Мъглата над ДАНС започва да се прояснява

Както се очакваше – след скандалното преизбиране на Сергей Станишев социалистите не спазиха желязното свое правило от всичките си партийни пленуми досега: сблъсъците и кирливите ризи да останат зад стените на “Позитано” 20 – а за външна употреба да се демонстрира ненакърнимо единство и сплотеност.

Всъщност самото решение на пленума бе безпрецедентно – петима от деветто предложени от лидера на партията членове на изпълнителното бюро не получиха необходимото мнозинство, което наложи и редуциране на най-висшия изпълнителен орган на БСП от 21 на 17 човека.

Всички останали бяха гласувани “на ръба” – с по-малко от сто гласа, като най-голяма подкрепа – от 93 гласа – събра тъкмо опонентът на Станишев, лидерът на лявото крило Янаки Стоилов. Сам по себе си този резултат показва, че момчето, дето не иска да си отива, все пак си отива – бавно, агонално и заедно с партията си.

Острата реакция на опонентите му е още едно потвърждение на този процес. Изглежда тяхната реакция няма да се ограничи само до думите – стана ясно, че софийската организация се кани да оспори избора, тъй като имало данни за фалшификация при издбирането на Кирил Добрев – получил впрочем и най-ниския резултат.

Пленумът обаче ще се запомни не с новоизбраните и не с гласуваната декларация по повод 20-годишнината от 10-ти ноември, а тъкмо с атаките срещу лидера, прицелени в най-чувствителната точка от позорището, оставено ни от тройната коалиция – ДАНС, любимото институционално чадо на Станишев, неговият личен му Франкенщайн.

Румен Овчаров например поискал лидерът да даде обяснения за изтичащите от агенцията секретни доклади; подкрепил го Георги Кадиев. Най-остро било, разбира се, изказването на Татяна Дончева – тя директно препоръчала на Станишев да си потърси адвокат – и пожелала на бившите министри от тройната коалиция да се държат достойно пред съда.

Реакциите на Станишев? Нулеви, разбира се. С изключение на едно – може би случайно изпуснато оправдание. Лидерът на БСП доверил пред съпартийците си, че се бил предоверил на Алексей Петров.

С което нещата просто идват по местата си. Когато един министър-председател се “предоверява” не на пряко подчинения му шеф на агенцията за националрна сигурност, а на някакъв негов съветник, взет уж по милост там – та да не остане, горкият, без работа, след като Румен Петков го освети като агент на НСС – какво може да означава това? Може да означава само едно: че не Петко Сертов, а именно Алексей Петров е определял политиката, интересите и насоките на дейност в самата агенция – и е играл там ролята на сив кардинал и пряк наместник на премиера в сферата на сигурността.

Проблемът обаче не е как Станишев се е “предоверил” на Алексей Петров. Проблемът е как изобщо се е доверил на човек, чиято биография и действия са обществено известни – и предопределят мястото му не сред служителите на ДАНС, а сред оперативно интересните лица, с които се занимава и срещу които уж се бори същата тази агенция. Как се е стигнало дотам един министър-председател да гласува доверие да бъде представляван не другаде, а в сферата на националната сигурност, от един от пионерите на силовото застраховане, имащ в актива си цял куп интересни съвместни дейности със знакови фигури от престъпния свят като Златко Баретата например – това е реалният отговор, който Сергей Станишев трябва да даде пред българското общество, пред своите съпартийци и – надявам се – пред българското правосъдие.