10 ноември 1989: БЕШЕ НИ ПИСНАЛО ОТ ТЪПОТИИ

Пламен Асенов, политически коментатор за България на радио SBS, Мелбърн, Австралия – специално за в. “Марица”, Пловдив 

След падането на Желязната завеса, част от което беше и срутването на комунизма в България, споровете около това какво всъщност се случи на датата 10 ноември 1989 г. продължават. Но вместо дебела книга по въпроса, в момента предпочитам да представя някои лични спомени и документи от преди 20 години. Тогава живеех и работех като журналист в Кърджали, но въпреки местната специфика, спомените носят духа и аромата на атмосферата в цялата страна по онова време.   

ИЗ ЕДИН СТАР ДНЕВНИК /1988 – 1989 г./ 

13 април 1988 г: Всеки ден на човек му се струва, че – край, демагогията е достигнала предела си, няма накъде по-нататък и всичко ще се разпадне, за да намери после точното си място. Но нищо такова не става. Всеки ден се сервират нови и нови изненади. Последният хит е, че нашето “преустройство” не е като съветската “перестройка”, поради специфичните условия в България. Че има специфики съм съгласен, но че може да се прави преустройство без гласност…..

Дълъг и сложен е въпросът за гласността. Някои казват – гласност за истината. Но кой има монопол над истината?…..Малко нелепо е човек в края на ХХ век да се вълнува при осъзнаването на елементарните принципи на демокрацията, но изглежда на нашето общество отново му предстои “да открива Америка”. Стига някой междувременно отново да не я закрие.

………………………………………………………………………………………………

Простимо ли е сега за един журналист, който се смята за честен човек, да мълчи? Утеха ли е мисълта, че някои и толкова не правят? Липсата /и невъзможността да се получи/ на пълна и точна информация по наистина важните въпроси, глупавите и тесногръди ръководители на редакцията, наличието на цензура без официална цензура и още куп други неща са някакво обяснение. Но съвестта, моята лична съвест приема ли ги като достатъчни за оправдание? Отговорът е – не. Но какво да направя? Единственият начин да не се пръсна от вътрешно напрежение е да напиша това, което мисля. Достатъчно ли е? Навярно временно….. 

14 април 1988 г: Нормално и естествено би било Сталин и компания да бъдат осъдени за престъпления срещу човечеството. Като казвам това нямам предвид само унищожените и репресирани милиони хора в Съветския съюз. “Моделът” на социализъм, който той създаде и който, с леки козметики действаше доскоро в Съюза, а действа и досега у нас, самият този модел е античовешки, той създаде цели дефектни поколения. Не искам в никакъв случай да кажа, че баща ми и майка ми например са второ качество хора, че не знаят що е етика и т.н. Но категорично казвам, че са хора с неразвити и неосъществени /в индивидуален план/ и нереализирани /в обществен план/ потенциални възможности. Моето поколение, макар и много по-свободно вътрешно, също е “дефектно”. Понякога се питам защо едни се раждат тук, други там, трети – другаде. 

20 април 1988 г: Из “Докладна записка на Т. Живков”: “Активизират се немалко “бивши” хора…..Първичните партийни организации да се освободят от демагози и разложили се хора…..”

Това много прилича на сталиновата теза за засилване на класовата борба – оправданието за репресии. Чух вече слухове за арести в София. Дори да не са верни, какво друго ти остава, освен да имаш едно на ум. Напоследък повечето, да не кажа – всички, слухове се потвърждават. Но въпросът ми беше за формулировките – бивши, демагози, разложили се. Сякаш говорят за себе си, а те ги използват за хора будни, неспокойни и може би честни. Удобни формулировки против неудобните. 

2 юни 1989 г: След 1984 г. /визира се началото на тъй наречения “възродителен процес” – б.а./ някой прие затихването за окончателно разрешаване – проява на свойствения за нашата политика волунтаризъм. И сега, през май, при малко по-сериозно изплуване отново на въпроса, се стигна до жертви, което показва не силата, а слабостта на властите. Започналите мирни демонстрации бяха предотвратени или разпръснати със сила, което доведе до ескалация на напрежението…..Главната опасност е, че националният въпрос в момента се използва, за да бъде задушен процесът на демократизация. Фактът, че същите обвинения и методи на действие, които се прилагат спрямо активистите на малцинството се прилагат и спрямо независимите демократични движения в страната, е красноречив.

…………………………………………………………………………………………….

Какво става с Пламен /Даракчиев – б.а./? Дано не са го арестували. Декларацията на “Подкрепа” снощи по “Свободна Европа” беше сдържана, разумна, демонстрираше /след ареста на Тренчев/ сила, а не слабост…..

…………………………………………………………………………………………………

Денят на Ботев през тази година се използва за връх на шовинистична кампания от долнопробен тип. Живеем в съвсем друго време, в съвсем друга обстановка и използването на този ден като повод за национална вендета е срамно….. 

Дни по-късно, на неотбелязана дата: Както всяко значително обществено събитие, раждането на българската опозиция сега, след толкова години мълчание на цялото българско общество, е придружено с фолклорни мотиви.

Един образ от Казанлък всеки път, когато пийне някоя ракия повече, отива при д-р Тренчев и се записва в “Подкрепа”. На другия ден, като изтрезнее, отива пак и си изтегля молбата. След третия случай Тренчев му казва – виж какво, при нас човек може да си изтегля молбата до три пъти, подаде ли я четвърти път, остава завинаги член на профсъюза. И горкият човек оттогава не се е появявал.

В Михайловград /сега Монтана – б.а./ двама души основават “Партия на зелената маса” със социалдемократическа ориентация. Развиват и активна дейност – подават документи за регистрация в съда, същите документи предават и в посолството на САЩ, пишат и разпространяват позиви, но въпреки всичко си остават двама – председател и секретар на партията. Веднъж, след успешна акция по разпространяване на позиви, в дома на председателя идва човек от ДС и му подава дебел плик с думите: “Гражданино, изгубихте си позивите, проверете да не ви липсва някой”….. 

КАК УЧРЕДИХМЕ ОРГАНИЗАЦИЯТА “ЕКОМОСТ КЪРДЖАЛИ-СОФИЯ `89” 

През май 89-та година, току по времето, когато започнаха масови демонстрации на турците, принудили Живков да изгони над 300 хиляди от тях, с Благой Калъмов /преди няколко години той за известно време беше шеф на пловдивското “Енерго”/ и отец Иван Бонев /в момента архиерейски наместник на БПЦ за цяла Испания/, се опитахме да се свържем с някои от протестиращите турци, но не успяхме. Имахме нужда от заемане на активна позиция обаче и решихме да създадем неформална организация. Тогава, по ред причини, много на мода беше екологията. От една страна екологични проблеми наистина съществуваха и то сериозни. От друга – през есента в София трябваше да се проведе международен екофорум и се очакваше българските власти, поне до провеждането му, да проявяват повече търпимост към подобни наглеци като нас. Така че, нарекохме се Инициативен комитет и на моята многострадална пишеща машина подготвихме текст от осем страници, с основните нерешени екологични проблеми на Кърджали, а вписахме и редица принципи, по които ще се организира и действа групата. На 24 май Христина Калъмова наготви дроб-сърма и поканихме у тях разни приятили и познати, за да се запознаят с текста, евентуално да се включат в начинанието или поне да подкрепят основните искания. Доколкото си спомням, дроб-сърмата изядохме, разни неща изпихме, но никой от поканените не се присъедини. За сметка на това някой отърча до МВР и дни по-късно тримата ни привикаха /поотделно, но така, че да се засечем/ в отдел “Т”, терор, на ДС и проведоха с нас “оздравителни разговори”. Както стана ясно после, разговорите не се оказаха оздравителни нито за ченгетата, нито за нас, защото всеки продължи да си мисли и върши своето. А организацията така и никаква терористична дейност, свързана с екологията не разви, защото след броени дни започна изселването на турците и работите в България изобщо станаха други. 

МИТИНГЪТ ПРЕЗ НОЕМВРИ 

Малко след падането на Живков, митингът в София на 18 ноември 1989 г. ни вдъхнови да направим и ние нещо такова в Кърджали. Замислихме го с Мария Даракчиева, доколкото си спомням, пиехме бренди “Слънчев бряг” в онзи момент поради липса на друго. Калъмов и отецът Бонев бяха се запилели някъде по София, май при Пламен Даракчиев, но като се върнаха на другия ден, казахме им, те одобриха идеята и свикахме събрание – вече на практика трето, с повече хора. Третото събрание взе едно единствено решение – да се проведе четвърто събрание, като се поканят още повече хора. Най-спорният въпрос беше дали да се канят на митинга и  турци, които да изразят човешкия си протест срещу отнетите им права. Масата хора много се плашеха от тази възможност. Четвъртото събрание вече започна същинската работа – пак направихме Учредителен комитет и записахме в протокол разните решения, които взехме, без това за турците, което остана спорно. В този момент в дома на Даракчиеви, където се бяхме нагъчкали край една печка-чудо, се появи разплакана Надя Бонева и каза, че двама яки типа с големи ножове нахлули в тяхната къща и заплашили нея и децата, че ще ги заколят, задето мъжът и, православен свещеник, защитава турците. Е, събранието се разпадна, двете неизвестни лица, които си останаха неизвестни само на полицията, малко по-късно станаха активисти на националистическия ОКЗНИ /с консултант лицето Георги Първанов/, а митингът така и не се състоя.

Един бивш шеф на кърджалийската полиция после ми каза, че същата вечер те блокирали целия район и имали намерение да ни арестуват вкупом, но някой си по-умен човек от областната ДС в Хасково им казал да не ни правят насила герои. И правилно – щяха да ни направят насила. Ние всъщност никакви герои не бяхме, а най-обикновени хора, на които ми беше писнало от тъпотии.    

Блогът на Плавен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/