Руското влияние е решаващо за провала на демокрацията у нас

Този текст на Wittgenstein беше само постинг към моята статия “Пустинята на българския преход”. Тъй като съдържа  достатъчно добре аргументиран – а според мен и верен поглед към спецификата на българския преход, извеждам го като отделна статия в наченатата дискусия.

Е.С.

Този важен и интересен анализ повдига много въпроси и е трудно да се коментира в няколко реда. Ще нахвърлям набързо някои мисли без претенции за изчерпателност и стилистична завършеност.

Като първо бих отбелязал, че не бива да се придава прекалено голяма тежест на подобни анкети, защото със социологически проучвания и, както знаем, със статистика може да се „докаже” почти всичко. Все пак не може да се отрече, че в българското общество преобладва едно дифузно недоволство от прехода. Дали наистина основната причина за не дотам успешния, макар и според мен не непременно „провален” български преход е във „(верно)поданическата" психика на българите и липсата на гражданско общество?

Възможно е това да е донякъде така, но то не се връзва съвсем с обстоятелството, че българите бяха най-активни по време на прехода и стояха най-дълго от всички източноевропейци на улицата. Много бяха обаче предателствата от страна на (демократичния) политически елит, които ествествено водеха до все по-голямо разочарование.

Средната заплата в дадена страна не е единственият и не е най-точният критерии за успеха или неуспеха на прехода. Връзка между икономика и политика, разбира се, има, но тя не е еднозначна. Не е казано, че икономически най-проспериращата страна е непременно и най-демократичната. За хората обаче материалното благополучие безусловно е централно. Ако утре на българите им направят заплатите 1500 лв, но демокрацията в страната остане „фасадна”, те сигурно ще недоволстват много по-малко. И обратно, ако на норвежците заплатите изведнъж станат 300 евро,но демокрацията в Норвегия си остане образцова, норвежците въпреки това ще започнат силно да недоволстват.

Освен това може да си вековна, велика демокрация, в случая най-старата в Европа и пак да фалираш икономически. Справка: Исландия. Впрочем под „мъдрото” ръководство на унгарските посткомунисти Унгария също "успя" да банкрутира. А всички сериозни социолози и политолози са на мнение, че истинското обединение на Германия не е постигнато. Заплатите в Стара Германия и бившата ГДР междувременно са почти изравнени, инфраструктурата на бившата ГДР благодарение на огромните субсидии и инвестиции вече е по-добра от тази на Западна Германия, но иначе пропаст дели политическите култури в двете части. Не може нещата да се измерват само в пари, и в този смисъл преходът в Германия за съжаление също е провал. Нищо че българите вероятно биха казали: абе ти ми дай един такъв провален преход на мене!

Наистина Полша,Чехия и Унгария, въпреки че не са цъфнали и вързали, с много уговорки постигнаха някакво до известна степен по-приемливо ниво на демокрацията от България. Вероятно тук роля играят разликите в традицията и политическата култура между Централна Европа и Балканите. Ясно е, че и при идеални условия Судан не може в исторически кратки срокове да стане демокрация като Холандия например. По същия начин и България по силата на своята история и традиция не може бързо да постигне нивото на политическа култура в Чехия и още по-малко на скандинавските и англосаксонските страни например.

Този момент обаче не бива да се абсолютизира, защото през 1991-92 България почти се беше изравнила при демократизацията и реформите с посткомунистическите централноевропейски страни. Все пак по-правилното сравнение не е между България и Полша например, а между България и другите балкански посткомунистически страни като Албания, Сърбия, Черна гора, Македония, Румъния, Босна и Херцеговина и Хърватия. И тук веднага се вижда, че традиционните разлики в политическата култура дори след нивелиращото въздействие на комунизма отново се проявяват. България пак има водеща роля (оспорвана на моменти от Румъния и в някаква степен от Хърватия). България още преди 1944 е изпъквала като сравнително най-демократичната държава на Балканите, че на моменти в Европа дори, и това се запазва и след 1989. Действително не е редно да се търсят постоянно оправдания с международното положение и външни вмешателства, но когато те са очевиден факт, трудно може да си затворим очите за тях. Има един външен фактор, който не бива да се подценява и без чието отчитане анализите ни няма да се пълни. Става дума за ролята на Русия на Балканите въобще и в България в частност. Повечето от странните зигзаги в българската политика след 1989 не могат да се обяснят, ако не се държи сметка за руския фактор. Русия несъмнено има своите интереси и в посткомунистическите страни от централна Европа, но интересите й на Балканите са още по-големи.

Причината за това са всеизвестните стари, но никога назабравени в Москва геополитически съображения – Цариград и проливите. Русия отколе има голямо влияние на Балканите, не само в България, но и в Сърбия, Черна гора, Румъния, Гърция и т.н. В Черна гора и Сърбия дори още по-силно, отколкото в България, защото там панславизмът открай време е много по-силен, отколкото в България. Сърбите, да не говорим за черногорците, наистина „обичат” руснаците. Това не е единствената, но е една много важна причина, поради която Сърбия се раздели с комунизма много по-трудно от всички останали балкански страни. И продължава да залита към Русия (и Китай).

А Русия също така за съжаление няма интерес от една свободна, независима, демократична, просперираща България. Между другото същото се отнася и за чехите и словаците – Русия се радва на по-големи симпатии в Словакия, отколкото в Чехия и затова влиянието на Москва в Словакия е по-силно. Така че ние не знаем как би е развила България, ако я нямаше руската намеса. Можем да предположим обаче, че демократизацията щеше да е много по-бърза и лесна. На Германия след 1945 не е щяло да бъде позволено да върне към някаква форма на авторитаризъм или тоталитаризъм, дори народът и елитите да са го искали. Западът е щял да предотврати това. Обратно, България след 1989, колкото и да се стреми към демокрация, непрекъснато бива насила връщана назад – от Русия. Това е фундаменталната разлика между германския и българския преход.

Така че българите може да бъдат укорявани в известна липса на демократична култура, гражданско общество и „поданически” уклон, но това едва ли е достатъчно като обяснение. Основната причина за незадоволителното състояние на демокрацията е по-скоро силното руско влияние. Според мен 80% от проблемите на България са продукт на руското влияние и 20% са вътрешни автентично български.

Ако това е така, нещата са доста обезкуражаващи за българските политици, защото те реално могат да влияят само върху тези 20%. Забравя се обаче, че може да се стремим да разширяваме тези 20% и да ги направим 30, 40, 50 и повече процента. Това не е невъзможно, правителството на ОДС при всичките възможни уговорки и критики към дейността му постигна много за еманципацията на България от Русия. Впрочем затова и не му беше позволено да повтори мандата си.