Оставки ли? Как не!

Какво се случва, когато в държавен орган, създаден да се бори с корупцията, има съмнения за корупция? А какво се случва, когато съмненията за корупция съществуват в повече от един държавен орган? Според международното законодателство се случват много неща – уволнения, разследване под лупа, наказателно производство, ефективни присъди, етични санкции. Според българското – очевидно нищо.

След скандала във Висшия съдебен съвет (ВСС) за търговия с влияние от страна на "Красьо" последва:
- Една оставка на Стойко Стоев, който се консултирал с лицето за строителство и пиели кафе
- Една оттеглена оставка на Иван Димов с абсолютно железния аргумент "защо, като ми се обажда Красьо да е неетично, а като ми звънят депутати и министри да ходатайстват по дела да е нормално и морално"
- Едно излизане в отпуск на Пламен Стоилов, който контактувал по телефона с Красьо "само 5 секунди" и му вдигнал само защото можело да е "някой колега от следствието"
-  Проверка на комисия, според която Стоев и Димов са нарушили принципите за независимост, благоприличие и почтеност на магистратите, а Стоилов не е нарушил етичните правила.

Тук трябва да добавим, че покрай патакламата с предлаганите срещу 200 000 евро постове в съдебната система беше осветен конфликтът на интереси на члена на съвета Сребрина Христова, която пропуснала да го декларира по отношение на дъщеря си и зет си - и двамата съдии. Така че вчера и тя подаде оставка. Христова е първият подобен случай, през последните 20 години мнозина членове на ВСС и правосъдни министри успяха да уредят роднините си на добра работа в системата, без това да притеснява никого.

Резултатът дотук е доста постен в сравнение с тлъстия материал

с който прокуратурата разполага. Според изнесената от главния прокурор и от самите засегнати информация - в телефона на пословичния Красьо са намерени номерата на 30 действащи магистрати, с които е контактувал. Поне половината от тях са били кандидати за шефове на съдилища и прокуратури. Други висши магистрати и членове на ВСС са имали лични срещи с 27-годишния собственик на дискотека и точно те са интересните, но ще се измъкнат сухи. Наказателно разследване в момента се води единствено срещу "човека с ланците". От разпитаните десетки съдии и прокурори всеки имал някакво обяснение защо е говорил с Красьо. "Разследването не е приключило, но за корупция до този момент нямаме данни", твърди главният прокурор Борис Велчев. А за какво има данни?

В GSM-а на играча от Плевен фигурират и телефонни номера на политици, полицаи и бизнесмени. Той минава за активист на партия НДСВ, вършил е услуги, давал е помещения под наем. Председателят на Висшия съдебен съвет и бивш депутат от НДСВ Анелия Мингова, чийто телефон също фигурира у Красьо, каза, че е чувала името му като симпатизант на партията, а бившият финансов министър Милен Велчев призна пред в. "24 часа": "Чуваме се от време на време, Красьо отрича обвиненията и аз съм склонен да му вярвам." Касим Дал пък обясни, че го познава "от дълги години" и са приятели. За 27-годишен "от дълги години" означава, че едва ли не от ученическия чин е допуснат в политическото обкръжение на правителството на НДСВ и ДПС. Както писа читател във форума на "Дневник" - този човек трябва да бъде незабавно издигнат, очевидно става дума за изключителна личност.

Вчера Иван Димов прочете вълнуващо отворено писмо и се оплака от двойния стандарт в етичните норми на съвета. Според него на обществото се насаждат безпринципни съмнения и това е "най-опасното и най-ефикасното оръжие за дискредитация на всеки". Бившият съдия, а преди това депутат от ОДС - навремето един от реформаторите на наказателната ни система, добави, че е "провел няколко разговора с обикновен български гражданин, към който в момента на тези разговори не е имало съмнения за неговата репутация". Уникалните признания на член на ВСС, че само тригодишната му дъщеря не е ходатайствала за назначения, показва до каква степен съдебната система и съветът са затънали в зависимост, шуробаджанащина и търговия с постове и съдебни решения. В цялата история впрочем се наслушахме на абсурдни изказвания (почти всички на юристи) и от тях

понятията етика и престъпност съвсем се размиха

Човек може да го заболи главата, като си представи при такива разбирания и при такива контакти на върха на съдебната система, с кого ли и срещу какво контактуват обикновените й представители, редовите съдии, прокурори и следователи, които решават човешки съдби. Очевидно изкривяването на представите за морал и законност е толкова голямо, че има нужда от спешен преговор на международното антикорупционно законодателство, което е ратифицирано от България и е с предимство пред вътрешното ни право. Според Конвенцията на ООН срещу корупцията и Наказателната конвенция относно корупцията - и двете в сила за страната ни - търговията с влияние си е чиста форма на корупция (уточнение за съдията Стоев, който забрани споменаването на корупция по случая с Красьо). А България е длъжна:
- да създаде ефективни практики, насочени към предотвратяване на корупцията, и да оценява периодично дали те са адекватни
- да осигури прозрачни, обективни и справедливи назначения в публичния сектор
- да насърчава честността и отговорността сред своите длъжностни лица и да санкционира тези, които нарушават стандартите за поведение
- да взема мерки за увеличаване на честността и предотвратяване на възможностите за корупция сред магистратите
- да предотвратява корупцията в частния сектор чрез въвеждане на публичност, прозрачност и ефективни възпиращи санкции. Сред възможните мерки са: етични кодекси на бизнеса, насърчаване на добри търговски практики, предотвратяване на конфликти на интереси в договорните отношения на бизнеса с държавата, насърчаване на прозрачността на частните фирми, налагане на ограничения за професионалната дейност на бивши длъжностни лица в частния сектор
- да повишава информираността на обществото.

Конвенциите изключват корупционните практики да се разминават само с морални и без наказателни последствия, а България бива периодично проверявана как изпълнява тези си задължения. Фарсът е, че всеки път управляващите съчиняват една добре изглеждаща лъжа какво ще се прави по въпроса и така се измъкват със задоволителна оценка. Същото се случва и с мониторинга, упражняван от Европейската комисия - с много натиск отвътре и подходящи контакти критиките в докладите биват смекчени в последната минута. През това време възмутените български данъкоплатци чакат да падат поне оставки, след като е ясно, че никой няма да бъде осъден. Само че не са познали.

От: http://dnevnik.bg/