коментар

И все пак ЕДИН ги е водил през пустинята! И там е имало недоволни, имало е съмнения в правотата на пътя по който са поели, НО в края на краищата ТОЙ ги е водил и ги е извел към свобода и проспиритет на племето, а не за собственото си и на приближените му облагодетелстване, както се получи при нас! Има разлика нали?
И ние тук си избирахме водачи и им вярвахме. Убеждаваха ни, че ще потекат реки от мед и вино, но уви, потекоха и текат, но само към тях! Едни се оказаха мижитурки, други продажни ченгета, а трети най-обикновенни мошенници, крадци и разбойници. Имената и делата им всеки ден излизат наяве в една или друга далавера, в едно или друго закононарушение, включително и т.н. ни "водачи"!!!
Сега племето повярва отново в силата на един водач и да "помага господ" да не бъде излъгано отново, а виновните да получат заслуженото си!!!
                                           Атанас Василев (от форума на сайта svobodata.com)

Г-н Сугарев,
Искам да ви уверя, че ви уважавам и вие сте един от малкото бивши сини лидери, към които все още изпитвам някакво доверие. И все пак искам да поспоря с някои ваши тези в последните ви статии, на тема защо са толкова жалки резултатите от прехода в България, защото смятам, че са дълбоко неверни.
Смятам, че Преходът в България беше осъществен от социализъм към олигархичен капитализъм, като мястото на олигархията беше заето от бившата комунистическа номенклатура и върхушката на ДС.  По това сигурно няма да имаме големи разногласия или ако възникнат, те ще бъдат незначителни. Различаваме се в мнението си за причините за това, което се случи. Вие в статията си „Пустинята на българския преход – статия първа” казвате: „… от кого зависи това да е така? Защо Унгария, Чехия и Полша все пак стигнаха до някакви благоприлични резултати, а ние го докарахме доникъде? Кой ни е виновен за това – международното положение ли? Или – ако преведа този въпрос в българския код от ценности: защо в Словения средната заплата е 1200 евро, а у нас към шест пъти по-малко?”
Г-н Сугарев, според вас излиза, че вината сякаш е на българския народ.  Ако погледнем по-надълбоко обаче ще видим, че вината не е негова. Именно за това искам да поспоря с вас. Моята теза е: не е виновен българският народ за резултатите от прехода, много по-виновен е българския „демократичен” елит, който го лъга в продължение на 20 години и преследваше в по-голямата си част лично облагодетелстване. Сигурно вие ще кажете, че българският народ е виновен за това, че не е направил верния избор, че не е избрал правилните хора? А кой беше правилния избор? Кого трябваше да избере българския народ, за да не сгреши? Той можеше да избира между Желев, Филип Димитров (който се оказа безсилен да се пребори с трудностите и който избяга, и абдикира от задълженията си и в началото на 90-те с абсолютно ненужния и глупав ход да иска вот на доверие – и сега пак избяга – от миналия парламент вместо да се бори да извади СДС от тежката ситуация в която се намира), Филип Димитров, който даде властта в СДС на Костов, между самия Костов и Симеон? Кого точно трябваше да избере българският народ и не го избра? Някой от тях или някой от безбройните други дребни лидерчета, които се въртяха около тях като гладно куче обикаля около месарница? Малцина бяха безсребрениците като вас и Любомир Собаджиев. Но и вие не вдигнахте тогава тревога, защото като нас тогава вярвахте, на тези които после ни измамиха. Българският народ даде шанс на всички, повярва на обещанията за демокрация на всички тях, но всички те го излъгаха. Никой не изпълни обещанията, с които дойде на власт. Е, кой е виновен, излъганата жертва или този който го е излъгал? И можете ли да посочите, кого трябваше да избере българския народ, за да не го излъжат? Имал ли е той изобщо избор? Надявам се, да не стигнете дотам да твърдите, че не крадецът е виновен, а този който се е оставил да го окрадат! Защото преди време, когато ми окрадоха апартамента и извиках полиция, те дойдоха и интелигентно ми обясниха, че аз съм си виновен, че не съм се бил подсигурил достатъчно и въпреки желязната врата, бравата можела да бъде едва ли не като на сейфа със златния резерв на БНБ, и понеже не била такава, аз съм виновен. Полицията обаче за какво е тогава? Каква е ролята на полицията в обществото – нали да хващат престъпниците? Защо не си я изпълняват, ами ни обясняват, че ние  сами трябва да се пазим!? Че ние сме виновните?! И как може вратите на къщите в САЩ да са стъклени и да няма кражби или ако има полицията да хваща крадците? А у нас да ти обясняват, че ти си си виновен!
Елитът, също както и полицията, има своите задължения! Неговата роля е да управлява държавата, да изпълнява обещанията, с които е дошъл на власт. Българският демократичен елит не изпълни своите задължения и обещанията, които даде на хората. Българският народ искаше свобода и гласува за свободата, но беше измамен от хората, на които повярва. Виновен ли е българският народ, че след като гласува за СДС на първите демократични избори, Желев прие фалшифицирането на изборите, което направиха комунистите с повече от 600 000 гласа, и никой, ама никоя друг от останалите лидерите на СДС не призова към бунт. Е, все пак се бяха сдобили с депутатски кресла, нали? Виновен ли е за това българският народ? Или може ли беше виновен когато със стачки и протести свали Луканов от власт? Или може би беше виновен, когато отново със стачки и протести свали Виденов и избра Иван Костов. А и кого друг да избере? Каква беше алтернативата на Костов през 1997 година? Кого трябваше да избере българският народ и каква е неговата вина, че повярва на човекът който се кълнеше по площадите: „Няма да ви излъжем!”  и все пак го излъга. Който заедно с всички викаше „Който не скача е ченге” и не само не разкри досиетата, но подари на ченгетата цялата българската икономика. Това е и истинската причина да не бъдат разкрити тогава досиетата – защото щеше да стане ясно, че приватизацията е само начин българската икономика да бъде дадена на ченгетата от ДС. Сега всичко е ясно, но е късно - икономиката вече е в техни ръце. Сега вече може да се отварят досиетата – след дъжд качулка. Виновен ли е българският народ, че нито един български кредитен милионер не беше осъден, нито тези, които ограбиха банките по Жанвиденово време? Нима не го е искал? Нима не с тази надежда избра Иван Костов? (Сега пак със същата надежда избра Бойко Борисов. Дано той да не го излъже, както го излъга Костов.) Виновен ли е българският народ, че тъй нареченият „демократичен” елит се продаде на комунистическата номенклатура и висшите ченгета от ДС или се оказа некадърен да им се противопостави? И най-смешното и жалкото е, че некадърните се оказаха единици, мнозинството бяха продажните. И ако у вас се роди желание да ми опонирате, че Костов е невинен, а виновен е българският народ, не ме слушайте мен, а извадете собственото си открито писмо до Иван Костов и го прочетете отново. Имате ли смелостта да го публикувате отново и отдолу да напишете, че българският „демократичен” елит е невинен, а виновен е българският народ? Нима е виновен българският народ, че повярва на Симеон, че ще го оправи за 800 дни? И какво друго можеше да направи, каква  друга възможност за избор имаше българския народ? Отново да избере Иван Костов, след като се разбра колко може да му вярва? Или да избере комунистите, наследниците на Живков и Жан Виденов? Или да избере обръчите от фирми на Ахмед Доган?! Какъв избор е имал българският народ?
Изборът му беше единствено да избяга от такива управници! И повече от един милион млади трудоспособни българи направиха този избор и заминаха в чужбина. Заминаха след като се убедиха, че в България включително и българският „демократичен” елит не предвижда да бъде създадена средна класа в страната, че място за тях в България няма! Всички те отидоха да се трудят в Испания, Гърция, Германия – изобщо в цяла Европа, та стигнаха чак до Канада и САЩ. Днес в Чикаго живеят повече българи отколкото в градове като Велико Търново или Враца. Цели области в България се обезлюдиха! Защо г-н Сугарев? Дали защото те не приемат свободата и пазарната икономика? Тогава те щяха заминат не в Америка и Западна Европа (та дори и в една Чехия - там също живеят много българи), а щяха да  заминат за Русия или за Китай.
Вие обаче пишете, че българският народ се: „… страхува да носи отговорността за всички свои действия, страхува се сам да определя своето бъдеще – и иска друг някой да поеме вместо него тази отговорност. Иска друг някой да му каже какво да прави, накъде да върви, кое е добро и кое е зло, кое е правилно и кое – неправилно; иска друг някой да определя моралните граници на неговото съществуване, да възнаграждава и да наказва.
Това е и истинската причина да предпочита мизерното си битие при комунизма, когато всички бяха еднакво нищи и еднакво безправни – пред сегашното битие в свободата, където има много потенциални шансове – но за да постигнеш нещо, трябва да можеш, трябва да искаш, трябва да вярваш в себе си.” 
Тази ваша теза е твърде литературна. Това е тезата за свободата на Великият инквизитор от „Легендата за Великия инквизитор” от романа на Фьодор Достоевски – „Братя Карамазови”. Или по-точно това са думи на Великия инквизитор, който има претенцията, че изразява виждането на обикновените хора за свободата. Струва ми се, че големият писател не случайно е сложил тези думи именно в устата на Великия инквизитор, защото само Великия инквизитор може да си представя така виждането за свободата на обикновените хора.  Или още по-точно именно той би искал такова да бъде тяхното виждане за свободата и да им внуши, че това е то тяхното виждане за свободата.
Не смятам, че вие играете ролята на Великия инквизитор, вярвам във вашата искреност и почтеност, но фактът си е факт – вашата теза, която според мен е дълбоко невярна, почти напълно съвпада с тезата на Великия инквизитор.
Това, че вашата теза е дълбоко невярна, според мен доказват именно тези над един милион българи, които напусната България, без да се страхуват от живота в чужбина, който трябваше да започнат от нула на голо място, направиха го защото искаха те сами да носят отговорността за всички свои действия, искаха не лъжливи и крадливи политици, а те сами да определя своето бъдеще – не искаха някой друг с задкулисни машинации и нечестни комбинации да определя съдбата им, а сами да поемат вместо него тази отговорност. He искаха друг някой да им казва какво да правят и накъде да вървят, кое е добро и кое е зло, кое е правилно и кое – неправилно; не искаха друг някой да определя моралните граници на тяхното съществуване, да възнаграждава и да наказва. Именно защото не искаха всичко това те напуснаха България с нейния „демократичен” елит, който ги излъга и на който много му се искаше те да бъдат именно такива слаби и заблудени, каквито искаше те да бъдат и Великия инквизитор.
Не съм съгласен и с друга ваша теза. „…дебатът за миналото е жертва на медиите: „Те (медиите – б.а.) го разиграха не като преход от тоталитарно към демократично общество, а като преход от идеологическо към консумативно общество”. Тук вие цитирате във вашата статия едно мнение на Георги Лозанов след което го перифразирате като изказвате вашата теза: „Казано на прост език, вместо да приобщават хората към ценностите на демокрацията, медиите са им говорили за ядене и пиене – любимите на българите критерии за истина”.  Ето това последното, което си е чисто ваше допълнение, че яденето и пиенето са – „любимите на българите критерии за истина” е клевета срещу българския народ. Много му се иска на Великия инквизитор това да е вярно, затова и се опитва да ни го внуши чрез медиите. Учудвам се,  г-н Сугарев, че българските медиите и кукловодите на прехода са успели тъкмо на вас да внушат, че това са „любимите на българите критерии за истина”. Може би това да са любимите критерии на някои от обитателите на ромските гета, които гласуват за когото им кажат техните лидери (за по 5 кебапчета и една бира преди години и за по 30-50 лева днес). Но това не са любимите на критерии за истина на българския народ, който не се подаде, нито на обещанията за ядене и пиене на братя Галеви в Дупница нито на тези на Христо Ковачки за работа или напротив заплахи за уволнения и ги остави извън парламента. Нека само отбележим, че „демократичния” елит не направи нищо за създаването на средна класа в България, защото сценария беше да се лумпенизира подобно на циганите целия български народ, за да може да бъде и той да бъде манипулиран като циганите от гетата. И след като бъде лумпенизиран българският народ кукловодите на Прехода наистина да направят яденето и пиенето любимите на българите критерии за истина. Само че въпреки всичко българският Велик инквизитор не успя да направи това с българския народ.
Българският народ гласува за Бойко Борисов не защото той му обещаваше ядене и пиене, а защото искаше справедливост и честни правила. Това не означава, че не може да бъде излъган за поред път. Но ако това стане няма да бъде виновен той – българският народ, защото той направи своя избор за честна и справедлива игра, виновен ще бъде отново тези който е излъгал, че е новия български демократичен елит. Пиша за първи път демократичен елит без кавички, защото ми се иска този път българският народ да не бъде излъган.
Защото за пореден път българският народ направи най-добрия от всички възможни избори. Отново за пореден път българският народ нямаше друг избор, освен този който направи. Кого друг можеше да избере, освен Бойко Борисов? А може би именно това е същността на този сценарий на комунистическата номенклатура и ченгетата от ДС, в който ние живеем през последните 20 години? Всеки път, когато търпението на българския народ стигне своя край, кукловодите да му подхвърлят като сламка някой „Спасител” (я Желев, я Костов, я Царя, я сега Бойко), за да не избягат всички в чужбина, като онези над един милион българи, които вече го направиха като избраха свободата.
И пак ще попитам: „Виновен ли е българският народ, че тръгваше след поредния Лъжеспасител след като истинския го нямаше?” Българският народ може да е виновен единствено, ако истинския Спасител е бил тук, а той го отхвърлил и е тръгнал след Лъжеспасителя. Но не може да е виновен този, който не е имал избор!
Онзи истинският Спасител се обръща на едно място в „Новия Завет” към апостолите (цитирам по памет) „Вие сте солта на земята и горко, ако солта престане да бъде солена”. Това е трагедията на България, че тези които трябваше да бъдат „солта на земята”, апостолите, водачите на нацията, елита се провали и би било огромен цинизъм, ако днес, 20 години по-късно, същия този провалил се елит се опита да обясни трагичните резултати от прехода с незрелостта на българския народ и да  прехвърли своите провали върху българския народ, който понесе най-жестоките последици от продажността и некадърността на своя „демократичен” елит.
P.S. Едно уточнение, когато употребявам думите „български народ” имам предвид по-голямата част от него, тоест по-голямата част от „електората”,  както цинично го наричат днешните политици, а когато употребявам думите „демократичен” елит имам предвид тези, които претендираха за мястото на водачи на нацията и които ни управляваха наред с комунистите през последните 20 години, като ни уверяваха, че те са нещо не просто различно, а направо противоположно на комунистите и целта им е да изградим едно модерно и проспериращо общество от западно-европейски тип.
               Петър Здравков
 

Писмо от Петър Эдравков до Едвин Сугарев

Г-н Сугарев,

прочетох във
вашата статия „Пустинята на българския преход – статия
първа”, че търсенето на причините за трагичните резултати от българския преход
е: „…целта на
започнатата тук серия публикации, с които се надяваме да предизвикаме сериозна
дискусия сред нашите читатели – като предварително обявяваме, че всяко разумно
и добре обосновано мнение, което те изпратят на нашия адрес [email protected], ще бъде публикувано като
статия в нашата рубрика “България утре”. Наистина някои ваши тези за
причините за провала на Прехода събудиха у мен дълбоко несъгласие и ме
подтикнаха да напиша своеобразен памфлет срещу тези мнения, които съм чувал и друг
път. Може би изречени от вас в навечерието на 10 ноември, тези възгледи ме
провокираха в по-голяма степен от друг път, защото не съм допускал, че и вие,
човек който уважавам от години, можете да ги споделяте. Може би, това  е причината, освен самият жанр на памфлета, да
бъда малко по-емоционален, отколкото би трябвало, и да се обръщам директно към
вас, макар че докато пишех постоянно да си мислех за други хора, от които съм
чувал подобни мнения, и които уважавам много по-малко отколкото вас.  Може би съм несправедлив в упреците, които ви
отправям в моя текст, и най-вече за сравнението с Великия инквизитор, но както
казвам и в самия текст на памфлета ни най-малко не смятам, че вие лично приличате
на този образ или играете неговата роля, просто бях поразен от съвпадението на неговите
възгледи с изказаните мисли във вашата статия, факт който не можех да подмина.
Съзнавам този недостатък на текста си и ви поднасям извиненията си, но не знам
как да го поправя. Затова ви го изпращам в автентичния му вид, а вие можете заедно
с него да публикувате и това мое писмо, което да изясни моето истинско
отношение към вас и че зад обръщението, г-н Сугарев, аз виждам и други хора, които
изразяват подобни мнения, но не публично и писмено, както вие сте направил това
в блога си и затова не бих могъл да ги цитирам.

Все пак се
надявам да прецените, че този мой текст, в който изразявам и обосновавам мнението
си за това, защо преходът в България стана по този начин, да бъде публикуван и да стане част от общата дискудия.

                  С уважение: Петър Здравков