Заговорът срещу културното наследства на България

Откъм шосето тракийската могила е цяла. В основата й още отдалеч белее нещо тайнствено. Всички, запознати с особеностите на тракийските могили, знаят обаче, че нещата, които белеят тайнствено около тракийските могили, никак не са тайнствени и обикновено се оказват някоя глупост. Като приближавах към могилата, си рекох, че тайнственото нещо най-вероятно са кашони. На около трийсетина метра от могилата нещото съвсем замяза на кашони. Когато бях вече току пред могилата, се оказа, че наистина са кашони. Два по-точно. Бяха оборудвани с кръгове като мишени. И по тях беше стреляно. Имаше и гилзи наоколо.

 Всъщност около цяла Витоша е така. На всички красиви и запустели места, а красивите места бездруго са запустели, защото липсата на хора все повече се оказва необходимо условие за съхраняване на природните красоти,  има мишени. Дори от южната си страна, където няма градове, Витоша е замязала на стрелбище, където разни мутри, че даже и хора се самообучават по стрелба и военно дело. Чудя с кого ще воюват.

                                                         …

 А защо тъкмо на най-красивите места стрелят не се чудя. Ми то като попадне човек на тоя чист въздух, между ония ми ти върхове, под ония ми ти върхари, в оная ми ти гора зелена, при оная ми вода студена, как да не му се поще да си погърми. А щом така и така ще гърми, що да не си направи мишена, та да се научи на полезни умения. Това са естествени, човешки, прости, разбираеми неща.

                                                           …

 Все още не виждам съвсем естествените, прости, разбираеми, човешки неща, свързани с тракийските могили. Траповете тоест. Дупките. Щото тракийска могила без трап е като кавал без дупка. Като българска телевизия без турски сериал. Като медиен закон без Съвета за електронни медии.

 Като… Като Кака без Всяко нещо си има дупка. И всяка дупка си има нещо.

                                                             …

 И все пак има такива. Тракийски могили без дупки и трапове. Или пък само с малки иманярски дупчици. Лично аз съм открил досега… ама няма да кажа колко, за да опазя в тайна културното наследство. При всички случаи повече от три. И по-малко от пет.

 Та изкачвам могилата и я поглеждам другата страна, тази, дето не се вижда от шосето, с тайната надежда, че и от другата страна няма да е разровена. Нея я няма обаче. Другата й страна я няма. Изцяло е разкопана и след това отнесена от стихиите. Там, където е била другата й страна, сега цъфти трънка, която се оказва дренка. До дренката седи шопкиня, къса дренки от ошмулени клони и ме гледа подозрително. Снимам и шопкинята започва да ме гледа съвсем подозрително.

                                                 …

 - Добър ден – казвам, за да разсея всички съмнения, обаче по погледа й разбирам, че не само не съм ги разсеял, а съм ги сгъстил.

- Тая тракийска могила съвсем са я разровили – казвам и разбирам, че точно това не е трябвало да казвам.

- Минали работи са това – отвръща шопкинята троснато (между другото точно този троснат говор освен облеклото й ме убеди, че е шопкиня).

- Ама  нали древните траки са я правили…

- Траки, мраки, много важно – гъгне ядосано шопкинята. Между другото според някои историци тъкмо шопите по кръв са баш наследници на траките.

Питам шопкинята за какво бере тия трънки, тя казва, че не са трънки, а дренки, питам я за какво бере дренките и дали се ядат, тя вика, че се ядат за сърце, постепенно гневът й гасне, започваме да си говорим човешки, а пък аз се чудя защо така се ядоса преди малко. И се досещам.

                                                      …

 Могилата е разровена от нейни хора. Близки, роднини, съседи или съселяни. И ако не точно тая могила, някоя друга наоколо.

 А разровени могили наоколо има още. Цели местности дори има разровени.

Местността по пътя от Бистрица до Кокаляне преди манастира “Св. св. Йоаким и Ана” сякаш е обратната страна на луната. Кратер до кратер е. Като след операция „Страх и ужас”. Най-вероятно някой някога е намерил тук нещо златно. Разчуло се е и треската е започнала. А след нея вече не се знае какво точно е унищожено.

                                                    …

 Или по-скоро знае се. Унищожено е всичко. Всичко е унищожено.

                                                    …

Точно тук бърка оня отракан умник, който се хвали по телевизорите и по медиите, че имал голяма колекция и по този начин съхранявал и опазвал културните и историческите ценности.

 Да, опазил е някой златен предмет, но за да може да се сдобие умникът с този предмет, са били унищожени стотици други предмети – все част от културното ни наследство. Защото, знае се – иманярите пазят и продават златото – всичко останало бива счупено, разпиляно, захвърлено, опропастено и безвъзвратно загубено.

                                                    …

А дали се досеща за това отраканият умник?

Ами няма начин да не се досеща. Защото е бил ченге в Държавна сигурност и  тъкмо с опазване на старини се е занимавал.

 И човек може да разбере как си е събрал колекцията. Познавал е иманярите още от ония си времена. Още тогава е събирал от тях. После, след промените, е захванал и да купува. Те, хората на Държавна сигурност, имат пари. А дали пряко от иманярите е купувал или от техни хора, дали се е снабдявал от първа, втора или трета ръка, няма значение… Сетнините са едни. Погроми. Унищожение на културни ценности.

                                                 …

 Всъщност такива колекционери поддържат, издържат и насърчават иманярството.  

 Но иманярството и иманярите са само част от престъпната поредица. Само част от заговора. Последната, най-невинната и най-онеправданата част. Преди тях са други.

 Преди иманярите са народните представители например. Които в две народни събрания гласуваха, които насърчават разсипията на културното ни наследство. И закони в изгода на колекционерите.

                                                       …

 А тези народни представители бяха избрани, събрани и вкарани в Народното събрание от премиери народни любимци. И тези народни любимци можеха спокойно да съпикясат  избраните и събрани от тях (а иначе уж от народа) депутати.

 Не го направиха обаче.

Ами министрите на културата? И те повечето народни любимци? И на тях не им се чу гласецът.

 А пък журналистите не ги разобличиха. И досега си снове ченгето-колекционер по медиите, без никой да го попита как си е събрал колекцията и дава ли си сметка, че участва в разсипията на културното ни наследство.

 Нито пък археолозите се възмутиха. Те май се чувстват съпричастни само към ония ценности, които ще им помогнат да се покажат по телевизора и да изкрънкат пари за разкопки, останалото не ги засяга. Не случайно не проявиха никакво любопитство към откритите от вестник “Седем” тракийски могили и светилища.

 Така че в заговорът срещу културното ни наследство са навързани и премиери, и министри, и депутати, и журналисти, и археолози, и...

 Навързани са, защото печелят от продажбата и унищожението на културното ни наследство. Ако не пари, то спокойствие и рахат най-малко.

Така че по-голямата част от него ще бъде унищожена. Неминуемо. Неизбежно. Иначе просто няма как.

И всичко това пред погледа на така наречената културна общественост. Под съпровода на безразличието и невежеството на широките простонародни маси. Които иначе са извънредно патриотично настроени. И твърдят, че произхождаме едновременно и от траките, и от Атила Бич Божий.

 „ Болно общество…” – мисля си.

 И в същото време подозирам, че може би не обществото, а аз нещо не съм в ред. Иначе защо само на мен ще ми пука за културното наследство и защо само ще се кахъря и ще се тюхкам за него – дето даже не съм патриот и нито се гордея, че България е била четвърта на световното по футбол, нито пък се срамувам, че паднала била от Кипър.

 Пък и нали, дето вика шопкинята, „траки, мраки – минали работи са това”. Сещам се за шопкинята и я поглеждам укоризнено. Тя нещо си говори там за глогинките и за здравето. И постепенно проумявам колко умна е всъщност.

 Защото, нали, трябва да се заглавичкат балъците. Трябва да се покаже на широките простонародни маси, които гледат реалита и сериали и от време на време чуват за траки-драки и колекционери, че държавата ни бди. Че някой е заловен и предаден на съд.

 И този някой няма да са премиерите, министрите, депутатите и колекционерите. Това ще са някои непрокопсали иманяри. Ония близки, познати, съседи и съселяни на шопкинята, които ровичкат земята за злато. И то не всички, а само онези, които не са пуснали намереното по правилните канали и не са го предали на правилните колекционери.

И затова беше съвсем нормално жената да ме гледа подозрително в началото. И да ми говори троснато. Умна е. Пази хората. И е права да си ги пази.  

 - Така е, така е – викам й.

 А тя, без да е разбрала какво толкова ме вълнува, ми дава дренки, тоест глогинки.

За сърце.


 могилата



могилата откъм обратната страна



 шопкинята с глогинките
 

 

Блогът на Иво Беров - http://ivoberov.blog.bg/