Лоялният гражданин Алексей Петров и отчаяният Бойко Борисов

Един доклад броди из България. Появите и чезненията му са вече почти мистични: като призрака на комунизма и играта „тука има, тука нема”. И не е какъв да е доклад, а такъв за корупцията на цяло едно правителство, с фигуриращи вътре данни за корупцията на десетина министри – както твръдеше Алексей Петров, човекът, който пръв обяви неговото съществуване, бидейки кой знае защо добре запознат с евентуалното му съдържание.

Оттогава на доклада му поникнаха крачка и бяга по тъчлинията. Мерне се за миг, създаде суматоха, смут и вестникарска шумотевица – и изчезне, сред всеобщо и шумно отричане на неговото съществуване. Отрича да го е получил Сергей Станишев, отрича да го е получил Георги Пирински, отрича да го е получил Георги Първанов, отрича да го е получил и Борис Велчев.

Появи се пак – и неговото съществуване бива полупризнато от Иван Костов, който го чете цял ден – но с уговорката, че този доклад не бил онзи доклад, а друг, много по-безобиден, без конкретни имена. Видим го отпечатан по страниците на жълтия седмичник „Афера”, списван от бивши ДАНС-аджии и финансиран от... ами от Алексей Петров, разбира се!  – и се оказва, че в него данни за корупция има, ама имена няма, има там някакви вълци, тигри и крокодили.

И най-накрая изведнъж цъфва с пълния си блясък донесен под мишница от... пак от Алексей Петров, разбира се! – на крака и лично при Бойко Борисов. И за пореден път се оказва, че тоя доклад не е оня доклад. Не е оня, дето е публикуван по страниците на вестника на същия този Алексей Петров, ами е друг някакъв, дълъг е не десет, а тридесет страници, има имена и даже го има вътре и името на самия приносител, барабар с министрите.

Най-сетне мистерията цъфва с цялата й грозота, оказва се, че Сергей Станишев не само че го е получил, но и се е разписал за неговото получаване, само че за разлика от другите държавни мъже не го е върнал в ДАНС, което е бил длъжен да направи, ами просто го е отмъкнал и използвал, за да предупреди набедените в него, че да прикрият следите! Зер малко тъпоумно се е оказало момчето, дето не иска да си отива – та не се е сетило просто да преснима доклада и да сдаде на ДАНС оригинала... И се е оказал крадец – за което е сезиран лично главния прокурор, за разлика от самия Велчев плюс президента и председателя на НС, които се оказаха само лъжци с твърдението, че никога не са сматряли въпросното ченгеджийско писание.

А Бойко Борисов? Бойко Борисов се отчайва – нещо съвсем нехарактерно за един железен мъж. Вижте сами:

„Вече и аз не знам в каква държава сме живели, как се е работило със службите, как са се спазвали законите и на кого може да се има доверие. Разтревожен съм. Самите притежатели на доклада го дават да се чете и предупреждават съответните лица и кръгове, които атакуват държавата. А когато става въпрос и лично за министър-председател, не знам какъв коментар да направя. Да не говорим, че по този материал прокурорите работят. В същото време от кабинета на премиера това, което обвинителите разследват, вече се знае някъде. Е, как ще ги хванат? Те са вече предупредени и докато отиде прокурорът, всичко се заличава. Ако и в този случай виновните не получат възмездие, значи утре могат и тази зала да я изнесат навън и ще бъдат безнаказани. Не се чувствам като премиер на държава с устои. Виждате как предишната власт се е борила с престъпността. Те са подготвяли ешелонирана отбрана, за да ни провалят. Истината е, че Станишев е създал ДАНС като политическа полиция. Затова ги е страх, знаят какво са правили и сега се притесняват да не им се приложи същата хватка. Те трябва да си понесат моралната отговорност, а не да говорят, че сегашното управление е авторитарно и иска да ги забрани. Нека, който гласува за тази партия, да знае, че гласува за партия, която е взривявала църкви и е убивала невинни хора, като моя дядо. В такива моменти се отчайвам.”

А Алексей Петров? Той, оказва се, бил занесъл на Бойко Борисов доклада, щото бил лоялен гражданин. Едно определение, което звучи като въздаване на рицарско звание – особено като се има предвид за кого се отнася.

Няма отговор само на един дребен, елементарен въпрос: а как в ръцете на този лоялен гражданин се е оказал свръхсекретния доклад на най-могъщата тайна служба в България, след като според нейните регламенти негови получатели могат да бъдат само споменатите по-горе ВИП лъжци и крадци?

И как така в неговия вестник се получава (чрез пощенската кутия на Явор Дачков, зам. главен редактор на същия!) един друг секретен доклад, чието факсимиле бива публикувано, той самият също бива отнесен от Зоя Димитрова (бивша говорителка на ДАНС и също като Алексей Петров съветничка на Петко Сертов) на Бойко Борисов и неговата автентичност с всичките му там Вълци и други Нагли създанийца бива потвърдена – а сего самият ОЗ сив кардинал на агенцията носи на премиера (или може би на своя генерал[1]) съвършено друг доклад – който и имена, и данни за корупция си има?

Няма как да разгадая тази мистична история. Но мога да предложа една хипотеза, почиваща върху практиката на тъй наречените ни тайни служби. Няма доклад – има доклади. Различни и с различна степен на конкретност и достовереност.

Например: на самия финал на управлението на Жан Виденов МВР и службите бяха разследвали банковата криза, кредитите без покритие и кредитните милионери, и бяха изготвили различни доклади за различните цели и адресати. Един – за по-широка употреба и за публично говорене. Друг – по-пълен – за вътрешна употреба, за самия Жан и прочее ВИП лица. Трети – най-пълен – само за вътрешния министър Николай Добрев, който се очакваше да  заеме мястото на злополучния Жан.

Та и сега така. Само че може би вариативността е политически мотивирана по различен начин. Може би е имало един доклад за Сергей Станишев на власт и един друг за Сергей Станишев в оставка. Може пък да има и трети такъв – за Бойко Борисов на власт. Може би това е начинът, по който лоялните граждани си вързват гащите.