Станишев пак на прокурор

Бившият премиер ще трябва отново да се отправи на разпит в прокуратурата – след като вече бе разпитван за секретните документи на ДАНС, получени с неговия подпис и мистериозно изчезнали. Този път причината е не толкова сензационна, но за сметка на това измерима с финикийски знаци – след направения одит Сметната палата реши, че при управлението на Министерския съвет са открити престъпления – и препрати одите си към ведомството на Борис Велчев.

Не е ясно какви ще да са тези престъпни деяния – но със сигурност е ясно едно – че са свързани с изразходването на бюджета на МС. За някои от тях вече стана дума при одитната проверка на бюджета за 2008 г., както и в различни изказвания на новите обитатели в централата на изпълнителната власт. Например със сигурност сред престъпните казуси фигурира авансовото плащане на целите суми по куп договори с близки до властта фирми, чрез което са раздадени около 26 млн. лева, като след изпълнението на договорите не е потърсено никакво изравняване.

На фона на всеобщото и мащабно крадене обаче тези опущения вече звучат някак си банално – и едва ли на като да са в реда на нещата. Какво са някакви си няколко милиона в сравнение с луксозните ремонти в регионалното министерство, със строителните начинания на Масларова и със съдебните палати на Миглена Тачева? Нищо, ще си рече наблюдаващият вече с отвращение разравянето на скрина с кирливите ризи и ваденето на скелети от гардеробите.

Лошото е, че и прокуратурата май ще си рече така. Ако някой случаен апаш гепи няколоко милиона, ще го тикнат на топло за десетина-петнайсет лазарника; ако това обаче стори Министерския съвет – ама не, моля ви се, ми той е колективен орган, как така да виним другаря Станишев, че някой си бил сключил някакъв кофти договор? Ех-ооо! Г-н Велчев! Какво стана с шестте месеца, решаващи за бъдещето на българската прокуратура? Три от тях вече изминаха, безобразията на цяло едно правителство са налице, достояние са на всички – и няма нито един осъден!

Мога още отсега да се обзаложа, че няма и да има – и няма как да има в една съдебна система, в която някакъв черничък Красьо с ланци назначава висши магистрати – и в която прокурори и съдии даже за някакви периферни дела в далечната провинция получават подкупи, равни на годишната им заплата. Най-много някой шеф на агенция да го отнесе – да има какво да показваме пред хората и пред ЕС.

И тъй като възмездието вероятно и този път ще се разсее в основния принцип на българския преход: гарван гарвану око не вади – ни остава мизерното утешение да знаем: да видим и назовем позорните белези, които идентифицират политическите крадльовци и техните партии. Да, това ни остава – с плахата надежда, че някой ден окупиралата съзнанието на хората амнезия, съзнателно култивирана чрез стратегията на постоянния скандал, все пак ще се разсее – и те ще престанат да гласуват за въпросните крадльовци.

Ето ви прочее един такъв знак, свързан с конкретния казус. Кой знае защо, Министерския съвет е пропуснал да заприходи в баланса си 12,5 декара от принадлежащата му територия. Какво е станало с тези 12,5 декара в най-идеалния център на София? Отдадени са за ползване на ЦУМ със специален договор, най-специалното от който е простичкия факт, че са отдадени без пари. Безвъзмездно, така да се каже. Филантропически жест към бедното продавно предприятие.

Кой е собственик на ЦУМ? Пловдивският бизнесмен Георги Гергов. Кой е Георги Гергов? Член на Висшия съвет на БСП. Кой е лидер  на въпросната партия – и тогава, и все още? Премиерът, с чието знание и съгласие е сключен въпросния договор.

Направете връзката между тези факти. Ако не можете, значи мястото ви не е тук. Преселете се примерно в Белорус, или в Северна Корея. По-уютно ще ви бъде.