Мистерията с истерията да се повтаря историята

Не искам да опростявам, а още по – малко да изпростявам като обобщавам, че медийната демонстрация на омраза към България в Сърбия, съчетана с дните на необуздана сръбско – руска любов при посещението на руския президент Медведев в Белград, би трябвало да пробуди някои защитни реакции у нас.

Наистина няма нужда – защитата ни е грантирана.

Това , че сръбски медии напомниха на своите потребители омразата към България като непреходна национална сръбска ценност, както и съвпадението на този изблик със скандиранията „Русия, Русия” в Белград при визитата на Медведев, може дипломатично и добросъседски да се приеме за случайност.

В същото време Русия и Сърбия се договориха да изградят обща военна база край Ниш, т.е. край границата с България. И пак по същото това време руските законодатели прецениха за нужно да придадат законен вид на бъдещи руски военни операции в чужбина.

Сигурно има нюанси, които ми убягват. Но помня как преди 10 години и 4 месеца руски части, поканени по – рано като умиротворители на територията на Босна, пристигнаха по суша през сръбска територия на летището в Косово и без да има нарочен закон в Русия, който да им позволява това. Така те изпревариха силите на НАТО и окупираха стратегически плацдарм в косовската столица. В крайна сметка се провалиха в намерението си да обезсмислят колективното усилие на Запада там след твърдия отказ на тогавашното българско правителство да позволи преминаване на руски въздушен мост над България в подкрепа на авантюристите, завзели летището в Прищина.

Не ми се иска да вярвам, че руско – сръбските клещи отново, за кой ли път от 125 години насам, отново се опитват да счупят костеливия български орех ( ако бях костовист, щях да кажа „ костовия” орех, който не успяха да смачкат преди 10 години).

Впрочем руските намеци за твърдост към България от сръбска земя дублират демонстративния шантаж на Кремъл с турската карта в изграждането на газопровода „Южен поток” като алтернатива на дружбата с България. Да ви прилича това на отмъстителност от имперски позиции спрямо непокорен бивш васал с помощта на комплексиран от международната изолация регионален съюзник?

Гледам и не вярвам в успеха на намерението да бъде сплашена България. Вече е 2009 година. България е член на НАТО – не на последно място поради решението, което взе през онези решаващи за българския избор на съюзници летни дни ( и нощи, през които, както съм чувал, руският посланик буквално е буйствал посред нощ с искане незабавно да пуснем руските самолети към Косово).

Този миг някой ден ще се изучава в училищата като повратна точка в историята на България. Ако не ми вярвате, че епизодът е важен, питайте Бил Клинтън защо реши да стане американският президент, решил най – после да посети България. Само броени месеци по – късно.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/