Избори на изкуствено дишане

Проведените частични избори за кмет на столицата върнаха към реалността някои крайни оптимисти относно очовечаването на българската политика. Слабото участие и апатията бяха предвидими с оглед на умората на избирателите и липсата на интрига, но начинът, по който политиците реагираха на случилото се, и видимата им неспособност да направят разумни изводи са разочароващи в контекста на надеждите, породили се след като тайфуна ГЕРБ помете тройната коалиция през лятото.

На първо място, нека видим

какво говорят числата

Настина на 15 ноември бе поставен рекорд по ниска избирателна активност на местни избори в столицата през последните 20 години. По данни на Общинската избирателна комисия в София са гласували 23.17 процента, или 257 367 от общо 1 110 258 души, включени в избирателните списъци. За сравнение – на местните избори през 2007 г. в столицата избирателната активност бе 36.5%, а на частичните местни избори през 2005 г. (когато Борисов бе избран за пръв път) – 33%.

До момента на приключването на настоящата статия не бяха обявени официалните резултати, но данните от екзитполовете на социологическите агенции са категорични и единодушни. Кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели между 66 и 70% от подадените гласове, Георги Кадиев – между 24 и 27%, а третият – арх. Павел Попов, издигнат от РЗС - около 4%. Потвърдиха се очакванията за категорична победа на управляващите, но картината на слабото участие и реалният брой (а не "кухите" проценти) би трябвало сериозно да тревожат всички участници в политическия процес.

Колкото и условно да е сравнението с парламентарните избори, и ГЕРБ, и БСП губят почти половината от избирателите, подкрепили ги през юли т.г. (тогава в София ГЕРБ имаше 292 хил. гласа, а БСП – 112 хил.). Тъй като от БСП демонстрираха особен ентусиазъм от представянето на Георги Кадиев (без да подценяваме неговия личен принос и смелост), все пак трябва да се отчита, че при явяването си като мажоритарен кандидат през юли в един от трите многомандатни района в София той получи над 46 хил. гласа. Ако към тях добавим неочакваните (но донякъде логични) петнадесетина хиляди гласа от бивши гласоподаватели на ГЕРБ и дори на "Синята коалиция", ще видим, че БСП не е допринесла особено за "доброто" представяне.

Ако има важна характеристика на тези избори, чиито последици вероятно тепърва ще се анализират, това са

"Големите липсващи"

Независимо от политическите аргументи, отсъствието от изборите на традиционните десни партии и "Атака" доведе до отваряне на нова електорална "черна дупка". На парламентарните избори през юли "Синята коалиция" получи около 100 хил. гласа, а "Атака" – около 30 хил. Дори да вземем за ориентир местните избори от 2007 г. (тогава съответните числа бяха 70 хил. и 18 хил.), резултатите днес показват, че огромната част от тези избиратели не са излезли да гласуват и не са послушали призива на лидерите си да подкрепят Йорданка Фандъкова. Ако сините и "Атака" оказаха някаква помощ на ГЕРБ, тя се изразяваше не в съществен пряк принос, а в това, че чрез неиздигането на кандидат (особено от страна на десницата) бе избегнат втори тур на изборите. Тепърва ще проличи дали за подобен скромен успех няма да бъде платена прекалено висока цена.

Основателното дистанциране на гражданите

от тези избори като че ли бързо намери категорично оправдание в първите изявления на политиците. Тук едва ли имаше нещо ново – известно е, че отдавна у нас никой не губи избори. Победители има, победени – не, или поне битите не се признават за такива. Всяка загуба автоматично се превръща в някаква победа, а малката победа – в съкрушителен триумф. Бедата обаче не е главно в липсата на достойнство и самокритичност, а в стремежа да се натъкмяват демократичните принципи спрямо конкретните изборни резултати.

Премиерът Борисов вероятно не си дава сметка за по-дълбокия смисъл на заявлението му, че "нашите избиратели излизат точно толкова, колкото е нужно да победим с болшинство; при по-силен враг, както беше на парламентарните избори, щяхме да мобилизираме повече хора". Демокрацията не може да бъде идентифицирана с футболен мач, в който единият отбор играе "икономично" за минимална победа с едно на нула. Ако има някаква прилика, тя е в това, че при такава грозна и безсъдържателна "игра" публиката е отвратена и престава да идва на стадиона.

Още по-нелепи бяха опитите на ръководството на БСП да представи своите резултати като някакъв успех, а гласуването за ГЕРБ – като едва ли не категорична присъда на избирателите. Станишев, изглежда, не може да разбере, че единственият (засега) повод за някакво удовлетворение от управлението на голяма част от гражданите е именно това, в което той обвинява правителството – "произвеждането на скандали". Една част от софиянци наистина дадоха предупредителен знак на Бойко Борисов, но той не е там, където го търси бившият премиер. В ГЕРБ би трябвало да разберат, че опитите да принизят, обезсмислят или (не дай, Боже) осуетят гражданските дебати и демократичната политическа конкуренция ще ги приравни на предходните управляващи и в крайна сметка ще ги доведе до същия край. Точно в този смисъл тези, които се отказаха да се състезават с ГЕРБ, неволно (или умишлено?) им правят много лоша услуга.

Единственият печеливш от тази

мижава имитация на избори

бе Румен Овчаров, който не пропусна да подчертае правилността на избраната от софийската организация (т.е. от него) политическа линия и да хвърли пореден камък в градината на Станишев: "Искам да ви припомня, че преди две години в една значително по-спокойна обстановка тези гласоподаватели бяха с 10 хил. по-малко. Така че аз наистина разглеждам този вот за Георги Кадиев и за БСП именно в София като един много сериозен знак за стабилизиране на партията, като знак за това, че БСП има вътрешни ресурси, има сили за промяна и че ние сме започнали вече тази промяна".

Но дори и Овчаров не беше пощаден от типичните за изборната нощ "грешки на езика". Той каза нещо, което има дълбок смисъл: "Очевидно слухът за преждевременната смърт на БСП е силно преувеличен". Политическата кончина на социалистическата партия няма да е преждевременна, но е неизбежна. Резултатите от тези избори не отлагат този момент - напротив, БСП продължава да губи подкрепа, а вече не личи и прословутият инстинкт за оцеляване, който запазваше партията в редица тежки моменти на прехода.

Една от възможните важни поуки от тези избори е, че за пореден път бе пропусната добра възможност за диалог с жителите на столицата (или поне с една част от тях) относно пътищата за решаване на натрупалите се системни проблеми. Както показва опитът на напредналите страни, които се мъчим да догонваме, нито една публична политика няма сериозен шанс да успее, ако не разчита на доверието, разбирането и участието на хората.

От: http://dnevnik.bg/

*Авторът е доцент по публична администрация