Свободата днес и тук 01 Юли 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО - статия шеста

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселин Кандимиров

ЕДИН ОРИГИНАЛЕН БЪЛГАРСКИ ОТГОВОР

 

На Българския земеделски народен съюз, донякъде по волята на случая, се пада  възможността да изиграе ролята на нещо повече от обикновена селска партия, каквито има много по света. Неговата идеология и управленска практика ни дават основание да го определим като опит за оригинален български отговор на същото предизвикателство, на което други се опитват да отговорят посредством социализма. В този отговор има много заето от марксизма: земеделците отхвърлят многопартийната система, провъзгласяват собствена класа-хегемон – селяните, и по подобие на болшевишката диктатура на пролетариата Стамболийски опитва да наложи диктатура на селячеството. Те се стараят да създадат у своите последователи така необходимото чувство за историческа изключителност и първопроходство. Постоянно се подчертава, че земеделското движение води обществото по нов път, без да се уточнява неговия маршрут и крайна точка.

В това има известна логика, поне не по-малко, отколкото в социализма. Селяните в България, за разлика от пролетариата, който е незначително малцинство и се отъждествява с непривлекателната  градска беднота, са над четири пети от населението. Стамболийски смята селянина за универсално същество: той може да произвежда сам своята храна, облекло, жилище, сечива, изкуство, притежава медицински познания и дори може да предсказва времето.

Българският селянин заслужава това специално отношение. Нека само припомним как го описва Йовков, или, ако сме подозрителни към домашните източници, да цитираме думите на американският посланик в България Ханс Шумейкър, казани през 1931:

„...в едно ветровито утро аз се отправих нагоре по хълма, за да видя открития пазар  и да получа едно последно впечатление от българските селяни – „ударните групи” на българската цивилизация. (...) Те бяха тук, с всичките си черти, от които съм се възхищавал най-много – тяхната сурова сила, тяхното непоколебимо спокойствие, търпение, безпристрастност, тяхната физическа хубост. Всяка страна, в която мнозинството от населението се състои от такива запазени хора, разполага с един фонд от безценно богатство.”

Обратната страна на тази картина е, че селяните не са съсловието на бъдещето. Докато социализмът примамва въображението с обещания технологичен рай, земеделците предлагат неясния земеделски идеал за свят, съставен от дребни селски собственици... и изобилие от добитък? Болшевизмът притежава ясна  (макар и нереалистична) цел - световно господство. Каква е крайната цел на земеделското движение не е ясно. Техните политически противници иронично формулират цялата им политическа идеология в едно изречение: „Напред вървете и не се цепете!”

Това е причината земеделската утопия да не притежава универсалната привлекателност на социалистическата. Опитът тя да се наложи като български отговор на разглежданото от нас предизвикателството е неуспешен. Още докато Стамболийски е водач в партията в нея се набелязват линии на напрежение. След неговата смърт тя се разцепва необратимо и никога вече не може да претендира за властта. Последната си важна роля в българската история земеделската партия изиграва, когато става основа на антикомунистическата съпротива след 1944.

А „безценното богатство”, за което говори Шумейкър, след тази дата бива безсмислено унищожено. Селянинът е естествен враг на комунизма, но при срещата си с него е обречен. Причината е в това, че при цялата си красота, селската култура е вторична спрямо градската, и като такава е крехка и уязвима. Лишен от земята си и преселен в града, селянинът се разделя с културата си изключително лесно и се превръща в нещо като социална глина, от която неговият палач не пропуска да извае лумпен. Така болшевизмът постига две цели с един удар – премахва своя враг и го превръща в суровина за собственото си възпроизводство.

 

БОЛШЕВИЗАЦИЯТА

 

В нашето изследване стигнахме до някои важни изводи: че болшевизмът е отчаян втори опит на руското общество да отговори на западното предизвикателство посредством идеите на социализма, че православните общества на Балканите са значително по-неподатливи на влиянието на социализма от руското, и че България не прави изключение от тях. Бихме могли да допуснем, че към средата на 20 век я очаква едно значително по-спокойно развитие.

Историята, обаче, е решила друго. Балканите, заедно с част от останалата Източна Европа са болшевизирани насилствено. Във всички страни от Източна Европа съветската окупация създава еднотипни комунистически режими. Но, както казахме по-горе, отношението към тези режими и съпротивата срещу тях е различна от двете страни на упоменатата цивилизационна граница.

На изток от нея продължават да действуват двете черти на социализма, които го правят привлекателен за големи части от населението. Антикомунизмът в тези страни се подхранва от не идеологически причини: репресиите на властта, ограничения достъп до постиженията на западната култура и технология, ограничаването на националния суверенитет и пр. Само в малка част от населението – главно интелектуалци и представители на това, което е било по-рано средна класа – антикомунизмът е на идеологическа основа. Следователно, тук можем да говорим за предимно битов, а не принципен антикомунизъм.

Съвсем друго е положението на запад от тази граница. Както казахме, един тамошен жител е приобщен към цивилизацията си по рождение и не изпитва нужда от неин заместител. Както и не притежава чувство за непълноценност спрямо нея, от което да бъде освобождаван. За него комунистическият режим е само и изцяло бедствие, към което се прибавя и загубата на национален суверенитет. Комунизмът среща подкрепа само у свързаните с властта интелектуалци и сред най-изостаналите, лумпенизирани части на обществото. Тук антикомунизмът е главно на идеологическа основа.

Това определя и характера на антикомунистическата съпротива. В България тя е активна в началото на болшевизацията и е най-силна, когато започва насилственото отнемане на земята на селяните – това е така нареченото горянско движение. Не случайно главната политическа сила, стояща зад съпротивата, е Земеделския съюз. В началото на 50-те години въоръжената борба затихва. Подобна по характер и мащаби е и антикомунистическата съпротива в Румъния. Докато в страна като Полша, съпротивата съществува както в началото на съветизацията, когато Армия Крайова просто продължава войната, водена дотогава срещу германците, така и периодически избухва наново след всяко потушаване, докато завърши с успех. Очевидно, в такава страна болшевишки режим може да се задържи само ако е крепен от външна сила.

 

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional