Грешката на преэидента

Този път др. Седефчов наистина сам си го вкара – таралежа в гащите, де...

Веднъж вече му се размина, когато обвини Бойко Борисов, че като поставял под съмнение руските енергийни проекти бил работил против националния интерес. Бойко веднага го отнесе като бръмбар – сламка, но му се размина, защото обвинението беше направено по прекалено страхлив начин. Публикува си човекът статия в сайта на президентството. Имам си президентство, публикувам си...

Този път обаче Гоце се разскача съвсем публично, провокативно и шумно. Нямаше начин отсреща пак да махнат с ръка: „Да си пише статийките на сайтчето...” А и тоя път посланието беше прекалено отчетливо. Както правилно отбеляза Иван Костов, върховният главнокомандващ просто иска да покрие мафията във властта – онази мафия, която той и неговите другари крепяха по всячески начини, нарушаващи нормите дори на елементарното приличие. Да не говорим за по-сложни неща, като например да показват среден пръст на ЕС, когато от Брюксел искат присъди за крадливи Седефчови съветници.

На някакво елементарно, детинско ниво разбирам, защо Гоце ги прави тия неща. От цялата червено-депесарска клика, само той в момента има власт. Някак му се полага – а и сигурно неговите червено-депесарски приятели непрекъснато му напомнят, че му се полага – той да влезе в битка със сегашното правителство.

Това обаче е наистина детинско, защото Станишев вече влезе в единоборство с Борисов. И всички видяхме, какво му се случи на др. Дмитриевич. Защо тогава Сирищникът повтаря същата грешка?

Вариантите, както винаги, са няколко. Единият и най-вероятен – повярвал си е. След два мандата президентстване и пребиваване все в челната тройка на народните любимци, Първанов може би смята, че е наистина някакъв президент от типа на дьо Гол, пред когото всички треперят.

Вторият и пак много вероятен вариант е – от природна глупост. Повечето политически глупости у нас са точно от това – от глупост. Пример: напъването на Станишев да се бори с Борисов точно там, където Борисов е на свой терен, в медиите.

Третото възможно обяснение за странното поведение на президента е, че няма друг ход. Притискат го да скочи, за да свърши работа на някакви хора, комуто той дължи прекалено много и не може да откаже. Дори – да изгори като една пеперуда в пламъците на запалена факла.
Има и четвърто. От години Първанов ревностно се бори за титлата „човекът на Кремъл в София”. С отпадането на Станишев и Овчаров, други претенденти просто не останаха. И сега може би Първанов скача, за да оправдае доверието на руските другари. Да се изпречи на пътя на правителството и го върне обратно в кошарата на руските интереси.

А най-вероятно е някаква комбинация. Например, руснаците му казват: „Абе ти като наше момче, я скочи срещу правителството, че точно ти ни обеща „голям шлем” и бизнес за милиарди, за сметка на вашите крепостни. Е, ако сега не можеш да ни доставиш тоя голям шлем – нали се сещаш, какво му се случи на другаря Луканов, който ни обеща нещо, което после не можеше да изпълни?”. И нашият хубостник, вместо да се сети, че е върховен главнокомандващ на суверенна държава, която лесно може да го защити, ако си признае – тръгва по най-глупавия начин да се жертва заради Путин. Или наистина е толкова глупав, та си мисли, че тая война може да я спечели.

При всички положения Седефчов прекали и този път трябва да бъде свален и позорно натирен. Да се надяваме, че ДСБ и Атака, които вече го искат импийчнат, ще свършат работа и ще убедят ГЕРБ да го разкара.