Трънливият път към успеха

Започвам да вярвам в провидението. Днес (снощи) гладът ме изкара от вкъщи до пиците на Кръста и на връщане, забелязах пръснати 10-тина броя на безплатния вестник 19 минути, който досега не ми беше попадал (обикновено ставам след като се е изчерпил).

И ако не бях излязъл? Нямаше да науча за този фундаментален и дълбоко трогателен текст.

Издигането на мустакатия функционер започва още през периода 1984 – 1991, когато работи като организационен секретар на Общинския съвет на Район ''Оборище''.

Нещо да ви прави впечатление? - организационен секретар имат партиите, а не общините. Защото, вероятно, той е организационен секретар на Комсомола в Район Оборище (Опитвам се да се сетя как му беше старото име на района).

След падането на Берлинската стена Батков създава заедно с няколко свои колеги адвокатска кантора ''Батков, Стоев, Ботев и Ко.''. По това време Батков получава предложение да практикува професията си в САЩ. Лети дотам, на място се запознава с условията, които са фантастични. 80 000 долара на година, личен автомобил, къща, всевъзможни екстри и удобства. Родолюбието, патриотизмът и носталгията обаче надвиват и краят е тъжен, но поучителен. Батков разказва как на летище София го чака личната лада и с подрусване и дрънчене замислен се прибира у дома, оставил зад гърба си блясъка на американската мечта

Самият Батков е сантиментален към себе си. Според близките му той обича да разказва историите от детството и юношеството си. В тях има нравоучения и множество поуки от типа, че който се труди – успява. Като невръстно дете Батков отглеждал гълъби, които продавал пред местната църква, и така успял да препечели пари. Закупените птици се връщали при него и така той многократно ги спазарявал. После ученолюбивото хлапе тичало до магазина и си купувало принадлежности от "Млад техник".

Характерно е, че Батков винаги подчертава селския си произход, който контрастира и така увеличава стойността на неговия дълъг път до богатството и Левски.

...след множество благородни инициативи на 17 октомври 2008 година президента Георги Първанов му връчва Орден Стара планина - първа степен..

А вие ми говорите, че нямало истории на успеха в България!

Блогът на Комитата - http://komitata.blogspot.com/