РУСИЯ И СЪРБИЯ – ПОДРУГИ НАВСЕГДА

 Ако ставаше дума само за Сърбия щеше да е просто и лесно – ние, българите, се оказахме много по-големи русофоби за самите руснаци, отколкото самите нас ни лъжеха, че не сме. Лъжеха ни комунистите като скриваха за десетки години мислите на независимете умове на България срещу Русия. Цензурата беше пълна. Простащината на тая тема беше удавила всяка свободна мисъл, защото проруската политика на БКП беше единствената гаранция за нейната власт. Представете си - друга гаранция буквално нямаше!

Такова нещо в Сърбия няма. Сърбия вече си продава и задника на Русия, но това е по-малко важно от бъдещите последствия на нейната политика. Една база в Ниш например, макар и ориентирана официално срещу Косово,  може да се тълкува и като недвусмислено напомняне на бъдещите български правителства че, «думам ти, дъще – сещай се снахо»! Тоест  КаГеБизъм с префасонирано  название – путинизъм, подкрепен с нов закон за правото на руската армия да влезе в която си поиска страна на света да защитава руснаците там. Това е същото, както ако България един ден изпрати командоси в Бесарабия да защитават българското население там.

Някак бързо България се отърва от руската  сфера на влияние и се озова в НАТО и Европейския съюз и на Русия това никак не й хареса. Политически късогледа и  икономически изостанала,  бавно повратлива дълбоко комплексна,  тя много късно излезе от комунистическото си тъпоумие, за да предотврати тия развития в България и в Източна Европа. С типичното си византийско двуличие дори и българските социалисти-комунисти загреха пълната си безпътицане и не се възпротивиха на тия наистина епохални за България стъпки.

Путин не харесва никак България извън задушаващата му прегръдка. Това, което явно му харесваше без съмнение, беше едно министър-председателче с лигавче като Станишев и ченгето Гоце Първанов, които с готовност заговорничеха зад гърба на всички ни и продадоха каквото можаха на Русия само за един мандат. Угодливите усмивчици на тия две същества в руско присъствие беше очевидно свидетелство за всички, че те бяха готови да пълзят пред нея като демонстрация на тяхната партийна предателска природа. Така само един «детски лагер» на Камчия може да върши далеч повече работа, отколкото името му предполага. Сравнете го с целта на базата в Ниш: «...хуманитарен и логистичен център за реагиране на природни и индустриални катастрофи...».

 За нас и за бъдещите ни правителства обаче  остава  едно огромно руско присъствие в много сфери на живота, които без наблюдение и контрол са петата колона на Путин. Това те знаят добре и това практикуват. Не се съмнявайте, че събират информация и влияят на бивши ДеСарски кръгове. Не се съмнявайте, че връзките им с Москва продължават и че се опитват да контролират България задкулисно. Най-обезпокоителното в момента е, че въпроса с докладите (не особено важен и лесно контролируем) може да е част от инспирирана от Русия кампания за дестабилизиране на страната. Вече се носят приказки за усилия на старите ДеСарски кръгове да отклоняват усилията на сегашното правителство и да създават впечатление за неспособността му да управлява.

Ако беше само до избори, всичко  щеше да е просто като фасул. В България обаче всички знаят, че има  ДеСарски кръгове, които за последните двадесет години, тоест от самото начало на дирижирания от тях преврат в 1989, винаги са стояли една крачка напред пред всякакви политически и икономически  усилия и са дирижирали задкулисно посоката, в която се движи страната. Става дума за втората власт, а това звучи като злокобен майтап.

Това е, пред което е изправен един аматьор като Бойко Борисов и нищо чудно в един недалечен ден да клекне пред тия кръгове, тоест отдалечаване от Европа и поддържане на статута «ни рак, ни риба» - така както би искал Путин. «Ни рак, ни риба» означава постоянна икономическа нестабилност, недоволство и носталгия към «здравата ръка», постоянното кръвотечение на млади емигранти за омаломощаване на опозиционния резервоар и (кой знае) един ден връщане към горещата прегръдка на путинизма. Ако някой си мисли, че да се отървем от нея е лесно, то той е неизлечимо наивен. Напротив, бъдете готови за подли политически ходове, неизвестни по произхода си, постоянни корупционни приоми с пропагандна цел, манипулирана преса, а защо не и кръвопускане! На хоризонта засега не се вижда човека, който ще измете с голямата метла тая все по-силно миришеща гнилоч. Под голямата метла разбирайте радикален политически завой, изгонване на стотина-двеста руски «специалисти» и « дипломати» (така както Запада стерилно практикуваше по времето на Студената война), отзоваване на посланици, следене на всички руски финансови операции и публикуването им... Звучи като преврат, нали?

Нещо такова им беше скроил и Стамболов, затова като минете покрай паметника му свалете шапка и му кажете на чист български език, който руснаците, повярвайте ми, няма да разберат: «Аферим, пашо, машалла!» Той  ще ви разбере, нали не случайно е Стамболов! Така ще покажем че го обичаме!

Аз, читателю, не се опитвам да правя нищо друго, освен да наблюдавам заобикалящата ни действителност.