ЧЕСТИТО НА НЕГОДНИЦИТЕ, МИЛОСТ ЗА ИДИОТИТЕ!

Сергей Станишев е новият лидер на БСП. Честито! Защо ли са социалисти, ако не за да си го преизберат. То не че имат алтернатива в лицето на Татяна Дончева, Младен Червеняков или Янаки Стоилов.

А защо ли пък са бивши комунисти, ако не за да ни занимават със себе си, като настояват, че възхода или падението на тяхната партия са най-вълнуващият, най-важен обществен въпрос за българите в момента. Е, не са.

“Приличаме повече на банда негодници, отколкото на съмишленици” – опитва се да излъже партийният лидер и бивш премиер Станишев от трибуната на поредния комунистически конгрес. Не че лъже по принцип, но в два детайла определено извърта истината. Първо – че те приличат, а не са в действителност и категорично банда негодници. Второ – че въпросната банда негодници не са съмишленици т.е. че в БСП има някакви добри и свестни хора, но негодниците, навъртяли се неизвестно как и кога около тях, оплескват цялата работа.

“Кой иска да създадем мит, че БСП е морално и кадрово неспособна да се справя с проблемите на хората?” – пита също Станишев. И явно пита обвинително, с което малко обърква публиката. Защото публиката знае – само преди дни другарят Румен Овчаров каза, че управлението на другаря Жан Виденов постави под въпрос кадровите способности на любимата партия, а това на другаря Сергей Станишев – нейното морално право да иска пак властта.

Сега, пита се публиката, другарят Овчаров от бандата негодници ли е? Не беше ли той ключов министър с чутовни успехи в енергийната сфера, назначен от другаря Станишев доброволно и с гордост, махнат после с нежелание и практически повишен в шеф на Бюджетната комисия на българския Парламент?

Пита се още публиката какво, ако не доказателство за кадровата и морална немощ на БСП е преизбирането на Станишев отново начело на любимата партия.

А ако някой още не е убеден в нелепостта на този избор, веднага ще се убеди, като чуе как другарят Станишев иска от съпартийците си обективна оценка за свършеното по време на своя мандат и веднага сам си я дава, като казва: “За последните 20 години не е имало такъв период на градеж, на икономически и социален напредък”. Ами не е имало. Точно такъв – не е имало. Остава въпроса тази оценка обективна ли е или субективна. И дали Станишев не се е объркал леко като говори за градеж, а не за грабеж.

Впечатляващо звучат и някои от другите изказвания по време на току-що отминалия комунистически конгрес. Например другарят Янаки Стоилов, който порасна, но така и не поумня през последните 20 години, твърди, че “БСП трябва категорично да обяви лявата си политика, тъй като само така ще респектира политическите си опоненти и това е алтернативата на разпада и агонията”.

Само три бързи уточнения. Първо, ако БСП имаше лява програма, тя отдавна щеше да я обяви. Второ, ако левите програми по принцип можеха да респектират политическите опоненти, комунистите нямаше да имат нужда от ДС и ДАНС в тази страна. И трето – независимо дали другарят Стоилов има предвид собствената си партия или цялото българско общество, би трябвало да знае, че точно претенциите за някаква си хипотетична лява програма водят и двете до разпад и агония.

Както, впрочем и наличието в ляво на политици от сорта на фамозния Георги Пирински, който пред конгреса издигна лозунга “Долу олигархията, свобода за народа!” На всичкото отгоре заяви, че не само БСП, ами и целият български народ трябва да се обединят около този лозунг.

Чудя се обаче дали всички ние сме наистина идиоти или само комунистите наистина смятат, че всички ние сме идиоти. И докога ще продължава това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/