ЕНЕРГИЯ И ПУСТИНИЗАЦИЯ

Когато горещият дъх на Сахара обвее Гърция страната се пече като агне на фурна. Гърция отдавна се пустинизира: пожари, безводни острови, обезлюдяване на северните райони, прекалената урбанизация на Атина (вече почти шест милиона) в една страна, известна като най-бедната на континента откъм водни ресурси.

Не по-различно е и в Турция, страна с 70-милионно население, където за десет хиляди години човешко присъствие горите са неизвестно понятие. Така е и в целия Близък и Среден Изток: голи лунни пейзажи  безкрайни пустини, където миналото напомня на всяка крачка, че тук са цъфтяли градове и цивилизации, изчезнали завинаги заради безводие и унищожаване на растителността. Наистина, никое животно не може да се мери по лакомия и всеядност с човека. През вековете особено много са допринесли за това състояние на целия арабски и персийски свят две други животни – овцата и козата, и двете не позволяващи и на най-малкото стръкче трева да порасне.

Затова когато преди двадесетина години Турция замисли строежа на огромен язовир на двете реки на стара Месопотамия, Тигър и Ефрат, никой не възрази сериозно. Нито на Турция, чужда и недолюбвана в арабския свят заради имперското си минало, много й пукаше. Естественият капацитет на реките обаче драстично спадна след изграждането на язовира, а те са единствения и най-важен фактор поддържащ живота в Ирак и Сирия.

Светът заговори за водни войни, за право на експлоатация на общи водни източници, за пресъхващи подводни резервоари.

Пустинизацията е старо и добре известно явление. Сахара настъпва неумолимо и на юг и помита племена и народи. От Атлантическото крайбрежие на Мароко и Мавритания през Египет, Гърция, Турция, Арабския полуостров, Персия, Средна Азия и чак до Монголия и Западен Китай безводието е бич, който бие все по-лошо. Каспийско море също пресъхва. Петролните пари на Саудитска Арабия и Кувейт отдавна вече плащат за скъпи инсталации за дестилиране на морска вода или бленуват за довличане на цели айсберги от Антарктида. Без такива инсталации вече не могат да минат и всички големи военноморски съдове и голяма част от търговската флота на света.  Израел отдавна внася вода от Турция; Сингапур от двадесет години прави огромни инвестиции в разработка на нови технологии за дестилиране на морска вода, а Китай беше принуден да се наеме с най-големия и рискован проект предприеман някога на планетата – строеж на огромен язовир на Жълтата река.

На тоя фон България разполага c чаровни и секси природни дадености. Извадете я на търг и ще видите колко кандидати ще се наредят на опашка. Родопите, Рила и Пирин спират на границата с Гърция горещината на сахарската фурна, а Балкана е нейно безценно съкровище, чиито гористи хребети задържат влагата от север и юг и дават началото на повечето български реки и техните безбройни притоци. Директната зависимост между тяхното пълноводие и горите е неотменим закон, който само престъпник може да заобиколи. В тоя смисъл изсичането на горите без тяхното възстановяване е национална трагедия и сигурен път към пустинизация. Заедно с това ще изчезнат неусетно и редица растения и животни.

Балканите обаче са слабата и най-бедна  точка на континента, раздирани от посегателствата на всички големи сили в миналото и сега. Такова посегателство са и опитите на Русия да ни навлече ярема на една атомна електростанция. Да й покажем среден пръст вече не е толкова трудно; по-важно е дали имаме далновидността за многото други възможности – малки водни електростанции, енергия от вятъра или слънчева енергия. България няма нужда от гигантоманията на Русия и нейната традиционна експанзионистка политика.

 В минути на  антисъветски  изблик Чаушеску построи румънската атомна електроцентрала в Черна Вода, но той избра канадски реактор. Такъв проект като Белене не може да бъде наложен от мнението на един или друг премиер или министър, нито има каквато и да е причина да се бърза. Избързването  ще ни отнеме времето, а с времето идва мъдростта. Да не говорим че днес Чернобил е също пустинизиран район.