РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА ИНТЕРНАЦИОНАЛА

И така, цяла зала от «банда негодници» (по думите на господин Станишев) стои права и пее Интернационала – химн на всички социалисти, комунисти, анархисти и социал-демократи. Поне да бяха вдигнали нагоре юмруци, така както се пее химна. Или  може би вече ги е страх! 

Социалистите в Европейския парламент пеят «Интернационала», защото не мислят че са победили, защото още се борят. Те са още там, въпреки  че Сталин ги мразеше и ги наричаше «социал-фашисти» и натискаше германските комунисти да гласуват за Хитлер, но не и за тях. Затова когато от конгресната зала на БСП екна «Интернационала», аз бях объркан още от първия ред:

«На крак, о парии презрени...»  БеСеПарите се чувстват парии? И то презрени? Определението на парий е «изгнаник», « човек  изхвърлен от обществото, без класова принадлежност». «Наистина, викам си, ако си мислиш че си такъв, ще се чувстваш презрен». Това без съмнение беше нещо ново: БСП в категорията на презрените и унижените!

Вторият ред изобщо не улесни нещата: «На крак, о роби на труда!» – кои са тези роби на труда: може би Станишев, или Първанов, или Р.Овч.? А може би презряната  Татяна Дончева в трудово съревнование  с Емилия Масларова? Не, по-скоро това са трудолюбивите ДеСари, в социалистическо съревнование за усъвършенстване на личното наблюдение над вражеския елемент в обществото. А може би това са техните охранители – момчета ячки и готови на всичко за охраняваните от тях презрени парии на партията?

Чета по-нататък:

«Нека без милост, без пощада

Да сринем старий, гнилий строй!...»

Тук вече съм пиле в кълчища – нали вече сринаха «старий, гнилий строй» веднъж в 1944 и още веднъж в 1989? «Дали пък не им харесва просто да сриват?» - си мисля.

По-нататък следва нещо много любопитно:

«Крадецът плячката не връща,

Ни властелинът свойта власт...»

Е,  тук са малко половинчати – властта връщат малко по малко, но не и плячката. А каква плячка беше това – цялата  държавна  хазна на софра: курорти, хотели, гори,земи, фабрики и заводи, оръжейния бизнес, митниците, наркотиците – всичко, до което се е докопала партията на «унижените и презрените»! Или според оценката на главния презрен парий – Станишев: «Банда негодници, които се ръфат взаимно...»

Звучи като небесно откровение, нали, особено след  50-годишен монопол над истината!

А ето и едно  още по-любопитно късче от Интернационала:

«Държавата ни угнетява –

законите са против нас...»

Как точно ги угнетява държавата е нещо като енигма, след като презрените парии на БСП бяха държавата за последните четири години? Или защо законите са против тях след като те правеха законите? А най-интересни са последните две строфи:

«...богати днес управляват,

беднякът няма равен глас.»

С други думи – крадецът вика «Дръжте крадеца!»

С една дума, ако пееш такива песни на конгреса си значи че се идентифицираш с текста им, или както казва българския фолклор: «На крив  к..р  и козината му пречи!» И макар че всички познават бабаитлъка им, и макар че сега дават мило и драго да минат за човеколюбиви миролюбци, за мен си остава загадка припева:

«Бой последен е този,

дружно вси да вървим,

с Интернационала

света да обновим!»

Ето тоя «бой последен» ме безспокои, защото те обичат тоя речник: партията  никога не греши, завинаги вярна, вечна дружба, непобедима армия, винаги права, единна, непоклатима, гореща признателност, дълбока благодарност... Та и тоя «бой последен»... Не е зле да ги държим под око, нали?

И така, цяла зала пълна с банда негодници стои права и пее...