Дезертьорската опозиция

Парламентът произведе поредния безпрецедентен куриоз в държавата: гласува бюджета за следващата година без дебат. Което не се е случвало никога, откакто съществува българското Народно Събрание. Или поне във времената, в които България е била нормална държава. Вероятно без дебати се е приемал бюджета по времето на Тодор Живков – но тогава не е имало и как да има дебати, понеже е нямало опозиция.

Сега има, но май от особен тип – опозиция, която си трае и си наляга парцалите, защото си знае какви ги е надробила в качеството си на досега управлявала партия. И опозиция, която си има други грижи – различни от сътворения с нейни усилия мизерен хал на държавата.

Няма как другояче да си обясним нейното дезертьорство при гласуването на този основен закон, дебатите върху който до голяма степен оправдават съществуването на парамента. Същите дебати са и полето, в което всяка нормална опозиция разгръща своите критики към управляващото мнозинство – и разгръща алтернативния модел за разпределение на държавните харчове, който бе следвала, ако дойде на власт.

Нищо подобно не се случи вчера. Лявата страна на залата не отправи нито една забележка към “постната пица” на министър Дянков – и по най-глупавия възможен начин промълча най-рестриктивния бюджет от целия период на прехода.

Напразно председателката на НС на няколко пъти подканяше депутатите да се изкажат. Направи го единствено Иван Костов – с основателни бележки по отношение на идеята да бъдат правени периодични актуализации във връзка с конкрените икономически параметри и развитието на кризата. Останалите депутати от мнозинството си мълчаха – и с основание, тъй като бюджета си е техен – и тяхната работа в случая е не да го хвалят, а да отговорят на критиките на опозицията: не случайно според парламентарната терминология бюджетът се защитава.

Но опозицията? Тя къде беше и какво правеше? Беше там и си мълчеше. При това и не всички бяха там. Липсваше не кой да е, а нейният лидер Сергей Станишев.

Оказа се, че бил в кабинета на парламентарната група. След което – вместо да влезе в залата и да формулира основната критична парадигма на опозицията, той предпочете да даде брифинг на медиите, обяснявайки  позорното мълчание на колегите си с обикновено недоразумение.

"Няма смисъл да дебатираме” – заяви той. “Никога не е имало случай при обсъждане на бюджет представителите на управляващото мнозинство да не защитят това, което те предлагат. Ние добре разбирахме какво се готви и затова изчаквахме да видим има ли становища, мнения на хора от мнозинството, за да видим има ли смисъл да дебатираме. Но дебат с тази коалиция не е възможен".

Аргуменътът е абсурден – тъй като становището на управляващите беше изложено – при това в течение на часове – от изказванията на премиера, финансовия министър и председателите на парламентарните комисии. И не те – а опозицията имаше думата след тези изказвания – за да атакува философията и конкретните параметри на бюджета, а функциите на депутатите от мнозинството бяха да го защитят от тези критики. След като не го направиха, не би трябвало да имат и моралното право да критикуват държавната политика с всички нейни дефицити в течение на следващата година – тъй като тя се основава на същия този бюджет.

Вероятно не трябва да се чудим на това наистина абсурдно дезертьорство – очевидно на социалистите просто не им пука доколко е постна пицата, сервирана от финансовия министър, както и доколко гладни ще останат здравеопазването, образованието и други сектори от обществения живот. Тяхното безхаберие не е с днешната дата – те цели четири години доказваха колко не им пука за подобни неща. В крайна сметка те замесваха тестото за днешната постна пица; техните разгулни харчове на ужким спастрените  бюджетни излишъци ни докараха днешните недоимъци.

Освен това си имат други, по-належащи грижи. Кой ще влезе и кой няма да влезе в политбюрото им; ще успеят ли да вменят Аец “Белене” като патриотичен дълг на нацията и на Бойко Борисов – въпреки съпротивата на същия този финансов министър; къде да дянат зайците, които периодично изкачат от широките фокуснически ръкави на ДАНС. И най-вече основния дерт – как да отърват кожите. как да се измъкнат сухи от поредния пир по време на чума, който си устроиха – тук и за наша сметка.