“Газпром” поиска българските газопроводи

Дни след като Първанов направи в Москва, след среща с руския си колега Медведев, повече от странното изявления, че България не възразява “Газпром” да навлезе в нейната газоразпределителна система, стана ясно какво по-точно е имал предвид българският президент: “Газпром” излезе с предложение да не се изграждат тръбопроводи за газопровода “Южен поток” на територията на България, а да се използват наличните такива. Българските, естествено.

Осъществяването на подобно намерение на практика означава, че руската страна ще придобие собственост върху българските газопроводи – по силата на точка в меморандума към договора за “Южен поток”, съгласно която Булгаргаз" и "Газпром" трябва да създадат смесено дружество с по 50% участие – за българския участък от трансконтиненталното съоръжение.

Преките последствия от такова стъпване на “Газпром” в България могат да бъдат разнообразни: например по този начин газовия гигант може да избегне плащане на транспортна такса през наша територия в размер на стотици милиони, а самото придобиване на собственост в такива огромни размери да се окаже стъпка от цялостната инвазия на руския гигант на българския газов пазар, услужливо подготвяне и чрез елеминиране на българските играчи в него, и чрез политически форсирана приватизация на локални газови мрежи и пазарът на природна газ на дребно. Сигурно обаче е едно: с тази стъпка България става сто процентов енергиен заложник на Русия – без никакви механизми за противодействие – дори и ако съществува политическа воля за такова.

В отговор на тази оферта министър Петър Димитров се застъпи за изграждане на паралелна газопреносна мрежа, способна да поеме количествата природна газ по “Южен поток” – но допусна и възможността новият газопровод да използва съществуващата такава – при условие, че руската страна плаща за преноса на газ към трети страни през българска територия.

Дали той ще има последната дума по този казус обаче е задача с много неизвестни. Нямаше думата например при договарянето на самия “Южен поток” – тогава президентът Първанов буквално иззе прерогативите на правителството и обяви съгласието на България след преговори с тогавашния руски президент Владимир Путин, проведени при срещата му с него юни 2007 г. в Загреб. Функцията на правителството бе сведена само до доуточняване и подписване на договора от 18 януари 2008 г. по време на посещението на Путин в България.

В случая ситуацията е дословно същата. Първанов отново води преговори, свързани с отношенията между България и Русия в геостратегическата търговия с природна газ, използвана вече традиционно от Кремъл като геополитическо оръжие. Споменава – и споменава от името да България, без никой да го е упълномощавал за това, че страната ни нямала нищо против “Газпром” да стъпи на нейна територия, придобивайки собственост върху газопреносната и система – която няма как да не бъде мислена като изключително важен сегмент от българската инфраструктура, пряко свързан с националната сигурност на страната ни. И отново предстои посещение на Путин в България – през пролетта, на организирана от България конференция на тема енергетика, в която основният акцент е природния газ.

Знае се вече какво става, когато след подобни предварителни преговори някъде по света Путин дойде на крака в България.

Правим “голям шлем”.