И таксиметровите шофьори са на автостоп

37-годишният таксиметров шофьор Радостин Николов от Пловдив, който бе тежко ранен при катастрофа, причинена от пиян полицай, е починал, съобщи вестник „Марица“.
На 30 август служителят на Шесто РПУ в Пловдив Николай Ерелийски на 25 години се прибира с аудито си след нощна почерпка. На бул. „Пещерско шосе“ той се забива странично в таксиметров автомобил.
След удара Радостин остава близо месец в кома. Преди няколко седмици идва в съзнание и го изписват. Цялото му тяло е сковано от парализа, не може да говори.
Съпругата му Нели се грижи за него. В петък 13 – ти сутринта Радостин издъхва в ръцете й. Николов оставя сираче на 2 години.
Според проверката с дрегер в кръвта на Ерелийски е имало 1.59 промила алкохол.
Междувременно още един служител на Шесто РПУ бе засечен с алкохол след ПТП. 31-годишният Диян Попов е карал с 1.16 промила., съобщава сайтът „Днес”.

На кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и „Източен“ пияният полицай се е блъснал в… такси.

Предполагам мнозина се досещат какъв въпрос следва, защото той произтича от логиката на на добре познати аналогични събития – ако в събитията у нас има логика:

Къде са протестиращите шофьори?

Протестираха на ръба на истерията и дори отвъд него преди 8 години, когато малкият Пепи Терзийски беше намерен мъртъв в един софийски парк. Беше дете на таксиметров шофьор. Искаха оставки, а храбрите медии побързаха да обвинят властта ( малко преди да се смени – беше в навечерието на изборите на 2001 година) в убийство на дете. Не, нещо повече,”България уби дете”, крещяха заглавията, а Слави посвети на тази тема под това мото цяло шоу с участието на главните редактори на главните вестници в държавата Тошо Тошев и Венелина Гочева. Третият участник в шоуто, един спортен журналист, роди обобщението тогава, че всички политици са тикви.

Само ден по – късно майката на убитото дете беше арестувана с доказателства като извършител на престъплението.

Историята с истерията се повтори, когато в софийския квартал Люлин на 8 февруари 2007 г. беше убит по време на работа таксиметров шофьор. Отново имаше обсада на парламента от таксиметрови шофьори, искане на оставки, макар също да не беше ясно в момента каква точно е вината на властта.

Сега, когато всичко е ясно от първия миг на престъплението, отнело живота на Радостин Николов, а властта повече от всякога е свързана ( макар и по формален признак) с извършителя, цари пълна тишина.

Не твърдя, че жълтите блокади на жълтите павета и гневните шофьорски тиради липсват някому и трябва да се повтарят, но бие на очи пасивността на същата гилдия, която проявяваше хиперактивност при подобни, далеч по – неясни казуси.

Какво е това: примирение, помирение ( с МВР и неговите пияни служители, в случая става дума за пиян убиец) или направо е отмиране на още една от „традициите” на гражданската реакция, колкото и тя да е спорна като основание и дори като легитимност от законова гледна точка?

Имаше я тогава, когато беше доста неадекватна, но я няма сега, когато аргументите за нея са абсолютно безспорни.

Въпросът има стойност за онези, които се опитват да поставят диагноза на болното ни общество. А за останалите – карай да върви!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/