А СТИГА МОРАЛ, ДЕ!

По време на последния пленум на БСП гражданинът Румен Петков се опъва на гражданката Татяна Дончева. Тя настоява Партията да си признае, че куфарчетата с пари, раздавани в началото на прехода, са превърнали БСП от изтъкнат борец за социална справедливост в изтъкнат създател на социално разслоение. Както се очаква, Партията не си признава. Вместо нея на бял кон се явява Румен Петков и гръмовержи, че това е обида. Но не дава вид да е обиден лично, а твърди, че е обида за целокупната Партия, която, както е известно, е права и когато съгреши дори. Гражданинът Станишев, който по съвместителство се явява и шеф на самата Партия, мълчи доволно по темата. За него няма значение кой е крив и кой е прав по въпроса за куфарчетата. Такъв въпрос, както и онзи за досиетата, за него не съществува. За него има значение, че двама от личните му опоненти си дерат очите на тема чистота на Партията. Така те спомагат за измиване на нейното публично лице, което той, Станишев, и те, опонентите му, като управляващи засраха допълнително през последния мандат.

Това може да бъде сюжет за пиеса на абсурда, но не е – чиста реалност си е.

Дълго през годините не можех да разбера този комунистически морал, който разглежда Партията като някакво митично чудовище, като някакъв непогрешим Оракул, като нещо, което същестува вън и независимо от съзнанието и морала на всеки отделен неин член, пък бил той и Румен Петков. Или морала точно на Румен Петков. После се сетих, че тук не става дума за морал, а за манипулация – и то манипулация на няколко нива.

Първото ниво е чисто личностно. На него Румен Петков казва – аз може вече и да не съм в ръководството на тази Партия, може дори да не съм член на самата Партия, но вие, моите колеги, няма да се ровите в далаверите ми, защото ние, социалистите, не правим така.

Второто ниво е вътрешнопартийно. Като твърдят, че Партията е нещо по-голямо и по-важно от всеки един партиен член поотделно, разните дембили вътре в самата Партия внушават, че едва ли не са готови на някаква голяма саможертва в нейно име – да я защитават, дори когато тя ги отхвърля от редиците си. Така те си осигуряват морален авторитет. Защото пък редовите членове започват да си задават сакралния въпрос – а аз способен ли съм на чак такава саможертва. И в този смисъл – дали съм достоен за Партията. А като установят, че не са, че са повече хора, отколкото желязо, те започват да изпитват чувство за вина, което се трансформира в готовност да преглътнат всеки гаф на ръководните дембили и да ги следват още по-твърдо и последователно. Освен това, като създават и поддържат илюзията за някакъв морален авторитет на Партията, дембилите вътре в нея имат и приток на свежа кръв, защото все се намират хора, които се подлъгват и се записват за комунисти, дори досега.

Третото ниво на манипулация е политическо. Така глутницата, победила във вътрешнопартийните битки, заявява на останалите партии в страната и на външните си партньори, че все още е в играта и че ще намери сили да се изправи на крака, та никой да не ги отписва.

Четвъртото ниво е едно специално ниво. То дори не е манипулация, а обещание и потвърждаване на ангажименти. Насочено е към руските партньори на БСП, заради защитата на чиито интереси в България е създадена самата партия. На това ниво се заявява директно /независимо кой е на власт в Москва/, другари, ние сме още тук и въпреки дребните проблеми, които имаме, ще продължим да работим за нашата обща кауза в борбата с мръсните империалисти, в борбата за един по-съвършен свят, в борбата за превръщане на общите ни политически интереси в икономически, в борбата за стопроцентова енергийна зависимост на България от Русия, в борбата за защита и подпомагане на руските интереси в Европейския съюз – всичко това по избор и според епохата.

Е, как да не харесваш такава партия, която изгражда практически цялата си политика на една чисто морална формула?

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/