Като немилиционер винаги съм си мислел, че дълг на всеки гражданин е да информира прокуратурата за закононарушения, които е забелязал. За немилиционерите може и да е дълг, но за милиционерите може и да не е.
Институциите питаха как т.нар. доклад е напуснал секретното деловодство в Министерския съвет. Институциите обаче не питат верни ли са написаните неща в т.нар. доклад.
После институциите питаха как т.нар. доклад се е озовал в ръцете на бившия съветник на председателя на ДАНС Алексей Петров. Но институциите не питат законно ли са били подслушвани толкова много хора, сред които съветници на министър-председателя.
От днес институциите се питат как т.нар. доклад е попаднал в интернет. Но институциите все още не питат вярно ли е, че Стефан Гамизов и Христо Ковачки имат отношения със сръбската мафия, както пише в т.нар. доклад. И за какви закононарушения на Гамизов имат данни, както също е написано т.нар. доклад.
В близките дни институциите може да се запитат на мастилено-струен или на лазерен принтер за първи път е отпечатан т.нар. доклад. Но със сигурност няма да се запитат къде са данните, които стоят зад извода за „връзка между български лица, собственици на енергийни дружества и сръбски и руски структури, свързани с международната организирана престъпност“. Това изречение също го има в т.нар. доклад.
Там пише, че Ковачки финансира медийните изяви на Гамизов и това е установено със Специални разузнавателни средства. Институциите не си задават въпроса истина ли е това. Не се питат има ли документирана корупция в медиите. Не се питат законно ли са били подслушвани споменатите. Ако една десета от споменатите между другото данни в този т.нар. доклад са верни, те са достатъчно начало за поне десетина разследвания.
Институциите очевидно имат данни, за да атакуват организираната престъпност и корупцията. И очевидно правят нещо друго.
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/