ПЪРВАНОВ ЛАЕ, БОРИСОВ РЪМЖИ – ВОЙНАТА Е ПОЗИЦИОННА

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

14.11.2009

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

/Фили/ Стартиране на процедура по импийчмънт за президента Георги Първанов обсъждат десните български партии в Парламента. Идеята се зароди в началото на седмицата и бе предложена от две формации – Демократи за силна България и Атака. Независимо едни от други и първоначално с различни мотиви, в понеделник техни представители казаха, че започват консултации за предсрочно прекратяване на президентските правомощия.

Повод за атаката станаха две изяви на Георги Първанов от края на миналата седмица. Първо той отказа да подпише и върна на правителството подготвения указ за освобождаване на българските посланици в Анкара и Вашингтон. За тях има данни, че са отговорни за сериозни нарушения в съответните страни, извършени по време на отминалите през тази година парламентарни избори. На среща със студенти в неделя пък президентът направи опит да защити бившия премиер Сергей Станишев, който в момента е разследван от прокуратурата. Първанов от една страна омаловажи всъщност никак немаловажното деяние, свързано с опазване на документи на спецслужбите, за което Станишев е разследван, а от друга – нападна правителството, че се занимава с политически чистки, вместо да работи сериозно по справяне с икономическата криза в страната и да атакува босовете на организираната престъпност.

По ирония на съдбата, един от изчезналите документи на спецслужбите, както е известно, е посветен на отдавнашната и донякъде позабравена афера ”Петрол срещу храни”, свързана с бившия режим на Саддам Хюсеин. Съмненията са, че БСП точно по времето, когато Георги Първанов беше неин лидер, е имала нерегламентирани контакти с режима на Саддам и финансови ползи от това. Именно по този повод Демократи за силна България в понеделник поискаха правителството да проучи цялата документация по случая и казаха, че ако има  наистина данни за нарушения, те ще стартират консултации за импийчмънт на президента. Също с идеята за импийчмънт пък от партия Атака се позоваха на конституционен текст, според който президентът трябва да информира Парламента за позицията си по най-важните въпроси от българския политически и обществен живот – нещо, което той никога през осемте си години на този пост не е направил.

Засега все още е много трудно да се каже дали процедурата по прекратяване на президентските правомощия наистина ще бъде стартирана. Текат консултации, но така или иначе е ясно, че решението зависи от позицията на управляващата партия ГЕРБ, а в крайна сметка – от нейния лидер, премиерът Бойко Борисов. През  последните дни в неговите изявления по темата се забелязват някои нюанси, които говорят по-скоро за смекчаване на тона, но така или иначе, криза има и тя вече е на етап, когато няма как да се размине без сериозни последствия в една или друга посока. Както каза и самият Георги Първанов – “играта загрубя, но аз няма да отстъпя”. 

- Пламен, неочаквано ли беше това, което се случи и което мнозина наблюдатели в България определят като начало на истинска война между институциите? 

- За някои изглежда беше неочаквано, Фили. Дори премиерът Борисов дава вид на човек до голяма степен изненадан, въпреки че конфликтът му с президента тлее не от вчера, като минава през спорадични сблъсъци, последвани от периоди на затишие. Последният подобен сблъсък беше през септември около трагедията със загиналите в Охридското езеро българи. Тогава  Първанов се опита да си направи несръчен PR, с което предизвика гнева на Борисов, но томахавките бързо бяха заровени в името уж на по-висша цел – запазване на добрия тон, за да могат институциите да работят съгласувано за спасяване на страната от кризата. Никаква съгласуваност, разбира се, не последва, просто напрежението остана висящо и сега намери нов повод да избие на повърхността.

На пръв поглед поводът е, че президентът тръгна да предприема политически ходове и да прави изявления, с които да атакува правителството в опит да защити бившия премиер Сергей Станишев. Това може и да изглежда като рицарски жест, но в действителност нищо такова няма. Единственото нещо, което президентът се опитва да защити, е собствената си политическа и властова позиция в държавата. 

- Какво имаш предвид? Това твое виждане донякъде се различава от общоприетото в момента….. 

- Имам предвид, Фили, че президентът Първанов, който през годините доби известна рутина и се превърна във важен играч на българската политическа сцена, с атаката си срещу правителството направи изпреварващ ход. Той просто атакува като форма на защита в момент, който сам подбра. Защо? Ами защото се случиха неща и се развиха процеси, които не могат да не го тревожат силно.

Първо, от гледна точка на президента Първанов изглежда гарантирано, че до истински сблъсък с правителството и лично с премиера Борисов рано или късно, ще се стигне – при линията на поведение, която двамата поддържат и при характера на реформите, които се предвиждат в страната.

Второ, спорадичните предишни сблъсъци показаха, че Бойко Борисов предпочита засега да не си отваря още един фронт на сериозен конфликт, готов е да смекчава тона спрямо президента и да прави леки отстъпки, за да има спокойствието да се занимава с други неща, които смята по-важни за момента. Това обаче е примирие, а не мир. При това примирие с неустановен срок. Така че Първанов е в положение да не знае кога ще дойде неговият ред да бъде атакуван и за какво.

Трето, важна роля в ситуацията има процесът на разпад, който от изборите насам тече в президентската партия БСП. Социалистите са много полезни и важни за Първанов докато са най-голямата и поне донякъде единна опозиционна сила в Парламента. Заплахата, че БСП може да се разрои, е кошмар за него, защото така той остава без абсолютно никаква политическа опора и ще трябва да разчита само на не особено големите възможности на самата президентска институция.

Четвърто, точно в момента, когато изглеждаше, че Сергей Станишев е на път да овладее партията и поне за известно време да забави центробежните процеси в нея, той бе подложен на съдебно преследване и сам се оказа в позицията на човек, който има нужда от опора, вместо да служи за опора на президента. В този смисъл Първанов остана политически сам, политически беззащитен и следователно – политически уязвим.

Ето защо според мен той реши сам да подбере момента и територията, на която да се сблъска с Бойко Борисов, преди Бойко Борисов да се сблъска с него. Отстрани погледнато, може да се оцени, че Първанов всъщност направи добър избор – доколкото малко по-късно, след евентуалното обвинение срещу Станишев от страна на прокуратурата, всякакви президентски инициативи биха били обречени.

От тази гледна точка напълно разбираемо става учудването на Борисов защо точно в този момент се е стигнало до конфликт, който самият той не е предизвикал реално и от който няма нужда в момента. В едно от изказванията си премиерът дори каза еднозначно, че се чувства “въвлечен” в този конфликт. И наистина е така, той е въвлечен. 

- Пламен, от друга страна обаче кризата с президента се разви, като други десни партии се намесиха и заговориха за импийчмънт. Отначало ситуацията изглеждаше така, сякаш Борисов отново е готов да отстъпи, въпреки провокацията на Първанов. 

- Да, Фили, той Борисов дори и сега изглежда готов да отстъпи, защото наистина няма интерес от този конфликт в този момент. Въпрос е вече дали има накъде да отстъпва – ако се разгледа добре цялата конфигурация от събития и възможните резултати от едно или друго действие. Особено след като хора от левицата в защита на президента преминаха и към персонални нападки спрямо премиера, като го обвиниха едва ли не в бандитизъм и опит за налагане на открита диктатура, а за партиите от десницата казаха, че развиват фашизоидни тенденции. В същото време пък изявлението на Първанов, при което той под формата на защитна реакция се държа предизвикателно и в което каза, че няма да отстъпи, достатъчно ясно говори кой какви позиции заема в момента. 

- Това означава ли, че според теб до доста сложната и с неясен изход процедура по импийчмънт наистина ще се стигне? 

- Трудно е да се каже в момента, Фили. Основанията, които се сочат и които засега са налице като възможност за формулиране на искането, изглеждат доста крехки. Те са и трудно защитими, предвид състава на Конституционния съд, през чиято намеса неизбежно се минава. Голяма част от конституционните съдии са пряко назначени или обвързани под различни форми с президента и БСП. Така че дори и процедурата по импийчмънт да стартира, тя едва ли ще завърши с желания от вносителите резултат. От друга страна пък отстъплението вече може да навреди сериозно обществения имидж на управляващите.

Според мен засега може да се прогнозира, че президентът ще остане на поста си, независимо от пораженията, които ще понесе или ще нанесе на опонентите си.  Дали това означава, че ще остане и до края на мандата си след две години обаче е твърде съмнително. Предполагам, че управляващите бързо ще се ориентират към  търсене на промяна в Конституцията, която да им даде нови възможности за атака. Защото всъщност оставането на Първанов на президентския пост все повече се възприема като нетърпимо – поне от страна на политически активните хора в България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/