И германците загърбиха АЕЦ “Белене”

Това, което се очакваше, се случи - германската компания RWE официално обяви, че се оттегля от проекта. Тя притежаваше 49% от акциите на втора атомна – и оттеглянето й означава едно: че България остава със стопроцентов атомен воденичен камък на шията.

Защото оборудването е поръчано, някъде към 800 милона евро са похарчени – но похарчени в криминалния смисъл на думата – сиреч потънали в нечии консултантски джобове или източени чрез фантомни подизпълнителски фирми. И защото всякаквите френски, арабски и прочее инвеститори, дето пърхат като пеперутки около този проект, са си чист мит на енергичните енергетични десари.

В същото време договорът е сключен така, че централата да струва неясно колко – но поне засега около два пъти повече от договорените четири милиарда, само че ако българската страна поиска да се оттегли – дължи съвсем реални неустойко в размер повече от милиард евро. В същото време RWE се оттегля и никакви неустойки не дължи – а сега сетете се защо!

България обаче не е RWE, затова и не се оттегля, а мига на парцали и повтаря като папагал, че проектът се “развива”, че иде цяло пришествие от инвеститори, жаждуващи да притежават късче от руската ядрена централа, че ще се прави нов консултантски конкурс, който да предложи нова инвестиционна стратегия и даже да определи колко процента ще запази българската страна в него, че министерството щяло да предприеме необходимите мерки, за да може проектът “Белене” “да придобие европейски облик” – и дори да придобие “ново звучение”. Как звучи само това “ново звучене” – сякаш не за централа става дума, а за симфония!

Истина е, че нов европейски облик е нужен, защото досега проектът имаше откровено азиатски такъв. Но и истина е, че нещо, което е сътворено от мозъчните тръстове на ФСБ, просто няма как да придобие европейски облик.

Вероятно още известно време българските управници ще лъжат и ще мажат относно розовото бъдеще на проекта, а руснаците тихомълком ще ги притискат и плашат с неустойки и разни агентурни номера, пробутвани от техните многобройни резиденти и политически Франкенщайни, виреещи на родна почва. Най-накрая България ще клекне, ще признае, че няма пари за фамозната “Втора атомна” – и ще си плати неустойките под формата на дялово участие. И ще си имаме – хип-хип-ура! – руска атомна централа на българска територия...