Приятна вечеря с унифициран национален кашкавал

В прясното мляко слагали сухо. В киселото мляко наливали сода каустик. В сиренето разбърквали палмово масло. В салама имало големи парчета лой. В кренвиршите изобщо нямало месо.

Това са главните новини, които извират от всички вестници  и телевизии през последните една-две седмици. Непрекъснато текат интервюта с доценти и професори по медицина и хранене, които ни обясняват ту че това е особено вредно, ту че не е вредно, но все пак трябва да е обозначено на опаковката, ту че най-вероятно е вредно, но не били правили досега изследвания по въпроса. Млади майки разтреперано обясняват на телевизионни водещи как децата им или са се отровили, или тъкмо да се отровят, сякаш ръката на съдбата се намесила и родителите забелязали вредната или направо отровна храна. Цяло село се разболяло от трихинелоза (или както там се казва тази ужасна болест), защото си направили суджуци от дивеч, който не бил минал на санитарен контрол при правилния ветиринарен доктор.

Като контрапункт ни показват репортажи и снимки от идилични селски къщи, в които старата домакиня от петдесет години не си била купувала кисело мляко, защото си квасела сама надоеното от домашната крава млекце, а дъщерите и внучките и пазели като съкровище закваската, от която се получавало това прекрасно и най-неподправено българско кисело мляко. Медопроизводител на преклонна възраст подробно ни обяснява как се грижи за пчелите всеки божи ден и колко прекрасен е медът му в сравнение с купешкия от кварталния супермаркет, в който можело и изобщо да няма пчелни продукти.

Ако сте забелязали, цялата тази истерия започна някъде след средата на януари. Като че ли преди тази дата сме яли само идеалните сирена и колбаси, като че ли миналата година никой не е слагал в тях палмово масло, лой или пък други неясни добавки. Нека само да си припомним преди колко години тръгна по медиите рекламата за кренвиршите Сачи  - „Кренвирши от месо!” – с което недвусмислено ни се обявяваше, че останалите кренвирши, включително и другите търговски марки на същия производител, изобщо не са направени от месо, а явно от нещо друго. Да сте чували през тези години някоя организация на потребителите да вдигне сериозен шум по въпроса? Да сте били свидетели как службите на земеделското и здравното министерство правят редовни проверки и наказват и затварят нередовните производители. Тъкмо обратното, оказа се тия дни, че в цялята ни мила родина изобщо няма нито една лаборатория, която да може да определя състава на сиренето и салама.

И ето ти изведнъж – истерия. Когато започне нещо толкова масово и целенасочено да се тиражира в медиите, винаги започвам да си задавам определени въпроси, от които се надявам да сглобя цялостната картинка.

Пръвият въпрос е: Защо точно сега?

Защото след Нова година, когато свърши голямото пазаруване за празниците, се оказва, че само през януари продажбите на хранителни стоки са намалели с 20 на сто. Колкото повече се развива и задълбочава кризата, очевидно ще спада и покупателната способност на българина и продажбите на мляко, сирене и колбаси. При недоимъка е напълно вероятно все повече хора да се ориентират към най-евтините продукти и да загърбят вероятно по-качествените, но със сигурност по-скъпи такива.

Вторият въпрос е: Кой има интерес?

Видно е веднага, щом влезе човек в супермаркета, че в днешна България има твърде много производители на хранителни стоки. Стотици са мандрите, които произвеждат сирене и кашкавал, също така стотици са и цеховете за салами и други колбаси. Едни са големи и могъщи, с десетки цехове и фабрики, но и с много влияние и участие в управителните органи на съответните браншови асоциации и сдружения, другите са малки и беззащитни, с по една мандра или цехче и без глас в „обществения” дебат. Тук съм длъжен да направя уточнението, че не съществува никаква пряка зависимост между количеството, което един производител изпраща на пазара, и качеството на продукта му. Това си остава въпрос на съвестта и морала на чорбаджията, бил той голям или малък. Така че въпросът с интереса очевидно е свързан с оставането или изчезването от пазара по време на кризата.

Третият въпрос е: Как се реализира интересът?

 Тук трябваше малко да се поровя и да се почудя, докато не видях следното съобщение:

„Да бъде въведен унифициран национален стандарт за български млечни продукти, които ще притежават и съответния знак. За това са се споразумели Асоциацията на млекопреработвателите и Националната ветеринарно-медицинска служба. Сирене, кашкавал и кисело мляко с подобно отличително лого ще се появят на българския пазар, след като критериите за качество на продуктите бъдат одобрени от Агенцията по стандартизация. ... От Асоциацията на млекопреработвателите се ангажираха още да бъде изготвен списък на тези фирми, които произвеждат качествени български млечни продукти. Целта е да се улесни потребителят и в същото време да се идентифицират фирмите, които произвеждат качествена стока.... Посочено бе още, че килограм качествено българско сирене не може да струва по-малко от 7 лв., а качественият кашкавал – по-малко от 10 лв. за килограм.  ” (Econ.bg)

Светна ли ти и на теб в главата лампичката, уважаеми читателю на „Хасковска Марица”? Всичко си дойде на мястото. „Добрите” ще кажат кои са „лошите”, ще ги махнат от пазара и след това ще ти обяснят, че това са цените, не може по-евтино, защото трябва да отговаря на унифицирания национален стандарт.

Приятна вечеря!

Блогът на Александър Божков Музика за душата - http://albosh.blog.bg/