Едвин СугаревСлед регионалното и правосъдното министерство изгърмя – оказа се “пред фалит” заради наследени дългове в размер на 350 милиона лева. Сделките, сключвани от бившата министърка Миглена Тачева, бяха определи като “втрещяващи” от министър Маргарита Попова – която изпрати данните от тях директно в прокуратурата.
И наистина се втрещяващи. Само за построяването две съдебни палати – тези на окръжните съдилища в София и Варна – са сключени договори за 302 милиона. При условие, че бюджетът на цялото министерство е170 милиона, като в бюджета на министерството за следващите три години за капиталови разходи са предвидени само 26 милиона. С други думи – Тачева е похарчила в аванс парите за строеж и поддържане на правосъдните имоти за десетилетия напред.
Не е само това обаче. Харчовете са и неоправдани, и неимоверно раздути. За строежа на варненската палата са подписани договори за 164 милиона – колкото е струвал строежа на варненския стадион. За софийския окръжен съд е предвиден строеж на мястото на сегашната сграда на Строителни войски – но без да има изобщо решение на кабинета тя да бъде съборена – и на стойност 184 милиона – с козлодуйската фирма "Енемона", вече прочута със скандалите около ремонта на централната Съдебна палата. Не по-малко странни са анексите, които оскъпяват тези договори с още 30 милиона – и клаузите за неустойки, според които примерно правосъдното министерство трябва да плаща при закъснение на плащанията за софийската палата по 184 000 лева на ден, а за тази във Варна – по 118 000.
Подписването на подобни договори не може да бъде третирано като немърливост – корупция е точната дума за подобни действия. Корупция и наглост – която лъха директно от всички тези сделки, с които министрите от тройната коалиция са прахосвали и харизвали нашето бъдеще. Тази наглост е доловима и в реакцията на Миглена Тачева, която определи коменттарите на своята приемничка като “профански” – и обяви, че обществената поръчка за двете палати била минала и през ДАНС, защото ставало дума за “специализирани сгради”.
Толкова по-зле, ако наистина е минала през ДАНС. Защото ако ДАНС не може да различи корупционните мотиви в договори, според които сградата на окръжния съд струва колкото един трийсет хиляден стадион, за каква национална сигурност изобщо може да става дума? “Специализирани сгради”... Изглежда това е специалния код, с който загрижените за високия си стандарт магистрати си позволяват да доят държавата.