Пустинята на българския преход - статия пета и последна

Струва ми се, че изводът от всичко казано дотук – в статиите и постингите от проведената дискусия, просто се налага: българският преход към демокрация не е завършен.

Не е завършен, защото постигна формалните си цели, но не и същностната си сърцевина – да разкрепости и освободи българите, да ги превърне от поданици в граждани, да ги направи способни сами да определят съдбата си, да градят собственото си бъдеще.

Не е завършен – защото преходът от тоталитаризъм към демокрация няма как да бъде дело на асимет тоталитаристи; защото благодарение на постоянния, стратегически премислен саботаж от тяхна страна самият преход изгуби моралния си кредит, нравствения си фундамент, превърна се в уродлива пародия на самия себе си.

Нещо повече – редно е да се запитаме и дали изобщо е имало такъв. Самата терминология е сбъркана – в България нямаше преход към демокрация. Имаше прехвърляне на политическата власт на старата партокрация на икономически релси.

Това е всъщност сценария, който бе подготвен от мозъчните центрове на КГБ за целия Източен блок – и който някъде се провали (в Полша и Чехия например), някъде успя наполовина (в Румъния и Словакия) – а в България даде твърде близки до очакванията резултати. В резултат:

-         Бившите комунисти – и особено техните доверени лица от ДС, станаха новите капиталисти.

-         Голяма част от външния дълг на страната, натрупан в непосредствено преди падането на Берлинската стена, беше “усвоен” от подставени лица на комунистическата партия, превъртян през създадените от ДС задгранични дружества и върнат в страната, за да участва в приватизацията; същевременно бяха създадени ред пирамиди и кухи банки, чрез които през 1996 г. се осъществи вторичното ограбване на България – това на спестяванията на българските граждани.

-         Реалните реформи бяха разтеглени и замъглени в достатъчна степен, за да може прекръстилата се междувременно комунистическа партия да възстанови политическите си позиции – и за да бъде наситено политическото пространство с нейни клонинги.

-         Бе култивирана – с парите от външния дълг на страната – една могъща прослойка от криминални групировки, които тероризираха и рекетираха прохождащия бизнес – като страха от тях замени стария страх от репресивните органи на комунистическата държава – и осуети както създаването на гражданско общество, така и на стабилна средна класа.

-         Беше осигурено достатъчно врлеме и възможнтости създадените в началото на прехода демократични сили да бъдат инфилтрирани от агенти на ДС, разединявани и компрометирани.

-         Бяха овладени медиите и с тяхна помощ бе култивирана обществена амнезия, като политическия живот придоби характера на една постоянна поредица от скандали – при което всеки скандал захлупва другия и никой не помни какво се е случило вчера.

-         Бяха подронени всички устойчиви морални ценности и наложена тъй наречената “чалга-култура”, според чиито норми успехът се измерва единствено в материални придобивки, неистово потребление и чувствени наслади – а нравствения императив е отживелица и няма никакво значение.

-         Съдебната система, следствието, полицията и специалните служби бяха корумпирани до степен, при която и към момента в България не съществува правосъдие, а в очите на хората тези институции функционират като филиали на мафията.

-         Чрез сключване на абсолютно неизгодни и пагубни за страната договори с Русия за големи енергийни проекти – като този за газопровода Южен поток, АЕЦ “Белене” и нефтопровода Бургас – Александропулис бе гарантирана пълната енергийна зависимост на Българи от Русия – което е стъпка към реставрирането на политическата зависимост – и характеристика от функционирането на страната ни като Троянски кон на Русия в ЕС.

Може още дълго да се говори за политическите фактори, довели до този печален резултат от българския преход. Ще посоча само две от тях. Първата е свързана с това, че в България нямаше лустрация, а архивите на комунистическите тайни служби започнаха да стават обществено достояние едва от две години насам. Това позволи съхраняването на водещи фигури и цели структури на ДС на ключови позиции в обществения живот – характерен пример е факта, че всички отговорни фигури по върховете на банковата система се оказаха бивши агенти. Ефектът е известен: пълен банков банкрут на страната, 520% инфлация, заплати, равностойни на 10-15 долара месечно. Възмездие за тази истинска национална катастрофа, разбира се, липсваше.

Втората: в България липсваше разкаяние. Комунизмът не бе осъзнат като зло – и поради това липсваше и онзи срам, който ни кара да заличаваме неговите рецидиви. Бившата комунистическа партия беше достатъчно цинична, за да откаже да поеме отговорност за терористичното си минало, свързано с убийствата на близо 30 000 души без съд и присъда веднага след 9-ти септември 1944 г., над две хиляди смъртни присъди от тъй наречения “Народен съд”, десетки хиляди, минали през ада на комунистическите концлагери. Тук обаче причината не е свързана само с България, но и с двойния стандарт на цивилизованите западни страни по отношение на комунистическото наследство и оценката за комунистическите престъпления. Не само в България, но дори в световен аспект комунизмът не бе заклеймен като равностоен на фашизма сатрапски режим, причинил дори повече жертви и човешки страдания. Нещо повече – в очите на западния свят бившите комунисти и техните правителства в страните от бившия Източен блок бяха третирани като равностойни и желани партньори – поради което и самият преход от тоталитаризъм към демокрация, извършван от самите тоталитаристи, придоби превратни и направо уродливи черти.

Общият извод, който би могъл да бъде направен, е следният: преходът в България не е завършен. Липсват основните характеристики на демокрацията, без които тя е само фасада: духовната свобода, готовността на хората да поемат отговорност за общия си живот и личната си съдба, устойчивите нравствени ценности, гражданското общество и самосъзнание. Както свободата трябва да бъде ежедневно отстоявана, така и битката с рецидивите на робството предполага дълга борба – и борба, която се извършва в съзнанието на всеки от нас, докато след Берлинската рухне и стената вътре в нас.