Уж погребаната българска следа повдига капака на ковчега

Френското сп. “Експрес” публикува в новия си брой откъси от книгата “Това, което не успях да кажа. 30 години борба с тероризма”, съдържаща разговори на известния магистрат антитерорист Жан-Луи Брюгиер с журналиста от “Експрес” Жан-Мари Понто. Предлагаме откъса, в който Брюгиер отново изважда на бял свят “Българската следа” в атентата срещу папа Йоан Павел II чрез показанията на някой си “агент Иванов”.
Всичко започна през 1984 г. с прост случай на измама. По това време все още се занимавах със случаи от бизнес правото, включително и измами…
Някой си Иванов – нека го наречем така – един ден беше доведен в кабинета ми. Беше разследван за присвояване и незаконни трансфери. Беше му наложено задържане като мярка за неотклонение. Около четиридесетгодишният мъж от български произход имаше по-скоро невзрачен вид. Стори ми се необичайно напрегнат и много уплашен. Изглеждаше психически нестабилен. (…)
Той сподели: “Не мога повече! Не издържам в затвора. Всички ме изоставиха, няма да се измъкна, предпочитам да ви разкрия кой съм всъщност. Аз принадлежа към българската Държавна сигурност, имам чин полковник. Аз съм “нелегал”, агент, внедрен във Франция. Моята мисия е да се интегрирам колкото е възможно повече във френското общество чрез истински дейности, които ми служат за прикритие […]”
Тъй като бях скептичен, той настоя и ми обясни как най-напред работил в Румъния с френски техници, пътуващи за страната му. Разказа подробности за историята с българските чадъри, с противниците на режима, убити в чужбина. Той ми разказа как са прониквали при агенти, подозирани в двойна игра. Призна, че самият той е имал проблеми с неговата служба заради тъмна финансова афера.
“Бях оневинен, каза той, и тъй като член на моето семейство е много близък със съпругата на заместник-министъра на вътрешните работи, успях да се върна във Франция през март 1966. Говоря отлично вашия език и обичам Франция. Намериха ми работа като шеф на предприятие. Но понеже не разбирам от бизнес, бях измамен от партньора си, така че ме арестуваха и вкараха в затвора.
Много съм уплашен, защото арестуваният “нелегал” изгаря, службата го изоставя. Сега представлявам опасност за тях и животът ми е застрашен. Затова съм готов да сътруднича и да разкрия всичко за функционирането на българските служби, но непременно трябва да изляза от затвора … ” (…)
Моето положение беше деликатно. Иванов изглеждаше искрен, но не можеше и дума да става за смесване на жанровете: разузнаване и съдебна власт. Най-напред започнах да го “изпитвам”. Разпитах го няколко пъти и бързо се убедих, че казва истината. “Нека да е много ясно, казах му, няма да преговарям за вашата информация срещу свободата ви. Това не е моята роля и за мен е невъзможно. Все пак, ако информацията се окаже вярна и може да помогне на интересите на Франция, мога да ви свържа с нашите служби. Може би те могат, когато вашият случай се реши, да ви помогнат.” (…)
Данните, които ми съобщаваше, според мен наистина можеха да заинтересуват нашите служби. Той ми предостави също много информация за българските фирми, създадени от службите в София. разказа ми за онзи хотел “Витоша” и неговото казино, място за среща на много чужди агенти и по-специално на хора от палестинската мрежа. […]
Но преди всичко, той говори за връзките на българските служби с КГБ, “големия руски брат”. Увери ме, че атентатът срещу папата на 13 май 1981 г. е организиран от ГРУ, съветската военна разузнавателна служба, враждуваща с КГБ. В действителност двете разузнавателни служби винаги са били в конкуренция и конфликти. ГРУ искало, като организира убийството на папата, да дестабилизира КГБ, тогава ръководен от Юрий Андропов.Червената армия и съветският военно-промишлен апарат, подкрепяни от ГРУ, неуспешно искали два пъти от Централния комитет намеса в Полша, но им било отказано. Военните подозирали, че КГБ и неговият шеф Андропов са повлияли за това решение. За съветското военно лоби Полша била крайъгълен камък на Варшавския договор.
“Солидарност” била голяма заплаха в очите на Червената армия, която трябвало да бъде преодоляна, особено след като новият папа е поляк. Оттук и хитрият план, изработен от ГРУ за дестабилизиране на КГБ, който чрез ефекта на доминото трябвало да подтикне Централния комитет и Политбюро към военна намеса. Според Иванов, ГРУ смятало, че убийството на папата ще доведе до бунтове в Полша, която щяло да принуди Кремъл да предприеме военна намеса, за да овладее положението в страната. Ръководителите на ГРУ се надявали така да възстановят престижа си и да постигнат политически възход за сметка на КГБ. […]
Очевидно е, че подходих към тази информация много внимателно. Но Иванов нямаше причина да ме лъже или манипулира. Той трябваше да докаже, че е надежден източник и може да заинтересува нашите служби, ако иска да се измъкне. В тази партия шах не можеше да си позволи погрешна стратегия. Не можеше да блъфира, защото не държеше картите. […] Ето защо вярвам, че това разкритие за опита за убийство на папата трябва да бъде взето под внимание. То щеше да бъде потвърдено няколко години по-късно в София. […]

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/