СДС в полубременност

Може ли една политическа партия да изпадне в полубременност? Може – ако се е отдала на властимащите, но не знае дали е прихванала от властта.

Вероятно и с това ще се запомни току-що отминалата 19-та конференция на синята партия – с лафовете и скандалите. Диагнозата за полубремонност принадлежи на Надежда Михайлова: "В момента СДС е като полубременна жена" – каза тя. "Дали участваме в управлението, дали сме опозиция, тези въпроси се задават, но отговор нямат".

Други бисери? Колкото щете. “Когато тримата големи - лидерите на ГЕРБ, СДС и ДСБ са се прегърнали, как СДС - София да издигне свой кандидат" – Владимир Кисьов. Само си я представете тази прегръдка на “тримата големи”. Все едно Боримечката се прегръща с джуджета и в изблик на братски чувства се опитва (с успех) да ги поудуши.

“В един момент престанахме да приличаме на политическа организация и изглеждахме като фирма от доклад на ОЛАФ.” – Мартин Димитров в обяснение колко трудно му е било да гаси пожарите на кафеджийския си предшественик. Други обаче смятат, че са заменили кафеджията за бозаджията: например Борислав Бориславов, лидер на СДС-София, според когото сегашният лидер бил вторият такъв “от космоса” и му липсвали първите петнайсет години в СДС.

Връх на охуването постигна Агоп Овагимян от СДС-Слатина, според когото пък Мартин Димитров бил “раково образование”, с което проблемът трябвало да се реши по оперативен път. В кода на това говорене зам.председателят на СДС Любен Петров направи нужното обобщение: “СДС ще има нов лидер и той няма да се казва Мартин Димитров”. Наистина е интересно как ще се казва тогава – може би Любен Петров? Иван Сотиров? Борислав Бориславов? Румен Христов?

Лидерски хипотези, които предизвикват смях. Но у седесарите, не и у техните апаратчици. В подкрепа на последните Иван Сотиров характеризира лидера като протагонист на проекта за Синята коалиция, която маргинализирала СДС и била изгубила смисъл. „Синята коалиция, като проект, се превръща в нещо като мавзолей за командири” – допълни той. Това множествено число добавя още някой към Иван Костов – и не е трудно да се сетим кой.

И прочее, и тъй нататък. Очевидно всички са наясно, че синята партия има проблем – и че състоянието на полубременност не е най-уютното с оглед нейното бъдеще. И както са наясно, в търсене на причините стигат до толкова грешни изводи, че е просто непонятно с какъв кураж се зоват политици. Логика в това кресливо поведение обаче има – традиционната апаратна логика, която от години вече мори, затваря и изтощава СДС.

Това е логиката, според която всички политически негативи произтичат от лошия персонален избор: СДС губи позиции, физиономия и достойнство не заради сбърканата си политика и не заради латентната мърморковщина на своите активисти, а защо е направила грешен персонален избор с дошлия “отвън” Мартин Димитров, който просто не е, не е бил и не може да бъде седесар. Или – както съвсем откровено се изрази Селена Димчева, пак от Слатина – той е “случайно попаднал човек в СДС, той дойде от гражданска квота, от която години наред страдаме”. Ето къде бил проблемът – гражданската квота! Друго си е да си останем само ние, старите седесари, да ритнем всички “външни” навляци – и СДС ще цъфне и ще върже...

Само си представете лицата на конкурентите при избора на Мартин Димитров и ще видите какво щеше да цъфне и върже. Представете си един СДС начело с Румен Христов – или начело с Иван Сотиров, или... Там е проблемът, големият проблем – ако изобщо говорим за личности – проблемът е, че такива липсват. И не се появяват нови, защото някакви нещастни функционерчета с квартално мислене се опасяват от конкуренция, защото трябва – нали така – да си останем старите седесари, които знаят за какво става дума...

Проблемът обаче не е в личностите. Проблемът е в политиките. И не е в Синята коалиция, защото без нея и СДС, и ДСБ щяха да подсмърчат зад парламентарния дувар, както подсмърча ВМРО сега. Проблемът е не в резултата от изборите или в това дали ще го интерпретираме като победа или като поражение. Парадоксът е, че и двете тъй ожесточено спорещи визии са в еднаква степен верни – защото самото оцеляване на СДС в условията на компроматна война и при съдебно елеминиране от участие в изборите си е успех – и за това Мартин Димитров трябва да бъде поздравен. И е поражение, защото десет депутати са наистина малко. По-малко от когато и да било.

Само че истинското поражение не е там. Истинското поражение е в съгласието не само на СДС, а на цялата Синя коалиция да играе ролята на прелъстена и изоставена. Истинското поражение е в липсата на политическа воля и морален кураж да се воюва за онези позиции и политически инструменти, които биха позволили на традиционната десница да бъде наистина коректив на управлението на ГЕРБ – защото такъв коректив е насъщен за страната ни през следващите четири години. Това предполагаше: коалиционна формула на управление, ясно разписани принципи, правила на играта и етичен кодекс, издигане на съвместни, коалиционно договорени кандидатури, а не подкрепа на тези на ГЕРБ срещу написани на хартия общи приказки.

Синята коалиция фриволно пропиля възможностите да се бори за всичко това – и се конституира не като равностоен парньор, а като присъдружна на ГЕРБ структура. Какво следва от това е ясно: следват асимилация и обезличаване. И тук е истинското поражение: в загубата на политическа автентичност – а това е тежка загуба, много по-тежка от поражението в каквито и да било избори. Тежка, защото е невъзвратима.

Само дето не за това се говореше на конференцията на СДС. Говореше се да го бъде ли Мартин Димитров или не. Появиха се мнозина нови, пъргаво щъкащи кафеджийчета. И точно както вероятно ще се случи и с БСП, развръзката биде отложена за ноември – поради което, вместо да се реорганизира и да намери нов модус за политическото си съществуване, партията ще похарчи тези месеци в интриги и задкулисни пазарлъци.

Жалко. Защото традиционната десница има потенциал: тези, които които по различни и най-вече по естетически причини не биха гласували за Бойко Борисов и ГЕРБ. Те съвсем не са малко – и с течение на времето ще стават все повече и повече. Следващите избори ще зависят и от това кой ще ги привлече. Но може още отсега да се каже – няма да са съгласните, присъдружните и подкрепящи на всяка и на всякаква цена. Няма да е някаква полубременна партия, която не вижда по-далеч от носа си. Нито пък някакви апаратни кресльовци, които се дърпат за пешовете и се ръгат с лакти, та да се докопат някак си до лидерския пост.

Един последен дребен детайл – казват, че по време на цялата конференция из залата, над главите на бесуващите делегати, летяла заблудена лястовичка. Би било символично да бъде бяла – като лястовичката на надеждата от прочутия разказ “По жицата” на Йордан Йовков. Но и черната лястовичка си е достатъчно чудо – тъй като лястовиците отдавна отлетяха към топлите страни. Знак за пролетта след дългата политическа зима, която ни продстои, символ на нейните живителни и възкресяващи сили? Дано да е така.