ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО - статия четвърта

БАЛКАНИТЕ

Нека повторим още веднъж двете важни обещания, които правят социализма така привлекателен за незападния жител: бързо приобщаване към западните блага и освобождаване от чувството за изостаналост. Очевидно е, че един западен интелектуалец може да приеме идеите на социализма по куп причини, но между тях няма да са тези две. Той не е изправен пред предизвикателството, което мъчи неговият източен колега. Това е обяснението защо болшевизмът (и неговите аналози) могат да съществуват само в сравнително изостанали общества, непринадлежащи към Западната цивилизация. Но тези общества, разглеждани синхронно, не са еднакво предразположени към него.

Краят на Първата световна война ни дава възможност за един такъв синхронен разрез. Имунната система на участниците в нея е силно отслабена от войната и вирусите на социализма имат благоприятни условия да се размножат в тях. Картината, която виждаме, е интересна и заслужава специално изследване, а тук ще я опишем само в общи черти.

В крайния запад на континента това отслабване на имунната система не предизвиква заболяване, а само леко неразположение, връхната точка на което е общата стачка в Англия през 1926. В Средна Европа то води до леко протичащо заболяване, продължило най-дълго в  най-изостаналата й област – Унгария, последвано навсякъде от самооздравяване. От другата страна на цивилизационната граница положението е съвсем различно. В Русия заболяването протича тежко, хронифицира, и десетилетия по-късно довежда до смъртта на болния. Ако включим в полезрението си и Турция, преживяваща по това време криза, не по-лека от руската, ще види, че там пък социализмът още не може да намери почва и като идеология на мащабните преобразования в нея се използува

национализмът. Максимумът на възприемчивост към заразата на социализма настъпва в Турция някъде след Втората световна война, когато обществото й притежава достатъчно силна имунна система, за да се справи с нея.

Бихме могли да очакваме развитие, подобно на руското, и на Балканите, които принадлежат към същата цивилизация и привлекателността на социализма сред техните обитатели е от същия характер. Излъчването на съвременния Запад става осезаемо в тях почти по същото време, както и в Русия - в началото на 18 век и за двеста години също е имало възможност да се превърне в предизвикателство.

В действителност не виждаме нищо подобно на станалото в Русия. Дори в най-засегнатата от войната страна – България – последствията се ограничават до бунт на няколко хиляди войници в края на войната и несръчен комунистически метеж пет години по-късно, между които се вмества едно компромисно земеделско управление. Самооздравяването е налице и тук.

Тази разлика се обяснява с някои важни обстоятелства. Преди всичко, балканските общества нямат инкасиран неуспешен отговор. Освен това, за разлика от Русия, при тях западнизирането започва не от инициативата на владетели, а от долу на горе, и се извършва достатъчно бавно, за да се оформят наченки на средна класа. По времето, за което говорим, тази средна класа изглежда достатъчно укрепнала, за да не позволи развитие от руски тип. Така общото отношение към Запада в тези общества от самото начало е и остава доброжелателно.

(Някой може да допусне, че това отношение е такова, защото западното влияние отговаря на стремежа на тези общества, владени от Османската империя, към независимост - и ще сгреши. Идеалът на балканският християнин до към края на 17 век е да стане турчин, т.е., да се приобщи към господствуващия елемент в империята. Тъкмо влиянието на Запада е това, което му поднася нова възможност във вид на идеи за национално обособяване и оттам – за собствена държава. Но веднъж възприети, тези идеи намират мощен съюзник в лицето на западната култура.)

Не бива, разбира се, да преувеличаваме значението на тези балкански особености. Цивилизационните различия остават, средната класа е достатъчно малка и извън нея съществуват огромни маси от предимно селско население, слабо засегнато от западното влияние, както и интелигенция, част от която направо изповядва идеите на руската си посестрима. Всичко това си казва думата по-късно, когато болшевизма навлиза през границите им, поднесен на върховете на руските щикове.