протекцията на Ел Кавалиере Бойко Борисов получи отворени врати навсякъде в Европа. Само за десет дни нашият премиер беше гост на немския канцлер Меркел и на френския президент Саркози. Два дни след визитата в Елисейския дворец Бойко вече стискаше ръката на Силвио в София или по-скоро Берлускони пипаше мускулите на нашия Батман за удоволствие на всички журналистки.
Кредитът на доверие, който има новият ни премиер по света е огромен. На този фон предишното правителство със всичките му езикови салтанати изглеждаше трагично. Царят, Станишев, Доган и Плугчиева знаеха общо 11 езика – царят твърдят говорил седем, Сергей – руски и английски, Доган – турски, а Плугчиева – немски… И какво от това? Дрън – дрън! Те можеха да говорят, ама никой не искаше да си говори с тях през втората половина от мандата им. Заради тях България беше аут от сметките в световната политика.

Бойко Борисов знае само български, а много често нарочно го говори на шопски диалект от Банкя. И всички го разбират и всички искат да го чуят. Дори италианците, които по принцип мразят чуждите езици. Защото говори честно и прямо за проблемите на страната си. В чужбина знаят за нас благодарение на неговите думи, нищо, че знаят предимно лоши работи. Това е истината.
Берлускони като маестро на сценария набързо раздаде правилните роли в България. Бойко да си гледа рейтинга и да решава проблемите на хората. Но да не се самозабравя. Здравословният рейтинг на добрия политик е не повече от 70%. Какви са тези 75%? От тях се пада много отвисоко.
Ролята за Първанов направо звучи като писана от Бекет. „Политически турист“. Звучи абсурдно, обидно и смешно. Но само на пръв поглед. Първанов съвсем не е турист в политиката. Даже обратното. Изживява се като ментор. Но даже в Италия разбраха, че се меси прекалено във вътрешните работи без да му е работа. Нека да си гледа външната политика, както му е разписано по конституцията. Млад, прав, красив нека прави добро впечатления по света и така да помага на страната си.
Някои сега злословят, че визитата на Берлускони била „имиджова“. Ами такава е. Но по някой път в играта има и такива мачове, а те са по-важни от договорите, които след това никой не поглежда. Нима позитивният имидж, който ни гради най-богатият и най-успелият политик с най-голямата група в европарламента, не струва пари? Примерно като тези милиарди от европейските фондове. Айде поне един път да бъдем оптимисти и то, когато на крака ни идват да ни хвалят хора като италианския премиер – милиардер и световна знаменитост.

При комунизма на това му се казваше „ два свята, единият е излишен”. Днес имаме плурализъм. И не е излишно да видим как гледа светът на нас и как се оглеждаме в собствените си медийни огледала.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/