Общественото (съ)мнение за българската демокрация

Проучване на изследователския център „Пю“ по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена вече броди из медиите като призрака на комунизма от времето на Маркс. Без да съм марксималист, бих искал да посоча някои изводи, които се натрапват по отношение на взаимната свързаност на резултатите.
Твърде интересен фактът, чс с повече от 20 % е паднал делът на хората у нас, подкрепящи промяната, т.е. демокрацията от май 1991 г.( 76 % са я одобрявали), до днешните 52 %. Това превръща българите във втората най-разочарована нация от демократичните промени след украинците, които бележат срив от 72 % на 30 % подкрепа към промените.

Какво му е интересното ли? Ами следното: в страната рекордьор по този показател в Европа ( ако не броим Украйна, но там връзката с българските нагласи е друга), има най- висока подкрепа за „твърдата ръка” в управлението, персонализирана в шампионския за континента личен рейтинг на премиера (Борисов) от цели 70 на сто ( само в Русия има подобен феномен, там президентът Медведев събира овациите на 69 процента от населението).
Освен това у нас значително е намаляла подкрепата за преминаването към пазарна икономика, харесвано през 1991 г. от 73 % от българите, а днес само от 53 %.
Там обаче, където демокрацията има стабилна подкрепа, на високо уважение се радва и пазарната реформа. За бившите комунистически държави в ЕС класацията е такава:

В Източна Германия – 82 %, Чехия – 79 %, Полша – 71 % и Словакия 66 %. подкрепа..

Не искам да се правя на Оруел, но е очевидно, че в неговия стил може да се репликира тук: „недемокрацията е свобода на непазара”, но пък е копнеж по силна ръка..
Проучването сочи още, че българите са и най-разочаровани от управлението. Докато през 1991 г. над половината анкетирани са смятали, че държавата се управлява за доброто на гражданите, то в момента само 16 % са на това мнение. Подобно е положението и в Украйна.
В същото време само българите и украинците смятат влиянието на Русия за положително. Интересно, нали.
Най-силно разтревожени от руското влияние са хората в страните, в които пазарните реформи и демокрацията имат най – стабилна подкрепа. Водеща в това отношение е Полша ( там подкрепата за пазарната икономика е пъти по- висока от тук), където 59 % от анкетираните го разглеждат руското влияние като нещо лошо. Следвана е от Чехия с 44 % от участниците в допитването, които имат отрицателно отношение към влиянието на Русия, и от Унгария с 42 процента.
Което, съгласете се, също е интересно, да не кажа поучително като преплитане на сюжетите с любовта и омразата. Защото единствено българите (45 %) и украинците (46 %) смятат, че ролята на Русия е положителна и точно в тези две държави демокрацията е най – хилава ( споменатият по- горе мимоходом Маркс, изявен русофоб, е щял да каже, че всички беди на Европа се дължат на руската тирания и нейното влияние – той, с извинение, наричал руснаците „варвари” и призовавал в статиите си те бъдат спрени).
Същевременно у нас хората, които смятат, че американското влияние е нещо добро, е намалял от 66 % през 1991 г. на 36 % през 2009 г. и посочват
Русия като най-близкия си съюзник, а като най-голямата заплаха – Турция и САЩ, с които сме партньори в НАТО.Също интересно, нали.

И така: в страната, в която свободата ( на пазара) има най –малка подкрепа, но се харесва най-много несвободната Русия, а най –малко САЩ и Турция ( не се отнася за лигавите телевизионни турски сериали), се харесва също така най-много силната ръка, което се вижда от рекордния рейтинг на силния човек начело на държавата.

Честно казано, на мястото на Бойко Борисов ( не че дори на теория има как това да стане) не бих се гордял да бъда толкова популярен между хора, сред които демокрацията никак не е популярна.

Добрата новина все пак е, че най-младите и образовани българи на възраст между 18 и 29 години са най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3 % от тях, днес те са станали 28 %. Сред 30-49-годишните доволните са 15 % при 3 % през 1991 г.. Сред 50-65-годишните доволните са 13 % при 3 % през 1991 година.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/