Петролно петно на ревера на БСП

Сянката на Саддам Хюсеин отново надвисна над родното Гоце, след като Иван Костов предаде на премиера Бойко Борисов писмо, свързано с прословутата афера със злоупотреби и подкупи по програмата на ООН “Петрол срещу храни”, в която днешният президент бе замесен в качеството си на лидер на БСП и контрагент на петродолари от иракския диктатор.

Както стана ясно от изказванията на Бойко Борисов, лидерът на ДСБ е настоял правителството да направи необходимите проверки по случая, както и да поиска от Ирак цялата документация по случая, за да стане ясна ролята на Георги Първанов. Тук трябва да припомним, че още преди седмица Костов се закани, че ДСБ ще поиска процедура по инпийчмънт на президента, ако види бял свят писмото до Саддам Хюсеин във връзка с програмата „Петрол срещу храни“, подписано от Първанов в качеството му на председател на БСП. 

От изказването на Борисов не е ясно дали е получил точно това писмо, както и какво е неговото съдържание. Но най-малкото е твърде вероятно: при което утопичната на пръв поглед идея за импийчмънт на държшавния глава започва да придобива по-реални очертания. Между другото в кулоарите на българската политика за наличието на писмо от Първанов до Саддам Хюсеин се говори отдавна – като една от версиите е, че с копие от това писмо разполага централата на ДПС – което не е невъзможно, като се имат предвид контактите на Доган с разни мюсюлмански фондации от Близкия Изток.

Скандалът, който обвързва БСП с програмата “Петрол срещу храни” има твърде дълга история. Той стартира през януари 2004 г., когато иракския вестник “Ал Мада” публикува списък с списък с около 200 компании, организации, партии и физически лица, участвали с даването на подкупи за режима на Саадам Хюсеин, като в замяна на това са получавали възможност да участват в сделките по програмата “Петрол срещу храни”, извличайки огромни печалби от петролните бонове, разпределяни под личния контрол на арабския диктатор.

В списъка фигурираше и БСП – като партия, за която са били предвидени 8 милиона барела петрол, от които са доставени 3 милиона – като една от фирмите, чрез които се осъществява тази сделка, със сигурност е свързана с родните социалисти: "Машиноимпорт" на оръжейния търговец Петър Манджуков, тогава собственик на в. “Дума”. На всичкото отгоре консултант по тези сделки се оказа небезивестният проф. Захари Захариев – тогава член на ВС на БСП.

След тази публикация и Първанов, и Станишев отрекоха БСП да има нещо общо със скандалите около “Петрол срещу храни”. Първанов дори определи разкритието като “компромат срещу България” – и допълни в типично конспиративен стил, че на някого  “не му харесва позицията ни, а може би и вътрешното статукво”. Станишев обаче отбеляза, че БСП дълго ще трябва да чисти нефтеното петно, лепнато върху нейния имидж. Отнесе го – както и можеше да се очаква – единствено проф. Захариев.

Лъжата на социалистическите лидери стана очевидна, след като Ирак поиска съдействие от САЩ, за да бъдат съдебно преследвани обвинените в корупция компании и официални лица, свързани с програмата “Петрол срещу храни”. Оказа се, че мащабите на тази афера са ужасяващи – и че най-нелицеприятният факт от нея не е свързан с финансовия, а с политическия й аспект – тъй като в много случаи вместо подкуп е имало поемане на политически ангажименти към Саадам Хюсеин – примерно за лобиране срещу ембаргото, наложено след иракското нашествие в Кувейт. Така цялата тази програма на стойност 54 милиарда долара, създадена с идеята да се осигурят контролирани доставки на стоки от първа необходимост за иракския наород, всъщност се е превърнала в таен политически инструмент, обслужващ режима на БААС.

Не е трудно човек да се досети, че най-вероятно тъкмо това е поискано от БСП – и че тя е следвала модела на други “братски” партии като тази на Жириновски, за когото са били предназначени 72 милиона барела нефт, а 62 от тях са стигнали до руския националист чрез различни схеми и компании – една от които е “Машинтоекспорт”. В крайна сметка – след цяла серия скандали и оставки на отговорни за програмата фигури от ООН, бива съставена специална комисия начело с Пол Волкър, която разследва злоупотребите по тази хуманитарна програма.

Докладът на тази комисия де факто потвърждава публикацията в “Ал Мада” – според неговите заключения БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. И тук не става дума за фирми, близки до столетницата – в три от договорите като контрагент е записана директно самата партия.

Нещо повече – и в най-скандалния случай – този с Жириновски – българската връзка е потвърдена чрез участието на базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, са повдигнати обвинения за 28 от предназначените за руския националист петролни доставки. Във връзка с тези обвинения Дионисиев – които е един от директорите на “Химимпорт” от периода преди промените, получи ефективна присъда от две години затвор за участие в схема за даване на тайни подкупи на иракски служители – след като се призна за виновен по една от точките на обвинението.

В крайна сметка скандалът предизвика разследвания и в България. Според непотвърдени досега данни сделките, свързани с програмата “Петрол срещу храни”, са били обект на разследване и данни за тях фигурират в специални доклади на НСС и НРС – като в тях има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП, са заобикаляли или са правили опит да заобикалят петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби.

Че такива доклади съществуват, можем да съдим по изявленията на бившия царски депутат Тошо Пейков, член на парламентарната комисия, създадена специално, за да разследва този скандал. По неговите думи “злоупотребите по програма “Петрол срещу храни” са безспорни, както и връзката на БСП с режима на бившия иракски диктатор Саддам Хюсейн” – а покрай случая изскачат “имената на близък до БСП кръг от оръжейни търговци, които от години са подозирани в сделки със специална продукция”. Индиректно има поне още едно свидетелство за това – твърдението на Бойко Борисов, че един от деветте доклада, изчезнали от кабинета на Сергей Станишев, е бил свързан именно с разследване на тази петролна афера.

В крайна сметка външно министерство публикува пълния списък на фирмите, които по негови данни са сключвали петролни сделки с Ирак в рамките на тази програма. Оказа се, че те са доста повече от фигуриращите в списъка на “Ал Мада” и в доклада на комисията Волкър. Ето го прочее и този списък:

BAK 54 LTD. - Иван Бакърджиев
Dilema 59 Ltd. - Димитрина Ненчева
Financial Consults and Accountant Service-Fax Ltd. - Владимир Ненчев
Gemini 31 ltd. - Пламен Камбуров
IG Consulting Ltd. - Десислава Георгиева
IRAKBUL Ltd. - Васил Генов
LITEX PLC - Димитър Немски
Machinoexport PLC. - Петър Манджуков
MONSO LTD. CO - Мустафа Радван
Nephtohim Ltd. -
Rosbulneft Ad - Атанас Зайков
Vassilevi Brothers Ltd. - Иван Пешин
Vladimir Distillers Company Ltd. - Рашо Мирчев
VLADIMPEX EOOD - Владимир Ненчев
ZLATIMEX - Златка Ждракова
Chimimport AD Sofia - Сaшо Стоянов
COBICO, Ltd. - Красимир Кръстев

Трябва да подчертаем, че той просто гъмжи от интересни компании и лица. Фирмата IRAKBUL Ltd. например, която е сред основните герои от тази нефтена афера според “Ал Мада”, се оказа специфичен международен конгломерат, включващ иракчанина Селих Махмуд Джасим, пловдивчанина Васил Генов и руснака Сергей Камашев. След разкритията Джасим, съдружник в още две петролни фирми – “Болкан Ойл” и “Петрол МС”, предвидливо духва зад граница – оказва се между другото, че срещу него има издадени дви присъди, една от които за измама на съдружник. В края на януари 2004 г. пловдивския апелативен прокурор Росен Димов се заканва, че ще започне прокурорска проверка срещу тази фирма – до този момент не е известно започната ли е такава и ако да, то какви са нейните резултати.

Владимир Ненчев, чието име фигурира като представител в две компании -  VLADIMPEX EOOD и Financial Consults and Accountant Service-Fax Ltd., е прокурист на  регистрираното в Австрия дружество “Петромакс енерджи груп” ГмбХ, което обявява проекта си за строеж на петролна рафинерия край силистра, в което се очаква да бъдат вложени 157 милиона долара; на 27 11.2007 г. обаче австрийския инвеститор е принуден да опровергае българския си представител, който обявява оттеглянето на фирмата от проекта: освен че не се оттегля, австрйската компания обявява, че българинът Владимир Ненчев, като акционер с дял от 5 процента, няма право да представя нито компанията, нито българските й клонове – и че техният проект няма нищо общо с планиратата от него 60-мегавтовта инсталация.

Атанас Зайков, представляващ Rosbulneft Ad, е бивш директор на “Нефтохим”, отстранен при правителството на Иван Костов, вицепрезидент на "ЛУКойл-България" и шеф на борда на пенсионен фонд "ЛУКойл Гарант”; самата “Росбулнефт” пък е смесено дружество между Нефтохим и “Роснефт” – която при управлението на жан виденов отчиташе огромни печалби, свързани с доставките на нефт за рафинерията – примерно шест милиарда лева за 1996 г. Считан е за един от хората, които менажират руските интереси в петролния бизнес в България.

Пламен Камбуров, представляващ Gemini 31 ltd., е участвал в бордовете на „Нефтохим”, „Петрол” и „Топливо”, а по-късно е бил директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, откъдето е изгонен заради мащабни злоупотреби и партизански назначения.

И т. н., и т. н. Петролното петно върху ревера на БСП не е изличено, напротив – то се разраства и има шансове да заблести като орден на позора, ако наистина мистериозното писмо, предадено от Иван Костов, се окаже пряко свързано с аферите около “Петрол срещу храни” и Саадам Хюсеин. В случая вече не става дума за дреболии  - от порядъка на щедро обговорения отказ на президента да се съобрази с отзоваването на двама посланици, уличени в създаване на условия за изборни фалшификации. Става дума за нещо много по-сериозно. За позорен акт, пред който дори човек с хипопотамска кожа и балкански тепигьозлък не може да се прави на разсеян.