“Банда негодници” избра своя атаман

И го избраха точно такъв, какъвто им се полага – същият.

Този, който ги завлече на дъното с по-голям успех и от Жан Виденов; този, с който правителството им се прочу като най-корумпираното в цялата история на прехода; този, под чието мъдро ръководство България се превърна от перспективен член на ЕС в презрян Троянски кон – и се прочу като най-корумпираната държава в общността.

Този, който реанимира ДС под името ДАНС, който изпращаше Баткото с благодарности за добрата работа, който говореше за двойни стандарти от страна на ЕС, когато ОЛАФ спипа неговия спонсор Марио Николов в кражба на 7,5 млн. евро от парите на европейските данъкоплатци.

Този, чиито безобразия костваха на България стотици милони загуби от спирането на еврофондовете, този, който сключваше договори за милиарди по руските енергийни проекти – и обрече страната ни на стопроцентова енергийна зависимост от Петинова Русия.

Този, който превърна БСП  в посмешище – Сергей Дмитриевич Станишев.

Нека социалистите не ми се сърдят за дефиницията в заглавието: не е моя, негова е. Ето и конкретните му думи: “Приличаме повече на банда негодници, отколкото на съмишленици.” Да, приличате. И е истина това, което си говореха под сурдинка червените делегати преди този внезапно наложен от лидера им избор: че който и да бъде избран, ще бъде хвърляне на пясък върху ковчега.

Да, ще бъде. Биха имали някакви шансове може би, ако бяха избрали примерно Татяна Дончева – само че този избор беше предварително обречен. Сергей Дмитриевич правилно беше разчел ефекта на изненадата с решението си в последния момент да подаде оставка и да се кандидатира незабавно; правилно бе предположил, че опонентите му няма да успеят да излъчат една обща кандидатура – и не случайно остана глух за искането на Георги Кадиев изборът да се отложи за следващия ден или поне за следващо заседание.

Правилно – но доколкото личната стратегия за оцеляване може да бъде правилна в такъв момент. Сергей Станишев спаси себе си, но оцеляването на самата БСП е под въпрос – и е под въпрос именно заради неговото оставане на лидерския пост. Защото това, което се случи на този конгрес, е най-пагубния вариант за червените. Заради каприза на момчето, което не иска да си отива, ще си отиде самата столетница – или поне ще бъде остранена за много дълъг период от сериозно участие на политическата сцена.

И няма да помогне никакво признаване на стари грешки, никаква самокритика – на каквато самият Станишев се подложи в доклада си, двусмислено озаглавен “Моята изповед”. Бил направил прекалено много компромиси с коалиционните си партньори, бил търпял твърде дълго корупционните апетити на ДПС, бил сбъркал, като не бил уволнил веднага Румен Петков, грешка било изборното законодателство...

Всичко това е вярно, само че трябва да се каже още нещо: под вещото ръководството на Сергей Станишев БСП  се превърна окончателно и безвъзвратно в партия на престъпната олигархия. Постоянното изтичане на имена от неговото най-близко обкръжение като замесени в престъпни схеми, корупционните прецеденти, свързани съвсем директно с негови министри, превръщането на МВР, тайните служби и доминирания от негови хора ВСС в инструмент за обслужване на корпоративни интереси и в институционален придатък към мафиотски структури, гъстото струпване на забогатели по ДС-линия олигарси около “Позитано” и  дори направо в редовете на Висшия партиен съвет – всичко това съвсем не е случайно – то е плод на тайна, но систематично следвана политика.

И след като всичко това е така и то е очевидно и за последната червена бабичка; и след като вследствие именно от това натрупване килът на БСП заора в електоралното дъно, то няма как дори и червените избиратели да ке се запитат: абе, аланкоолу, ами като си виновен, що щеш там? Като ни докара до това дередже, що не си взе грешките под мишница и не се върна в родната си Украйна?

Това ще питат червените избиратели, а загубилите в този избор изобщо няма да питат. Татяна Дончева вероятно ще подеме явно своя “нов ляв проект”, а другите ще работят тайно и полека за свалянето на новия стар лидер. Ако някой наистина мисли, че Р. Овч. и Запалката ще кротнат като примерни партийци след поражението на своите лобита, значи не познава душата, нрава и манталитета на родните комунисти – и не знае, че тяхната формула за властта (“Ние тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем!”) важи и за вътрешнопартийна употреба.

Освен това техните кръгове по интереси са достатъчно мощни, за да могат да си позволят да осиротеят политически. И вероятно скоро след конгреса ще се сберат старите кримки около ген. Любен Гоцев в “Монтерей”, и вероятно още няколко кръга на други места, за да решат нов политически проект ли ще правят или ще скроят шапката на момчето, дето не иска да си отива. Доколкото познавам манталитета на подобни типове, най-вероятно ще решат последното.