Вчерашният вестник предсказва у нас бъдещето на онези, които хвали днес

Реших да претворя в дела завета на др. Живков „ да се поснишим докато премине бурята”. Не че снишаването го спаси, бурната „перестройка” го отнесе….

Бурята, сиреч конгресът на БСП попремина и по също толкова стара традиция ми се прииска да видя какво пише във вестника. Ние и до днес така си говорим – атавистичен белег ни е да казваме „вестника”, „телевизията”, сякаш живеем във времето, когато нямаше смисъл да се чете повече от един вестник, а друга телевизия, освен съветската ( т.е. още по-правилната), просто нямаше.

Резултатът от прочита ми е обратно пропорционален на твърдението, че нямало нищо по-тъжно от вчерашен вестник. Има, има и още как! У нас най-тъжното е днешният вестник, стига да помниш , какво е писал вчера.

От днешния вестник лъха презрение към онези, които довчера величаеха. Позволявам си да припомня, че това презрение беше лесно за прогнозиране прозрение. Както очаквах, падналия го ритат яко, избивайки комплексите си за вчерашното си пълзене пред него ( казват, че една от причините за лютата омраза на Фердинанд към Стамболов била в желанието си да му върне за униженията, на които е бил подложен от Стамболов в силните му години като премиер).

На днешния вестник направо не му стигат изразните средства да се надсмее над опозиционния враг. Днешният вестник „забеляза”, че става дума за един червен „Титаник”. А как само славеше възхода му от периода, когато „Титаник” се правеше на трамвай, нищо че явно беше тръгнал към политическото небитие надолу под напереното водачество на ватмана Станишев и неговия любим културен министър „бате Серго”.

Сега двойката „Серго и Серго” е в центъра на подигравките на днешния вестник. Единият е показан как дреме с ръка на очите насред конгресната зала, а другият пиел хапчета малко преди вота и хоп- спечелил цели 60 процента от гласовете. От този епизод е направен цял фоторазказ. Той е поучителен само с това, как преминава провинциалната слава у нас. Защото помним как не много отдавна, тази година все пак, същият Сергей беше демонстриран с розови бузки на излет ( угоднически наречен „семеен”) на Витоша с куче и другарка, най-случайно „уловен” да позира от обективите на мобилизираните за тази случайност фоторепортери.

Само едно ме учудва: как пропуснаха да си направят твърде подходящата за целта гавра с трупа на вчерашния си кумир, който със задгробен глас съобщи от най – високата партийна трибуна, че в момента ръководството прилича на „банда негодници”. Не ви ли звучи китайско? Започнах да броя кандидатите за лидерското място ( Дончева, Стоилов, Червеняков и Станишев) и ми просветна: ами да, това си е Бандата на четиримата.

Бандата на четиримата е прословут сюжет от борбата за власт в комунистически Китай след смъртта на вожда Мао през септември 1976 г.. Вдовицата му Цзян Цзин брани властовото и идеологическото наследство на съпруга си заедно с още трима висши функционери, но губи битката с т.н. реформатори на Хуа Гофън, който ги обявява за Бандата на четиримата. Това едва не струва живота на вдовицата – осъдена първо на смърт, но помилвана от триумфиращите победители.

Кой кой е в българската банда, не се наемам да твърдя. Пък и Татяна Дончева повече прилича на Веселата вдовица в нашенската оперета, отколкото на аскетичната Цзин. Да не говорим пък, че точно шефът на бандата спечели битката, а претендентите да играят ролята на реформатори я загубиха на този етап.

Да, тъжно нещо е днешният вестник – и майтап не умее да си направи дори, все на подигравки към слабия го тегли. Виж за силния на деня, няма грешка. Не пропуска да ни осведоми, как е трети по рейтинг в Европа , съизмервайки го с Обама, Путин, Меркел, Саркози ( само Путин, от изброените, го водел по рейтинг) и други такива несъпоставими величини.

Ако искате да разберете какво ще им се случи утре на онези, които днешният вестник хвали, четете вчерашния вестник.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/