Москва предупреди Борисов с милиционерски намек

Дадох си време да се ориентирам в разправията, озаглавена „Руски милиционери нахлуват в български имот” . Осъмнах и замръкнах с въпросите, на които нямам ясен отговор. И затова ще ги задам.

Преди всичко – откога пък е скандално руски милиционери да нахлуват в български имот? Огледайте се наоколо и ще видите, че по нашите имоти е пълно с паметници на благодарността за нахлуването им. В центъра на София под един от тях, размахал оръжие на метри от Народното ( ни?) събрание, пише, че българският народ им е признателен за това.

Разбирам, че няма разбиране за ролята на :

Нахлуващите ( сплашване, обискиране, арестуване?), на опълченците на входа. Нахлуващите ги били изтикали грубо, а те защо не са отвърнали или любезността им е част от служебните задължения в такива случаи?

Не разбирам кое от всичките твърдения в нашите средства за нещо като информация е вярно по отношение на характера на бойните действия:

Нападателите били командоси ( така твърдят вестниците на ВАЦ ), но според други били „барети”, борци срещу организираната престъпност, или милиционери от службата за борба с икономическата такава.

Не е много ясно и какво точно са превзели:

Търговското представителство на България, жилища на български търговци, сграда с офиси на български фирми, наречена Център на промишлеността, или просто са им (пре)взели страха на всички вкупом.

Не разбирам също, как така на посланика ни в Москва Пламен Грозданов е било наредено да изрази „силно безпокойство” ( каквото българската дипломация не е изразявала спрямо руската политика вероятно от времето на руските морски артилерийски обстрели срещу жилищни райони на Варна и Балчик по време на Първата световна война, при които загиват десетки цивилни), а в същото време в София премиерът Борисов демонстрира пред дулата на телевизионните камери точно обратното – спокойствие от най – висока степен. Той дори каза, че би постъпил като руските колеги, ако трябва да се ловят престъпници.

Не разбирам как така не сме разбрали, че това не било първото въоръжено проникване на руски части на същата тази българска територия ( както каза заместник – министъра на външните работи Марин Райков).

Аз, който не се интересувам много от това дали и колко редовно руски маскирани полицаи се разхождат с автомати из уж български имоти в Москва, не съм чувал нищо подобно ( защото не ми се вижда странно руската милиция да се разпорежда с български имоти). Но като гледам реакцията на някои ( като Райков), туширана от свръхспокойната такава на не кой да е, а на самия Борисов, се питам нечувано ли е всичко това, или просто не е за чуване?

Питам се също и колко външни политики имаме? Една на МвНР и нейния упълномощен висш представител Марин Райков и друга, на опровергаващият го като послание по казуса премиер Борисов?

Питам и друго, но още по – плахо:

Някой вярва ли, че такава операция на въоръжени братушки ще се случи изобщо насред столицата на авторитарната Русия без авторитетното позволение ( а най – вероятно и нареждане) на съответния автократ в Кремъл?

Вярващите може да са блажени, но в центъра на руската столица, край църквата „Василий Блажени” на Червения площад, подобни своеволия не се допускат от векове.

Има и нещо, което разбирам: премиерът Борисов има желание да гаси пожара. Но след като е лумнал, не е лошо да ни каже истината за него. Защото след всички приказки по темата за енергийната зависимост на България от Русия и опитите на новата власт в София да я оспори, милиционерската атака в Москва няма как да бъде разглеждана като „изолиран случай” от цялостната взривоопасна картина на заредените с газ, петрол и ядрено гориво двустранни отношения.

Един бивш пожарникар и охранител трябва да е в състояние да разпознае посланието, когато в имота му хвърлят коктейл „Молотов” като предупреждение да си плати задълженията. Защото, при цялото ми неразбиране, най – много не разбирам, защо руските власти не са поискали от българските съдействие да арестуват българските граждани, които така или иначе са арестували , но чрез взлом.

Което ми прилича на демонстративен вот на недоверие ( т.е. предупреждение) към новата власт в София и то точно по въпроса за борбата с престъпността, тясната специалност на българския премиер.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/