ИМПРЕСИИ ОТ РАННИЯ СОЦ (ПО СЛУЧАЙ КОНГРЕСА)

Сладка пролетна вечер. «Раковска» е пълна с народ, млади хора. По цялото й протежение има барове и разни там клубове. «Раковска» е нещо като гезмето на следвоенна София. От много места се чува джаза на Глен Милър или Бени Гудман. След обърканите и мрачни години на войната софиянци, особено младите, имат чувството че пред тях се отваря някакъв нов живот. Америка и Англия са примерите за подражание. Те са и съюзници на Сталин, така че бъдещето изглежда розово. Модата е «тесен джазов панталон, шлифер жълт като лимон», както в песента. Буги вуги и суинг са танците на боговете.

Но ето в тоя момент по «Раковска», «Графа» и «Славейков» изведнъж нахълтват джипове и камионетки пълни с милиционери, пред всяко заведение по няколко. Те прибират отвътре и отвън буквално всички. Под изричната заповед на другаря Червенков – прошка няма за никого. Всички заловени са на безплатно и безсрочно пътуване до Белене или Чирпан и  за много от тях  няма да има завръщане. Съд ли? Що за глупости!  Всички попадат под категорията «зози и суинги, анти-обществени, реакционни и вражески елементи,  заразени от упадъчното западно влияние, буржоазни отрепки».

В хайката попадат и много синчета и дъщерички на «наши другари», които в паника се разтичват да спасяват децата си. Червенков обаче не прощава, е, особено не на дребните риби. Той е влюбен в Сталин, в бога Сталин. Някъде в тия времена Мирчо Спасов ще разцепи гърдите на Сашо Сладура с брадва – Сашо е добър на убийствени вицове за комунистите, а Мирчо Спасов разбира от хумор също толкова, колкото  и Илза Кох.

В духа на суинга и спомените от свободна «Раковска» чирпанските концлагеристи си имат и песен, с малко тъжен присмех за подправка:

«В Чирпан водата се не пие –

съдържа негасена вар,

затуй по улиците пусти

са наредени бар до бар.»

Целта на хайката е да отвори чист път, без буржоазни зарази, за новия социалистически човек. И пътят беше отворен – днес завършения образ на този нов социалистически човек е нещо от сорта на Сергей Станишев, Гоце Първанов или Алексей Петров (не непременно в тоя порядък).

В едно от тържествата по случай една от годишнините от 9 септември другарят Червенков държи реч: «Събрани за да честваме деветосептемврийското възстание, да направим преглед на достигнатите през изтеклите години успехи, както и да спрем вниманието си върху главните наши предстоящи задачи, първата наша дума – дума на гореща признателност и дълбока благодарност – ние трябва да отправим към Съветския съюз, към неговата славна и легендарна армия – Съветската армия, към великия вожд и учител на съветските народи и наш вожд и учител, вожд и учител на цялото прогресивно човечество – генералисимус Сталин». (Продължителни бурни ръкопляскания и възгласи «ура»). Ненарушимата българо-съветска дружба е главната основа на нашето съществуване като самостоятелна нация. Без ненарушимата българо-съветска дружба, без нашата искрена признателност и вярност към Съветския съюз, към изпитаната и мъдра Всесъюзна комунистическа партия (болшевики), към другаря Сталин – нашия най-голям покровител и защитник – националната независимост на нашата родина е немислима... Съветският съюз ни избави от германската империалистическа зависимост. Той спаси нашата страна от реалната опасност от чужда империалистическа окупация, от участта, от положението, в което се намира сега монархо-фашистка Гърция. Не друг, а Съветският съюз ни се притече на помощ, за да възстановим разнебитеното наше стопанство. Нима без поддръжката на Съветския съюз ние бихме могли да имаме народна демокрация и бихме били в състояние да насочим развитието на нашата страна по пътя към нейния национален и социален възход? Не бихме могли!..»

Вече сте усетили руския акцент на вожда, нали? Нови времена... Учениците се учат как да пишат автобиографиите си по нов, социалистически начин: «Произхождам от бедно, но прогресивно работническо семейство...»

По думите на Сашо Сладура, автобиографията му започва така: «Произхождам от богато, но прогресивно семейство...»

Такива номера на Мирчо Спасов не минават.

Нови времена...Започва ерата и на гигантските проекти Мадан и Рудозем, за които един поет казва:

«Преди години тук дошли миньорите,

след време курвите заголват крак,

в тревата първите повалят вторите –

родил се тукашния кореняк.»

Поетът е обявен за «черноглед» и «реакционен».

Чул и записал: Николай Флоров, но още не знам  в коя година е била хайката. Някой помни ли?