КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РОДОВО-ОБЩИНЕН СТРОЙ

Един канадски  съдия от Комисията за бежанци и имигранти пита младо сливенско  семейство с дете: «Е, кажете ни защо искате да останете в Канада?». На което мъжът отговаря: «Ам,чи  ний тъй, за дицата, всичко за дицата!», надявайки се, че това ще трупяса съдията и той ще им поднесе Канада не тепсия. Е да, ама в Канада заради деца не пускат. Не пускат и в никоя друга страна.

Поводът за това въведение не са нито децата, нито причините за емиграция, а за това как работи  българския родово-общинен строй.  Роби на децата си? Че кой не познава българите като такива? Роби на роднините си? Че кой не познава българите като такива? Кой не знае що е връзкаджийство, шуро-баджанащина, патриархат, класическия Герак, «детенце хубаво, пиленце любаво...»? Кой не знае, че най- богатия родово-общинен речник на земята принадлежи на българите? Съдете сами: шурей, баджанак, балдъза, зълва, свекърва, девер, зет, заврян зет,  снаха, тъща, леля, чичо, вуйчо, вуйна, стринка... Има и още, ама ми е беден речника.

И така, всичко за децата! Е да, ама родово-общинния строй не върви със съвременната демокрация. Всъщност, не върви с никоя демокрация. Родово-общинният строй на българите върви с комунизма, както е вървял и през турско – един правешки султан за всички и завинаги. Затова българинът е оживял, затова на българския гражданин единия му крак е на село. От там се влачи всичко: «Е го къде е, Под-уя-ни-е!», та от тука и Подуяне. Изобщо родовата гъчканица е толкова гъста, че от там идва и поговорката: «Мъж с балдъза – жена с два гъза!»

Телесната близост и миризма в българския род също не е нещо ново, но не е там работата. Когато в  1215 година английските барони се вдигат на бунт срещу Крал Джон Английски, те го принуждават да приеме някои права на свободния човек, да уважава определени съдебни процедури и да приеме,  че волята му е ограничена от закона. Така се създава Магна Харта, която изрично подчертава някои права на кралските поданици, били те свободни или закрепостени. Тоест, записват се в закон правата на отделната личност и пространството за всеки отделен човек, в което той може да диша свободно.

Когато Борислав Желязков, бащата на главния обвиняем в убийството на Борилски, тича да мести дела от едно място на друго, да подкупва или да заплашва, да крие пълнолетните си «дица»,  той всъщност прави това, което прави Крал Джон – налага неограничената си воля. Искам да кажа неограничената си от закона воля. За него Магна Харта не важи. За него «дицата» са по-важни от правата на индивида, от конституционния съд и от Европейския съюз и той не може да си представи, че те трябва да отговарят пред закона сами. Сами! Това не е чудно в страна, живяла доскоро под  диктата на една партия и на един диктатор, когото и днес българите наричат едва ли не гальовно «Тато».  Род сме, в края на краищата, нали така?

Когато в същия този 12-ти век във Флоренция за пръв път се е събрал градския съвет, той се  е нагърбил с моралното задължение да защитава правата на гражданите и техния живот. До това ги е довела острата нужда от обществен морал и взаимна отговорност за доброто на всички граждани като отделни индивиди.

 За какъв български индивид можем да говорим по начало? Е ли това човекът, който отрано е учен да си търси сам пътя в живота, да познава човешките си права и да уважава правата на другите? Учен ли е тоя индивид като стане пълнолетен да отговаря лично за думите и действията си, или да изкарва хляба си както умее и да продължи рода си както успее? С една дума, учат ли тоя индивид майка му и баща му като свърши училище да си търси прехраната, да си намери жилище и да си плаща разноските – сам? Ето тук опираме до истинския режисьор ( освен партията на родово-общинния строй)  в живота на българския индивид – бабата, весдесъщата, златната, всемогъщата българска баба, Великата Богиня майка, тая която учи младия български индивид кои са фашисти, кои са комунисти и защо трябва да мразим Гоце Първанов; тая, която е изгледала поколения деца по време на комунизма, докато майките и бащите им са се мъчели да връзват двата края.

Това е цял национален манталитет: в чужбина този индивид ще дели нациите на «топли и студени», тоест «топлите» говорят много, усмихват се повече и той по-лесно понася  комплекса си за малоценност. С други думи те приличат на неговата рода. Те му напомнят за скута на баба му.

 «Студените» нации се държат на дистанция, говорят малко и имат по-остро чувство за собствения си интерес. Откъснат от скута на баба си и тръгнал немил-недраг по гурбет, носталгията на българския родово-общинен субект  винаги ще го тегли към бабините туршии и клишетата, които тя е отпечатала в мозъка му, скришно от майка му и баща му. При студените нации излишно хилене и подмазване не върви, още по-малко фамилиарничене. Те дори имат и поговорка: «фамилиарниченето (тоест близостта) поражда омраза». С две думи, тук баби не предат, както не предат и никакви родово-общинни партии. А нито партията, нито бабата на българския индивид са го учили да носи товара на гърба си и да плаща за грешките си. Напротив, когато някой покаже някакъв вид индивидуализъм цялата рода го гледа като «черната овца» или нещо от сорта на «чалнат», «дръпнат» или «особняк», а на ДеСарско ниво той е «РОДООТСТЪПНИК», реакционер, дисидент.

Думата «индивидуалист», па дори и личност, не е нещо популярно в България, а през комунизма си беше направо мръсна дума – мръсна и опасна. Опасна за колективизма, за комунистическия родово-общинен строй, изобщо за комунизма, макар че марксизма проповядва за бъдещо комунистическо общество от свободни индивиди. Може би българските марксистки свещеници са си мислели че личността може да се заобиколи, че в сияйното царство на комунизма може да се мине и без индивидуалисти. Те си мислеха много шъшкании от тоя сорт -  за това ги биваше, като например че «Белгия е по-изостанала от Монголия, тъй като Монголия е прескочила от феодализма направо в социалистическото общество, докато Белгия още не е!!!» Смешно, нали? Но щеше да ви излезе през носа ако им се изсмеете!

Когато днес видите ченгето-президент с  угодлива  усмивчица да рисува на голи цици, той всъщност  иска да се изпише на индивидуалист, на свободна личност. Видите ли, той сега се мъчи да дава пример!  За тая цел той е заличил тотално 36 страници от досието си в РОДА на ДС и ни лъже в очите. Родът на ДС, родът на партизанския отряд, родът на партията, родът на борците, родът на куфарчетата, новия род на франкмасоните, родът на БАНаджиите, родът на историците и много още родове... Защо ви е чудно, че те са още на власт, че вместо синчето на негодник от Политбюро  днес ви управлява бившия бронебоен гардероб на Тодор Живков, а над тях стои президентския РОД –  trigger-happy пиявички с перверзна любов към оръжията – явна носталгия, закърмена  по стрелбищата на ДС и с оръжейните подаръчета на КИНТЕКС?

Има ли личности и индивидуалисти,  с които да заместим  днес тая банда негодници, кой от кой по-родолюбци?