Цената на българската глупост

Колко струва на България току-що отминалото ни управление на “бандата негодници” – както не друг, а Сергей Станишев определи собствената си партия? Ето някои конкретни числа, взети от току-що оповестения преглед на Европейската комисия за усвояването на отпуснатите по предсъеднителните фондове средства.

От 1 януари 2007 г. до 31 юли 2009 г. по програмите ИСПА, ФАР и САПАРД са ни били отпуснати над 1,3 милиарда евро. От тях сме успели де усвоим едва 488 милиона – като една повече от съществена част от разликата – цели 260 милиона – са окончателно загубени поради изтичането на програмата ФАР.

Имали сме над един милиард евро по земеделския фонд за селскостопанско развитие. Сварили сме да усвоим едва 304 милиона. Другите кучета ги яли – независимо от печалния хал на българските фермери.

Равносметката: от 2,3 милиарда, които България е можела да получи, до нас са достигнали 792 милиона – заради безхаберието, некадърността и корумпираността на българските управници. Разликата е 1 508 000 000 евро. Това е цената, която платихме заради лукса да бъдем управлявани от бандата негодници.

Забележете – това не са откраднатите и злоупотребените пари, заради които страната ни си спечели името на най-корумпираната в Европа. Откраднатите и злоупотребените пари на европейските данъкоплатци са част от онези 792 милиона, които все пак са достигнали до нас (част от тях впрочем ще трябва да връщаме – защото агентите от ОЛАФ са доловили как ги разпределяме и харчим). Това са пари, които сме можели да получим, но не сме го направили. И големият въпрос, на който някой трябва да отговори е – защо?

Отговор, разбира се, няма да получим. Но не е трудно да се досетим сами, като си спомним за нрава и табиетите на хората, които контролираха разпределението на тези пари. Това бяха най-вече трите министерства, образуващи бермудския триъгълник, в който потъваха безследно всякакви финансови ресурси – не само тези на европейските, но и на българските данъкоплатци. И които произвеждаха корупция от най-чиста проба.

Парите от споменатите фондове се разпределяха на първо място под надзора на министрите на земеделието и околната среда: сиреч контингента на ДПС. И на второ – от министъра на регионалното развитие, скандално известния Асен Гагузов. Къде изтичаха парите по този регионален канал, падащ се според магическата формула 3-5-8 в ресора на БСП, е добре известно – при Баткото и Браткото.

Но може би самото усвояване е било свързано с тежък административен дефицит – може би пък евентуалните ползватели на тези фондове са се затруднявали да подготвят достатъчно читави проекти, които да бъдат одобрени? За сравнение  - същия преглед на ЕК визира и изразходването на средствата от еврофондовете в Румъния – една страна, която е най-малкото съпоставима с нашата в липсата на управленски опит и административни умения. Там от отпуснатите общо три милиарда евро румънците са пропуснали само 169 милиона. Разликата е твърде чувствителна, нали?

По-скоро истината е другаде – не точно в неумението и дори не точно в безхаберието. Истината е, че тройната коалиция си представяше европеската интеграция на страната ни по следния типично балкански сценарий: дават ни едни пари, ние си ги разпределяме и ги харчим за партийни и лични нужди чрез кухи проекти, нагласяме нещата така, че да печелят само нашите обръчи от фирми, нашите фондации, нашите изпълнители и подизпълнители, отчитаме всичко това по благовиден начин на хартия и всичко ни е наред.

Проблемът е, че този сценарий доста бързо почна да боксува, защото в ЕС се усетиха какви ги вършим – и ОЛАФ почна да вади кирливите ни ризи. Поради което Станишев и Първанов се направиха на обидени от “двойния стандарт” на съюза, обърнаха глави към Кремъл и си разиграха коня – по-точно руския Троянски кон.

А европейските пари? Логиката по отношение на тях беше, накратко казано, следната: като не става далаверата, дръжте си ги! Не щем ний богатства, не щем ний пари... Като не можем да ги оползотворяваме по нашия си табиет, няма да ги харижем на филанкишията я! Да ги вземат някакви неидентифицирани люде, та да конкурират нашите играчи – тази няма да я бъде! Като вие не щете, същия тоз проект ще го пуснем с парите на българските данъкоплатци, та да не става зян – там поне няма кой да ни се бърка...

И точно това и направиха: като разбраха, че няма как да крадат от европейските пари, изгубиха интерес към тях и почнаха да крадат от българските такива. Точно тези кражби формират многобройните дефицити по разните министерства, които в републиканския бюджет вече се изчисляват на няколко милиарда. Тези милиарди също трябва да бъдат прибавени към пропуснатите средства по европейските фондове – и само общата сума ще ни даде представа за приблизителната цена, която струва на България управлението на бандата негодници.

Пита се: кой е отговорен за тази цена, която със сигурност ще изплащаме не само ние, но и нашите синове и внуци. Най-малкото защото и да бъдат покрити финансовите дефицити, то моралните няма да бъдат – и над България дълго ще тегне клеймото на позора от първите стъпки в цивилизования свят – и българите дълго време още ще бъдат броени за хора крадливи и безхаберни.

Виновните? Естествено – на първо място бандата негодници – с техните знайни и незнайни атамани. Само че има един мъничък въпрос: а кой постави въпросните негодници начело на държавата ни? Кой им връчи прерогативите да ни управляват – мигар от 1996 г., когато обраха спестяванията на всички българи и ги оставиха да живеят с пенсии от по десетина и заплати от по двайсетина долара, не се знаеше на какво са способни? Кой и защо изкука дотолкова, че да пусне пак червената бюлетина и да ги докара пак на власт?

Отговорът е един: българската глупост. Глупостта да вярваш на измамните им лафове; глупостта да въздишаш по прелестите от доброто старо време на Тодор Живков; глупаостта да вярваш, че всичко дето го пишат по вестниците и го казват по телевизията, е истина; глупостта да чакаш някой да ти каже как да живееш, какво да правиш, кое е правилно и кое не е; глупостта да отглеждаш сам собствената си амнезия. Това е нещото, което изкупваме чрез управлението на негодниците – за N-ти път вече в историята на многострадалния български преход.