Благородството эадължава, членството в ЕС- също

Датата 7 ноември е натоварена с много повече събития, отколкото човек би посочил в някоя кръстословица.

Десетилетия наред в НР България тя се отбелязваше с манифестации в угода на съветския национален празник, макар на същия този ден да се е състояла една от най – важните ( ако не и най – важната) битки за оцеляването ни като новородена в европейския кувьоз нация.

Няма да преразказвам известните факти около сливнишката епопея, когато на 7 ноември 1885 г. българската 7 годишна войска побеждава сръбската близо 100 годишна такава. По тази начин извоюва правото на българите да се утвърдят като самостоятелен фактор в европейската политика ( въпреки съпротивата на Русия, поощрила сръбския крал Милан да нападне българите в гръб заради тяхното непослушание, изразено в обединението им на 6 септември същата година).

Интересното е, че на 7 ноември, но 2009 г., сръбският външен министър Вук Йеремич направи най – категоричната досега заявка на Белград за желанието на Сърбия да се присъедини към ЕС.

Ами сега? Къде сме ние?

Казусът с Македония и нейната кандидатура ще ни се види песен. Да не конкретизирам каква. Между „сръбското” и „ македонските” песни ми е трудно да направя достоен избор по отношение на кръчмарската ни традиция ( макар и да клоня определено към юнашкия патос на „македонско девойче”, ако трябва да избирам ).

При всичките си натрупани през последните 10-15 години международни негативи, Сърбия е сериозен играч Има повече застъпници в Европа, отколкото България. Да спомена само Франция. Тя дори показа, че е готова да се скара с Холандия заради сръбското членство. Нищо подобно не ни се е случвало със сериозен европейски защитник на нашата кауза през този век – за миналия не ми се говори ( макар да се справям с немския , поне говоримо).

България, обременена с трудни ( меко казано) отношения със съседката си, трябва много добре да си изиграе картите на фактор, от който сръбското членство НАИСТИНА зависи. ЕС не е Варшавски договор, или СИВ – мнението на всеки , колкото и да е малък, понякога дори жалък, важи по устав.

В смисъл, че този път трябва да се представим на европейско, а не на балканско ниво.

Бих се изненадал ( приятно) ако желанието Румяна Желева да получи ресора „разширяване” като част от правителството на Барозу се осъществи. Както и да го погледнеш, в такъв важен за съдбата на региона момент, настойническата роля на български еврокомисар по разширяването може да бъде много важен инструмент за закърпване на доста протъркания ни престиж.

Но, откровено казано, май ще трябва се радвам, ако Барозу изобщо приеме г-жа Желева за част от своя екип.

Вярно, при Сливница българските герои насмитат сръбските нашественици. Но това е история – тя трябва де се знае, но не и да бъде употребявана като криво разбрана интерпретация на приказката „Сливи за смет”.

Време е да се издигнем на висотата на клубовете ЕС и НАТО, в които членуваме именно поради факта, че към нас подходиха като към съседи, на които трябва да бъде шанс в името на цивилизованото съжителство.