Изборите в София – липсата на интрига също е интрига

Никаква интрига на кметските избори в София. С подкрепата на СДС и ДСБ победителят е предизвестен – кандидатурата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова. На ованкантения от Бойко Борисов стол ще седне жена – за пръв път в цялата история на столичното кметство; балотаж най-вероятно няма да има, тъй че победените няма да могат дори да изтъргуват с победителите някое и друго зам. кметско място.

Какви ти победени – след като дори подкрепящите победителите не успяха да се спазарят за такова. Поради което се скриха зад положени на хартия общи обещания и зад доста декларативната си позиция на политически сили, които договарят политики, а не постове.

Преводът на това заявяване е: подкрепяме ви срещу дадената дума, че заедно и екипно ще правим това и това. Как ли по-точно ще се сбъднат планираните общи десни политики без лостове за осъществяването им – сиреч без играчи в кметския екип? Отговор на този въпрос, разбира се, няма. Има приказки от хиляда и една нощ – например за прегръдката на “тримата големи” от ЕНП.

Освен това: Бойко Борисов и джентълменско споразумение? Хм... Не че е невъзможно, но има твърде относителна цена при навика на новия премиер да мени радикално позициите си в зависимост от конкретната ситуация. Справка – отношението му към руските енергийни проекти в България – преди “мъжкия разговор” с Путин и след.

Масовката също е налице в подходящата за ролята й абсурдност: РЗС например се явява с някакъв доста комичен кандидат на име Павел Попов – който, за да се решели транспортните проблеми в столицата, имал следното радикално решение: живеещите далеч от работните си места си продават апартаментите и си купуват такива близо до същите. Ако случайно си сменят работата, правят пак същото. Толкоз. Просто и ясно.

ССД също участва – с бившия си зам.министър, зъболекарят Иван Антикаджиев. Бизнесблокът – с бившия депутат Кристиян Кръстев, известен най-вече с това, че беше по-висок от боса си Жорж Ганчев. Участват още Зелените (по-скоро се канят да участват, но ЦИКМИ по неивестни причини им отказва регистрация), БКП, БНРП и даже блогърите, които са направили своя избор в лицето Теодор Дечев, доскорошен заместник на Алексей Петров в  Съюза за стопанска инициатива (ССИ). Участват даже и двама независими – неизвестно кои и защо.

Намерението и очакванията на всички тези кандидати, разбира се, не е свързано с идеята да спечелят изборите. Те имат по-скромни функции – да помахат с ръчица в публичното пространство: ние още съществуваме! Или да се провикнат от дъното на галерията: “Есть такая партия!”

Налице е и необходимата за всеки такъв спектакъл боксова круша: кандидатът на БСП Георги Кадиев. Той е този, който ще яде бой. Тук обаче трябва да направим необходимото уточнение: и от чужди, и от свои. Защото БСП не участва, за да спечели тези избори – в столетницата знаят много добре колко е невъзможно да постигнат подобна цел.

Това знаене между впрочем е голяма жалост за тях – тъй като мечтата на комунягите да се доберат до столичното кметско кресло е заветна: не са успели да го постигнат по време на целия преход. Няма да успеят и сега, когато са на дъното – но пък могат да си решат някои вътрешнопартийни проблеми.

Да прецакат кандидата си например – да го направят неизползваем и неконкурентноспособен – та да не вземе да се кандидатира за лидер на някой следващ конгрес – и да застраши позициите на Сергей Дмитриевич. Тъй като Кадиев принадлежи към вътрешнопартийната опозиция, комантарът на Антон Кутев за неговата предизборна стратегия е, че търси популярност извън елеторалния потенциал на столетницата – за нейна сметка, като се разграничава от гафовете в нейния управленски мандат. Което е ясен сигнал и за кварталните агитатори, и за червените бабички: този не е наш, няма да гласувате за него.

Идеята е: кандидатът на Румен Овчаров да пропадне с гръм и трясък, като негативните последствия за този провал се стоварят върху главите на вътрешнопартийната опозиция, след което основните разколници да бъдат изгонени от “отбора” (сиреч от “бандата негодници”). А идеята пък на самото издигане на Кадиев от същата вътрешнопартийна опозиция беше тази реално доста читава кандидатура да сплоти около себе си столичните социалисти – и да се превърне в острие на атаката срещу Станишев – например на извънреден конгрес през пролетта. Сега тези надежди са погребани; политическото бъдеще на Георги Кадиев – също.

И така – какъв избор е оставен на гражданите на София? Малък, много малък. Да подкрепят Йорданка Фандъкова или да подпомогнат вътрешнопартийната опозиция в БСП, гласувайки за Георги Кадиев. (Има и трета възможност: да реализират протестен вот, като похарчат гласа си за някой от масовката) Подкрепа за Руменовците и компания обаче е възможна само за онова твърде смалено напоследък мнозинство, което все още наивно вярва, че е възможно БСП да еволюира – и да се превърне от банда негодници в нормална лява партия.

Тези хора бъркат – това просто няма как да стане – защото БСП изобщо не е, не е била, и няма да бъде партия. Става дума не за политически, а за кастово-корпоративен проект; за институционален инструмент, чрез който да се гарантира оцеляването на червената номенклатура и нейните свидни чада – и да се узакони заграбеното преди десети ноември – както и заграбваното оттогава нататък – чак до ден днешен.

БСП не може да се превърне в нормална лява партия – но ще служи като политическа запушалка, предотвратяваща появата на нормални леви партии, докато съществува.

Тъй че по-добрата стратегия спрямо БСП е: пълна подкрепа на другаря Станишев като лидер на същата. На него не му трябва много време – още две-три години на този пост – и ще приключи окончателно със столетницата. Което ще е добре за България – включително и за хората с ляво мислене.

Но този малък избор, пред който са изправени столичните избиратели, не е нещо, което еднозначно работи в полза на ГЕРБ и Йорданка Фандъкова. Липсата на интрига в битката за кметския стол също е интрига – и като такава е способна да създаде изненади и да породи мръсни номера. Пълната и непрестанно публично потвърждавана увереност в победата е нещо, от което всеки кандидат с малко ум в главата би трябвало да бяга като дявол от тамян. Защото когато знаеш че един кандидат тъй или иначе ще спечели, е много лесно да си кажеш: е, този път може да се мине и без мен.

Лесно е например да отидеш за гъби, да печеш чушки за зимнина или просто да се излежаваш в леглото, вместо да се разкарваш до изборната секция – и колкото по-аморфен е един електорат, толкова повече нараства възможността от подобен тип “скатаване” – а този на ГЕРБ е определено аморфен.

Иначе казано: прекалената увереност в нечия победа е почти сигурна предпоставка за нисък вот. И ако липсва предизборна интрига, най-умното нещо, което водещата партия може да направи, е да създаде такава – с простата цел да закара собствените си избиратели до изборните урни.