... "СмазАхме го!"

Докато гледах първите резултати от изборите в неделя, се сетих за един виц:

 

Елегантен млад мъж закъснява с двайсетина минути за среща с дама. Запъхтян, се извинява - "Много съжалявам, но видях трима да ритат паднал човек и не можех да не се намеся". Трогната и загрижена, дамата пита - "И какво стана?". "СмазАхме го!" - гордо отговаря мъжът...

Е, БСП си изяде боя. Напълно заслужено. Но изборните резултати, проведената кампания, избирателната активност и до болка безплодния дебат не дават никакво основание за доволство на победителите. Особено малко поводи за гордост имаме ние от Синята коалиция. Всеки опит за показна радост от успеха на десния кандидат г-жа Фандъкова или за злорадство по повод на поредната тежка загуба и унизителния резултат на БСП ни поставят в положението на галантния кавалер от вица. Всяка загуба на БСП, разбира се, е добра новина - тази партия доказа по най-убедителен начин, че след нейно управление трева не никне и е съвсем естествено българските граждани да се стремят да я държат далеч от властта. Няма обаче поводи за радост, поне по няколко очевидни причини:

 

Първо, приносът на реформаторската десница за "боя" е спорен и надали ще бъде признат от победителите от ГЕРБ, а още по-малко - от медиите и обществеността. Истина е, че ръководството и щаба на ДСБ в София положи много усилия и резултатите по секции и райони потвърждават извода, че без подкрепата от сините избиратели, ГЕРБ щеше да запази кметското място, но на втори тур. Но това, което виждат зрителите по телевизията, не е толкова сложно и е съвсем ясно и без условности - ГЕРБ: 64 срещу БСП:27. Или нещо такова... но не виждат нито усилията, нито мотивите, нито политическите цели и стремления на реформаторската десница. Това ще трябва да покажем в бъдеще...

Второ, проведеният семпъл и безплоден политически дебат в кампанията не може да бъде повод за радост за никого. Втръсналите послания за "модерна европейска столица" и битови разговори за чистотата и кучетата съвсем естествено отблъснаха мнозинството софиянци от участие в тъй и тъй предрешения сблъсък. Но се видя и още нещо - отговорността на ДСБ е далеч отвъд конкретните изборни резултати. Без участието на "син" кандидат кампанията за София е лишена от съдържателен разговор и идеи за бъдещето. Десницата винаги е играла ролята на генератор на реформистки идеи и локомотив на политическата промяна в България. Въпреки намаляването на влиянието й през последните осем години, тези функции съвсем не са "иззети" от водещата партия ГЕРБ.

И трето - може би най-важно - именно по изложените съображения, представата за "единен десен блок", който е "смазАл комунистите" е неуместна и вредна за ДСБ и Синята коалиция, колкото е неуместна и репликата на кавалера от вица. Нашата политическа задача не е да си намерим място в сблъсъка ГЕРБ срещу БСП, a още по-малко - да празнуваме успехи в компанията на Волен Сидеров и семейната му партия, топяща се от дела за педофилство и отлюспвания на местни величия. Опитите на премиера Борисов да легитимират БСП като eдинствена опозиция и приказките за "тайна" или "явна" ос между ГЕРБ, Атака и Синята коалиция трябва да звучат като предупредителна камбана. И ако не е знак за реформаторската десница, ще бъде сигнал за нейните избиратели да си търсят представителство.
 

Блогът на Радан Кънев - http://radankanev.blogspot.com/