Без портфейл, но с любов

   Тази статия е от септемврийския брой на "Диалог", но понеже човек не може да насмогне на божидардимитровата активност, поправям пропуска си и я публикувам и тук. Един от последните бисери на набедения за министър е идеята му да раздава по-лесно българско гражданство на чужденците с нашенски дипломи (хайде пак привилегии, пък и защо да не започнем отново да си внасяме революционери и братя по оръжие, които да завършват АОНСУ и да ги правим после по бързата процедура български граждани)?   

    България  е толкова демократична страна, че всеки може да стане депутат, министър, президент България  е толкова демократична страна, че всеки може да стане депутат, министър, президент или министър – председател. Нищо не е изключено, дори няма да създадете прецедент. Може да станете депутат ако сте кръшна манекенка, голям цирков артист, прочут скулптор, който с един удар дооформя полицейски носове или поне ако речникът ви е изпъстрен със следната казармена терминология: „Ще има стани, легни!”.

  Особено големи шансове имате да станете министър на образованието, ако пишете с правописни грешки, а ако умеете четливо и красиво да изписвате „Збогом”, Министерството на културата не ви мърда. Може да станете и президент, ако сте подкрепяли престъпни режими и сте другарували с диктатори, а ако имате таен псевдоним (например „Гоце”), обичате да ходите на лов, да убивате защитени животни или да се разхождате има-няма защо с 50 души антураж до Латинска Америка, Азия и Африка (за предпочитане в страни, където никога не са чували що е демокрация) - е, тогава може да изкарате и два мандата.

   Може да сте начело на България независимо дали сте родом от село Правец и се родеете с Бай Ганьо или пък сте царски син и дори цар. Може да станете премиер даже ако сте телохранител на двамата и ако сте влезли в изпълнителната власт с изказването, че не си знаете броя на джиповете.

  Може да станете министър на вътрешните работи, ако така сте се вживели в преследването на организираната престъпност, че обядвате и вечеряте с „оперативно интересни лица” и развеселявате журналистите с блестящи духовитости от сорта на: ”Куйович, Муйович, Уйович и всеки, който завършва на тази сакрална сричка”.

   Най-после може да станете министър, ако сте работили под три псевдонима за престъпна организация, ако сте бил съучастник в особено тежки престъпления, каквото е кражбата на старинен ръкопис от манастир (за предпочитане ръкописът да е „История славянобългарская”, а манастирът да е български, но да се намира в Атон, за да може патриотично да твърдите, че сте го взели от „гърците”) и ако основното ви забавление е да предизвиквате скандали било като разказвате пред медиите какви са сексуалните ви подвизи и предпочитания, било като наричате съседна нам държава „сестричка”, която е пораснала и е станала „К”.

  Но най-хубавото на българската демокрация е, че ако сте българин, който не желае всички гореизброени да са му било народни представители, било министри, президенти и премиери и си вземете куфара и запрашите немил и недраг в пуста чужбина, то българската демокрация ще ви настигне, където и да сте.

Защото ако сте българин в чужбина, родната демокрация може да ви лиши от право на глас, но великодушно ще ви отпусне цял министър, па макар и без портфейл. Но успокойте се: без портфейл не значи, че министърът няма да получава заплата, за да бди над вас – българите в чужбина.

Е, засега без портфейл, ама знае ли човек, току-виж възродили и онази служба, на която въпросният министър е служил с цели три псевдонима. И тогава и портфейл ще има и то какъв! Щото все някой трябва да държи под око вражеската, пардон, българската емиграция и да я възпитава в патриотичен дух.